Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)- Ямбол, чрез гл. юрисконсулт К.Н, против Решение № 210/26.11.2020г., постановено по адм. д. №272/2020г. по описа на Административен съд София - Ямбол, с което е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-05-843/09.10.2020г., издадена от директора на РЗОК - Ямбол, с която [фирма] е поканено да възстанови доброволно неоснователно получената сума в размер на 5 879, 60 лева.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че административният съд не се е съобразил със смисъла на действието на сключения между страните административен договор, тъй като в своите мотиви е приел, че въпреки обстоятелството, че общопрактикуващият лекар е бил в законоустановен отпуск за временна неработоспособност, след като реално е изпълнявал медицинска дейност, то той не следва да възстановява сумите, които неправомерно е получил. На следващо място отбелязва, че относно осъществявания от РЗОК - Ямбол контрол за правилното и точно изпълнение на сключените договори, чиито заплащания са с пари, отпуснати за оказване на извънболнична първична медицинска помощ от държавния бюджет и предвид заложеното в чл. 72, ал. 2 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ), според който контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ да се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица от РЗОК - контрольори, при така формираните изводи на съда този контрол са обезсмисля. Подчертава че е безспорен фактът, че лекарят е бил в отпуск и не е налице прекъсване на временната неработоспособност, което се допуска само със съгласието на органа, разрешил отпуска по болест и се отразява в амбулаторен лист. Именно поради това изводите на...