Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. Б. срещу Решение №2082 от 16.04.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №13752/2019 г.
С решението е отхвърлена жалбата на Б. срещу приложена на 22.11.2019 г. принудителна административна мярка (ПАМ) „принудително задържане с техническо средство тип скоба на пътно превозно средство (ППС)”.
Касационният жалбоподател – А. Б. счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че първоинстанционният съд не е проверил законосъобразността на ПАМ на всички основания по чл. 146 АПК и не е обсъдил наведените в жалбата и в писмените бележки доводи на жалбоподателя. Мярката е приложена за деяние, което не съставлява административно нарушение, а ПАМ са форма на държавна принуда само в случаи на административни нарушения. Мярката не е сред изчерпателно посочените в глава шеста от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). Тя се прилага за събиране на вземане на собственика или администрацията управляваща пътя, което не кореспондира с целта на ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН) и с целта, която се преследва с прилагането на ПАМ, установени в глава шеста от ЗДвП. С прилагането й принудително се събира вземане на търговско дружество, без да са налице законовите предпоставки за провеждане на принудително изпълнение и без длъжникът да разполага с механизми за защита.
Съдът не е отчел липсата на компетентност на приложилия ПАМ служител. При прилагане на мярката е необходимо кметът на общината изрично да определи тези служители от службата за контрол, които имат правомощието да прилагат ПАМ, което кметът на Столична община не е направил.
Не е обсъдено възражението за нарушения на процесуалните правила, които съществено са ограничили правото на защита на жалбоподателя.
Не е обсъдено възражението, че мярката е приложена в противоречие с т. 2 от Заповед №СОА18-РД95-454 от 03.08.2018 г., а именно че се прилага при констатиран престой на ППС без заплащане в зоните за почасово платено паркиране. Безспорно установено е, че Б. е заплатила на „Център за градска мобилност” ЕАД 1 лев. Престоят й в „Синя зона” не надвишава 30 минути и направеното от нея заплащане съответства на определената от Столичния общински съвет цена от 2 лева на час (т. е. 1 лев за ½ час).
В съобщение №В1445795 не е посочен органът, приложил процесната мярка. Не е посочено пред какъв орган и в какъв срок тя може да се обжалва.
Не е обсъдено възражението за нарушаване на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК, както и за нарушаване на принципа на достъпност, публичност и прозрачност, установен в чл. 12, ал. 1 АПК.
Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. П. С..
Ответникът – „Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор”, Сектор „Принудително задържане” в отдел „Паркиране” в „Център за градска мобилност” ЕАД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът се представлява от адв. М. Г..
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да отхвърли жалбата съдът е установил от фактическа страна, че на 22.11.2019 г. А. Б. е паркирала собствения си лек автомобил марка „Кия“, модел „Рио“, с рег. [рег. номер на МПС] в гр. С., на ул. „Ц. И. Ш” в близост до ул. „Х. Д” и е заплатила паркиране в „Зелена зона”, за което е получила потвърдително съобщение. На същия ден, около 14 минути след изпращане на съобщението, от „Център за градска мобилност” ЕАД е изпратено ново съобщение. С него Б. е уведомена, че ответникът е приложил ПАМ изразяваща се в поставянето на средство "скоба" за блокиране на автомобила поради паркирането му в „Синя зона”, а изпращането на СМС за „Зелена зона”. Съобщение е залепено и на автомобила. След установяване на този факт и заплащане на съответната такса от 30 лева, автомобилът е освободен. При навлизане в улицата, на която е бил паркиран автомобилът е налице указателна табела за наличие на зониране, както и ред за заплащане на таксите за това.
При така установеното съдът е приел, че ПАМ е приложена от компетентен орган. Счел е, че е спазена процедурата, като е приложен един от възможните методи – поставяне на блокиращо устройство тип "скоба", правомощия за което за регламентирани в чл. 124 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО/Наредбата) и т. 2-9 от Заповед №СОА18-РД-95-454 от 03.08.2018 г. на кмета на Столична община. Съдът е посочил, че обхватът на различните зони за паркиране в Столична община е определен в НОДТСО, Заповед №СОА-18-РД-95-690 от 31.10.2018 г. и приложение №1 към нея.
Счел е, че мярката е съответна на целта на закона, защото принудителното задържане на автомобила е способ за санкциониране на допуснатото паркиране без заплащане на дължима такса. Решението е правилно.
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДвП в населените места собственикът на пътя може да определи райони за платено паркиране в определени часове на денонощието.
Съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство, т. е. осъществяват принуда.
По своята правна същност визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП принуда е принудителна административна мярка. Вярно е, че законодателят не е посочил изрично, че това е принудителна мярка, но в съответствие с изискванията на чл. 23 ЗАНН мярката е установена в закон, в закон са установени органите, които могат да я прилагат (фактът, че органите не са изрично посочени, а определяеми не значи неспазване на изискването), установен е и начина на приложение на мярката - чрез използване на техническо средство за принудително задържане на превозното средство. Характера на мярката е възстановителен, т. е. нейната цел е да се възстановят вредните последици от използването на общинската собственост, без да е заплатена дължимата за това такса.
При така установения характер на принудата фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент.
Правилен е изводът на съда, че оспорената мярка е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 2 ЗДвП. Съгласно чл. 124 НОДТСО, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите ЗДвП.
С. З №СОА18-РД95-454 от 03.08.2018 г. на кмета на Столична община са одобрени ред и условия за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово пратено паркиране чрез използване на техническо средство тип „скоба” на основание чл. 124 НОДСО. С т. 1 от заповедта е определено, че оперативната дейност по използването и прилагането на техническо средство тип „скоба”, събирането на дължимите суми, определени по реда на чл. 126 и чл. 127 НОДТСО от собственици или упълномощени от тях водачи за освобождаване на принудително задържаните чрез техническо средство тип „скоба” ППС на територията на Столична община в зоните за почасово платено паркиране – „Синя зона” и „Зелена зона”, както и за престой в зоните за почасово платено паркиране, се организира и осъществява от общинско дружество "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез дирекция „Паркиране и мобилност”.
С. З №РД-09-439 от 02.11.2018 г. на кмета на Столична община са определени конкретните длъжностни лица от "Център за градска мобилност" ЕАД, които да осъществяват ПАМ принудително задържане на ППС, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 1 ЗДвП, чрез използване на техническо средство тип „скоба”, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Сред определените със заповедта лица са Б. Б. – „контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор” и В. М., на същата длъжност, разпитан в първоинстанционното производство като свидетел. От показанията на последния се установява, че именно колегата му - Б. Б. е приложил процесната ПАМ. От представеното по делото допълнително споразумение № РД-12-2П-154 от 01.08.2019 г. към основен трудов договор безспорно се установява, че лицето, приложило оспорената принудителна мярка е служител на "Центъра за градска мобилност" ЕАД на длъжност „контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор”, а в длъжностната характеристика за длъжността „контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор” са предвидени редица задължения по прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Дейността на приложилото ПАМ лице е изрично регламентирана и в Инструкция за работа на служителите на длъжност "контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", одобрена от изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД.
Според чл. 55 НОДТСО режимът на почасово платено паркиране е обособен в две зони: "Синя зона" и "Зелена зона". В работни дни режимът и за двете зони е валиден в часовия диапазон от 08.30 до 19.30 часа. Зоните се различават по граници на обхват и условия за престой и паркиране, като в нормата са посочени границите на зоните, чрез съответните улици и булеварди, в обхвата на които те действат.
Установено е, че на 22.11.2019 г. лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Б. е бил паркиран в рамките на района (ул. „Ц. И. Ш” в близост до ул. „Х. Д”) и във времето (12.15 ч.), определени по надлежния ред като "Синя зона" за платено паркиране. Спорът по делото е дали цената за паркирането е заплатена, предвид изпращането на SMS на стойност 1 лев за „Зелена зона” вместо за „Синя зона”.
Според чл. 58 НОДТСО удостоверяването на заплащането и контролът на действителното време на паркирането на автомобили в зоните за почасово платено паркиране се регламентират в заповедта по чл. 54 от настоящата наредба. В издадената на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, 4, 7, 8 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 99, ал. 1 и чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 54 до чл. 60 и чл. 130 НОДТСО Заповед №СОА18-РД95-690 от 31.10.2018 г. на кмета на Столична община са посочени обхватите на зоните за платено паркиране, правилата и ограниченията за паркиране в „Синя зона” и „Зелена зона”. Съгласно т. II.1. от заповедта удостоверяването на заплащането за почасово платено паркиране се извършва по три начина – чрез хартиени талони за паркиране, чрез талони издадени от електронно устройство за самотаксуване тип „паркомат” и чрез кратки текстови телефонни съобщения (SMS), на номера указани за съответната зона на указателни табели. Водачът на ППС извършва заплащане на паркирането чрез SMS, съдържащо точния регистрационен номер на ППС, на номера указан за съответната зона на указателните табели (т.ІІ.2.2. от заповедта). Съгласно т.ІІ.2.18. от заповедта в зоните за почасово платено паркиране не се допуска и се санкционира, съгласно предвидените в чл. 167 и сл. ЗДвП действия, паркиране на ППС без изпратено кратко текстово телефонно съобщение (SMS) за заплащане на паркирането на указания върху указателната табела номер.
В указателната табела за „Синя зона” е посочено, че паркирането в работни дни от 08.00 ч. до 19.30 ч. се осъществява с талони или SMS на номер 1302. Стойността на един SMS за един час е 2 лева. В указателната табела за „Зелена зона” посочено, че паркирането в работни дни от 08.00 ч. до 19.30 ч. се осъществява с талони или SMS на номер 1303. Стойността на един SMS за един час е 1 лев.
От посоченото в Заповед №СОА18-РД95-690 от 31.10.2018 г. на кмета на Столична община е видно, че съществува установен ред за удостоверяване на заплащането и той е чрез изпращане на SMS на указания върху указателната табела номер. В случай на паркиране в „Синя зона“, това е номер 1302. Неспазването на този ред значи невалидно плащане. В случая по делото е установено, че автомобилът е бил паркиран рамките на района и на времето, определени като "Синя зона" за платено паркиране, без този ред да е спазен, т. е. без да е изпратен SMS на телефон 1302, посочен в указателната табела за „Синя зона”. Дължимата цена за паркиране е парично задължение и за да бъде то надлежно изпълнено, тя трябва да е заплатена по установения ред. В противен случай е налице общия принцип в правото, че който плаща зле - плаща два пъти. Следователно правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че автомобилът е паркиран, без да е извършено валидно плащане към установения за валидността на плащането момент.
С решение № 73 от 1712.2015 г. Столичният общински съвет е определил, че цената за паркиране в зоните с въведен режим на почасово платно паркиране са 2 лева на час за „Синя зона” и 1 лев на час за „Зелена зона”. Съгласно т.ІІ.2.8. от Заповед №СОА18-РД95-690 от 31.10.2018 г. на кмета на Столична община при заплащане на паркирането чрез SMS еднократното съобщение е за продължителност на паркиране един час. Е. защо неоснователно е твърдението в касационната жалба, че след като Б. е заплатила на „Център за градска мобилност” ЕАД 1 лев, а престоят й в „Синя зона” не надвишава 30 минути, от нея е извършено валидно плащане.
Налице е и исканата от закона специална цел, която прави принудата именно принудителна административна мярка - да се отстранят вредните последици от паркирането на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това цена по чл. 99, ал. 3 ЗДвП.
Безспорно е, че всеки административен орган трябва да изпълнява правомощията си добросъвестно и по разумен начин - чл. 6, ал. 1 АПК. Това в конкретния случай значи, че органът първо, трябва да приложи мярката само при наличие на елементите на фактическия състав, което е установено по делото, и второ, трябва да информира надлежно нарушителя за предпоставките, при наличието, на които принудителната административна мярка може да бъде прекратена отм. а). Но тази информация сама по себе си не е елемент на фактическия състав на самата принудителна мярка. Мярката вече е приложена и едва тогава е необходима информацията за предпоставките, при наличието на които нейното действие може да бъде прекратено. Това безспорно е видно от съдържанието на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, който сочи, че прилагането на мярката продължава до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
С оглед на горното обстоятелството, че в съобщение №В1445795 не е посочен органът, приложил процесната мярка, както и пред какъв орган и в какъв срок тя може да се обжалва, е ирелевантно за законосъобразността на самата мярка. Важното в случая е, че органът надлежно информирал Б. за дължимата за заплащане сума и нейната същност.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати в полза на бюджета на ответника, направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 600, 00 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2082 от 16.04.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело №13752/2019 г.
ОСЪЖДА А. Б., адрес гр. С., [адрес] да заплати на "Център за градска мобилност" ЕАД, адрес гр. С., бул. „К. М. Л” № 84, 600, 00 (шестстотин) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.