Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Н. З., чрез адв. З. като процесуален представител и главния архитект на Столична община, чрез юрк. Р. като процесуален представител, срещу решение № 3622 от 07.07.2020 г., постановено по адм. дело № 12583/2019 г. по описа на Административен съд София - град. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта за изменение на ПУП – ПРЗ. Първият касатор твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се произнася по оспорване, насочено единствено срещу целесъобразността на издадения административен акт, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Б. Т., чрез пълномощника си адв. П., в писмени отговори и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Ответниците – Столична община, Ц. Г. и З. М. не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № РА50-798/18.10.2018 г. на главния архитект за Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 136, ал. 1, чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ във вр. с § 24 и § 2, ал....