Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП“ - гр. С. при ЦУ на НАП и от „ТРИТОН“ ЕООД, срещу решение № 1402 от 27.02.2020 г. по адм. дело № 6788/2018 г. по описа на Административния съд –София град.

„ТРИТОН“ ЕООД обжалва също така и решение № 3157/22.06.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено по същото дело, с което е допусната поправка на допусната в диспозитива на съдебно решение № 1402/27.02.2020 г., по адм. дело № 6788/2018 г. очевидна неточност, като диспозитива в първи и втори абзац, касаещи частична отмяна/частично потвърждаване на РА, е посочено, че СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ: ОТМЕНЯ РА № 22002217004416-091 -001 /02.03.2018г. на органи по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с решение № 695/18.05.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „БУКИ 700“ ЕООД в размер на 6 930 лв. през м. 10.2012 г., м. 11.2012 г., м. 12.2012 г. и м. 01.2013 г., по фактура № 00...84/30.04.2014 г., издадена от „ХАРИЗ 85“ ЕООД, в размер на 1 209, 50 лв. и по фактури, издадени от „И. И. Т“ ЕООД, в размер на 6 513, 67 лв. през м. 06.2014 г. до м. 10.2014 г. и през м. 01.2015 г. и лихви в размер на 7031, 32 лв. ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРИТОН“ ЕООД срещу РА № 22002217004416-091-001/02.03.2018 г. в останалата част, в която е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 46 454, 53 лв. по фактури, издадени от „НУОВА КАЗА“ ЕООД, „ХАРИЗ 85“ ЕООД, „И. И. Т“ ЕООД и лихви в размер на 22 291, 20 лв.

Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен РА № 22002217004416-091-001/02.03.2018г. на органи по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с решение № 695/18.05.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП“-София, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „БУКИ 700“ ЕООД в размер на 6 930 лв през м. 10.2012 г., м. 11.2012 г., м. 12.2012 г. и м. 01.2013 г., по фактура № 00...84/30.04.2014 г., издадена от [Фирма 1], в размер на 1 209, 50 лв. и по фактури, издадени от „И. И. Т“ ЕООД, в размер на 6 513, 67 лв. през м. 06.2014 г. до м. 10.2014 г. и през м. 01.2015 г. и съответните лихви.

Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдебният акт е базиран единствено на представените от жалбоподателя документи и извършената в неговото счетоводство ССЕ, като не са коментирани установените при ревизията факти и обстоятелства. Игнорирани са фактите, че спорните доставчици не са намерени на адресите им за кореспонденция, всички те са дерегистрирани от страна на данъчната администрация, не притежават работници, т. е не е налице кадрова обезпеченост, с изключение на три лица в „И. И. Т“ ЕООД. Не се сочат подизпълнители. Твърди се, че по отношение на фактурите, издадени от „ХАРИЗ 85“ ЕООД и БУКИ 700“ ЕООД липсват мотиви в обжалваното решение. Представените от страна на ревизираното лице доказателства са частни документи, които не са снабдени с материална доказателствена сила и следва да бъдат преценявани с оглед всички останали доказателства относими към спорните доставки. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден изцяло РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.

Ответникът - „ТРИТОН“ ЕООД не излага становище по касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ гр. С..

Касаторът - „ТРИТОН“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, обжалва съдебното решение и решението за поправка на ОФГ, в частта на отказаното право на данъчен кредит общо в размер на 46 454, 53 лв. по фактури, издадени от „НУОВА КАЗА“ ЕООД, „ХАРИЗ 85“ ЕООД, „И. И. Т“ ЕООД и лихви в размер на 22 291, 20 лв. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора за доказване на реалността на доставките са без значение обстоятелствата свързани с наличие на кадрова обезпеченост, транспортна обезпеченост на доставчиците на стоките, търговска такава при положение, че разпоредбите на ЗДДС не въвеждат като предпоставка за възникване на данъчно събитие наличие на горните обстоятелства, при наличието на останалите доказателства за прехвърляне правото на собственост /наличие предмета на доставките в патримониума на ревизираното лице, последваща реализация на доставените стоки и др. /. В хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели, чиито показания са кредитирани от съда и е прието заключение на вещо лице. Оспорват се изводите на съда, че обследванията и анализа на риска и заплахите за сигурност на охраняваните обекти са на основание чл. 24, ал. 1 и ал 2, т. 1 и 2 от ЗЧОД. Според касатора обследванията и анализа на риска и заплахите за сигурност на охраняваните обекти се извършват на основание чл. 52 от ЗЧОД, като законът не предвижда нито лицензионен характер, нито специални умения и квалификация по отношение на извършващия ги, а само по отношение на създаващия организация и контрол, каквото е дружество „Тритон” ЕООД, което разполага с такива. Моли да се отмени като незаконосъобразно и неправилно Решение № 1402 от 27.02.2020 г. на Административен съд София, постановено по адм. дело № 6788/ 2018г., и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 3157 от 22.06.2020г. на Административен съд София, постановено по същото дело, в обжалваната им част. Претендира разноски.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП в съдебно заседание, чрез юрк. В., моли да бъдат оставени без уважение касационните жалби, подадени от „ТРИТОН“ ЕООД, както и да бъдат присъдени разноски общо в размер на 6092, 30 лв., за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационните жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на спора пред АССГ е бил РА, издаден на „ТРИТОН“ ЕООД относно установени резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 02.2012 г. до м. 01.2013 г., от м. 11.2013 г. до м. 07.2015 г. в размер общо на 61 107, 70 лв., в резултат на отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „НУОВА КАЗА“ ЕООД, „БУКИ 700“ ЕООД, „ХАРИЗ 85“ ЕООД и „И. И. Т“ ЕООД, за данъчните периоди от м. 02.2012 г. до м. 01.2013 г., от м. 11.2013 г. до м. 07.2015 г. и начислени лихви за забава в размер на 29 322, 53 лв. Данъчният кредит по фактурите от тези доставчици е отказан, поради извод на ревизиращите органи, че липсват доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.

Ревизията е групирала доставките според техния предмет в три основни групи: 1/ услуги - свързани с ремонт на помещения за охрана, изразяващ се в къртене, изкоп, демонтаж и монтаж на кабели, настойка на камери и доставка на материали за монтиране на сигнал на охранителната техника, като крепежни елементи, акумулаторни батерии и лапми, зарядни устройства, прожектори за външен монтаж., т. е. дейности по поставяне на охранителната техника и поправка на повредените участъци; 2/ услуги - свързани със събиране на данни за състоянието и степента на сигурност на обекти, на които се извършва охрана от ревизираното лице; 3/ доставки на рекламни материали и работни облекла. По делото е прието заключение на ССЕ, като са изслушани и свидетели.

Съдът е изложил мотиви, че обжалваният РА е издаден от компетентни органи по приходите, като е спазена формата за издаването му, изложени са фактически констатации и мотиви, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обусловят отмяна на РА.

При преценката относно приложението на материалния закон съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА, съответно е приел за реално осъществени доставките по фактура № 00...84/30.04.2014г. с ДДС 1209, 50 лв. придружена с акт обр. 19 за извършени СМР от [Фирма 3], както и по отношение на доставките, с предмет извършване СМР, придружени със съответните документи (фактури, издадени от „И. И. Т“ ЕООД, в размер на 6 513, 67 лв. през м. 06.2014 г. до м. 10.2014 г. и през м. 01.2015 г. и по фактури, издадени от „ХАРИЗ 85“ ЕООД, в размер на 1 209, 50 лв. през м. 04.2014 г.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и приетото заключение на ССЕ, решаващият състав е обосновал извод за законосъобразност на РА относно следните фактури:

1.Относно рекламните материали и работни облекла доставени от „НУОВА КАЗА“ ЕООД с упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 180, 00 лв. за периодите м. 02.2012 г. и м. 06.2012 г. Представен е договор с такъв предмет, както и приложения към договора и приемо-предавателни протоколи. Липсват обаче каквито и да било доказателства за местонахождението на стоките към момента на извършване на доставката, както и за транспортирането им до обект на дружеството-жалбоподател. Не е установено дали доставчикът е разполагал с описаните в договора и приложението към фактурата стоки. Липсва информация за стопанисвани обекти - собствени или наети, както и доказателства за закупени консумативи за изработката на рекламните материали, включително осчетоводени разходи за такива. От съществено значение е и, че не е представена информация за лицата и техниката необходима за изработката на рекламните материали - собствени или наети машини за предпечат и печат на рекламни материали, както и наличие на подизпълнител

2. Относно доставките, свързани със събиране на данни за състоянието и степента на сигурност на обекти, които са охранявани от ревизираното лице, е декларирано, че са извършени от „НУОВА КАЗА“ ЕООД, „ХАРИЗ 85“ ЕООД и „И. И. Т" ЕООД. Упражнено е право на приспадане на данъчен кредит, както следва: по фактури, издадени от [Фирма 4], в размер на 21 970, 00 лв. за данъчни периоди от м. 02.2012 г. до м. 09.2014 г.; по фактури, издадени от „И. И. Т“ ЕООД, в размер на 8 795, 33 лв. за данъчни периоди от м. 06.2014 г. до 11.2014 г., м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г.; по фактури, издадени от „ХАРИЗ 85“ ЕООД, в размер на 11 509, 20 лв. за данъчни периоди от м. 11.2013 г. до м. 05.2014 г.

Според решаващия състав в случая се касае за еднотипен начин на оформени документи за услугите - договор, възлагателно писмо, протокол, доклад, липсва кадрова обезпеченост на доставчиците с лица със специална компетентност, като същевременно ревизираното дружество разполага със собствен капацитет за такова обследване и е негово е задължението по закон, предвид лиценза му, като необосновано е формирана и стойността на услугите. Съгласно ЗЧОД, тези услуги следва да бъдат извършвани от самото лице, извършващо охранителна дейност, както е посочено и в отговора получен от ГД „Национална полиция“. Това, че могат да бъдат възложени събиране на данни на трети лица, не означава, че самото обследване не трябва да е от самата охранителна фирма, това е смисълът на изискванията на специалния закон, към тази специализирана дейност, подлежаща на разрешителен режим". Отказът на данъчен кредит е законосъобразен.

По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП:

Касаторът оспорва изводите на съда за наличие на реални доставки по отношение на фактурите, издадени от „Буки 700“ ЕООД за данъчни периоди м. 10-12.2012 г. и м. 01.2013 г. в размер на 6930 лв., фактура № 00000084/30.04.2014 г., издадена от „Хариз 85“ ЕООД в размер на 1209, 50 лв. и фактурите за данъчни периоди м. 06-10.2014 г. и м. 01.2015 г. в размер на 6513, 67 лв., издадени от „И. И. Т“ ЕООД.

Настоящият състав счита, че решението в обжалваната част е правилно, като при постановяването му не са допуснати пороците, изтъкнати в касационната жалба. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснован извод за незаконосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА.Оните възражения на касатора са свързани с липсата на установена кадрова и техническа обезпеченост за извършване на ремонтните дейности. Липсата на трудово правоотношение между доставчика и лицата, които са изпълнили фактически услугите не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения в случая. Според разрешението дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11 "Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател". В случая органите по приходите приемат, че услугите не са извършени от доставчика, но няма формирано становище от кое конкретно трето лице са били осъществени - дали от самия получател или от друго лице. Освен това изключването на правото на приспадане в тази хипотеза е обусловено от установяване по категоричен начин за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата на доставките, като такива обстоятелства няма посочени в РА или в решението на решаващия орган. Предвид изложеното решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на „ТРИТОН“ ЕООД:

Страните не спорят, че основният предмет на дейност на „ТРИТОН“ ЕООД е охранителна дейност. Сключените търговски сделки са свързани с договори за охрана на имуществото на юридически лица. Дружеството притежава лиценз за извършване на охранителна дейност №135/03.06.2014 г. Ревизираното лице има технически и кадрови потенциал за извършване на охранителна дейност, като е сключило 93 трудови договора. Спорният въпрос в случая е налице ли са реално извършени доставки на услуги, и то от сочените за изпълнители дружества, издатели на фактурите, по които жалбоподателя претендира право на приспадане на данъчен кредит. От доказателствата по делото е видно, че ревизираното дружество е сключило договори с „НУОВА КАЗА“ ЕООД, „ХАРИЗ 85“ ЕООД и „И. И. Т“ ЕООД с предмет „събиране на данни за състоянието и степента на сигурност на охраняван обект съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЧОД и заобикалящите го пространства, социално-икономическата и криминогенна обстановка. Към процесните фактури са приложени възлагателни писма, отчети, доклади, приемо-предавателни протоколи. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗЧОД отм. при организиране на охраната лицата, извършващи дейност по чл. 5: оценяват състоянието и степента на сигурност на охраняваните обекти при необходимост, но не по-малко от веднъж годишно. Тези задължения са вменени именно на лицата извършващи охранителна дейност, т. е. в случая на ревизираното дружество, като не е спорно по делото, че горепосочените доставчици не притежават лиценз за охранителна дейност. След като касатора е разполагал с необходимия кадрови ресурс от 93 лица назначени по трудови правоотношения, обосновано е прието от органите по приходите, че процесните доставки са част от данъчна измама, доколкото дейностите са извършени от самото ревизирано лице. Съвкупната преценка на доказателствата по делото обуславят извод за липса на реалност на доставките по тези фактури, като правилно съдът е потвърдил РА в тази му част.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на решаващия съд за законосъобразност на РА и в частта относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от „НУОВА КАЗА“ ЕООД, касаещи „изработване и разпространение на реклама, доставка на канцеларски материали, изработване на табели и стикери, закупуване, поставяне на лого и доставка на работно облекло, шапки, обувки и пр., които счита, че не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователна е жалбата на дружеството и относно решението, с което е допуснато поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1402 от 27.02.2020 г. на АССГ. Същото е постановено в производство по реда на чл. 175 АПК след връщане на делото на първоинстанциинния съд във връзка с разпореждане на председателя на осмо отделение на ВАС с указания съдът изрично да посочи в диспозитива на решението размер на главница и лихви, в частта, в която е отменен/респ. отхвърлена жалбата на дружеството против оспорения РА, което именно е сторено с решение № 3157/22.06.2020 г. на АССГ по дело № 6788/2018 г.

При този изход от спора на страните не се дължат съдебни разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1402 от 27.02.2020 г. по адм. дело № 6788/2018 г. по описа на Административния съд –София град.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3157/22.06.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с което е допусната поправка на допусната в диспозитива на съдебно решение № 1402/27.02.2020 г., по адм. дело № 6788/2018 г. по описа на Административен съд - София-град.

Решението е окончателно.