Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на И. Д., чрез пълномощника адвокат Х. К. и на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. П., срещу решение № 152/25.09.2020 г. постановено по адм. д. № 91/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол.

Касационната жалба на И. Д. е подадена срещу посочения съдебен акт, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Решение № 28/121/07488/301/04/02 с изх. № 01-6500/1464 от 25.04.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за налагане на финансова корекция /ДФЗ/ в частта относно установеното нарушение. С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски. В писмения отговор на подадената от изпълнителния директор на ДФЗ касационна жалба са изложени съображения за неоснователността й.

С касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ се иска обезсилване на постановеното първоинстанционно решение, в частта с която съдът приема, че оспорването в допустимо, а евентуално отмяната му в частта, с която е определен размерът на финансовата корекция и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне относно размера на финансовата корекция, съгласно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Сочат се отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, като се излагат подробни аргументи. Претендират се разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред първа и касационна инстанция. Прави се възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

Представителят...