Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от съдиятаЮ. Т. по адм. дело № 8680/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Али от гр. София против Решение №3670/07.06.2021г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №12059/2020г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение №Ц2153-08-85 от 15.10.2020г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кърджали, потвърждаващо Разпореждане №Ц2140-08-141/28.08.2020г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кърджали, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата на Х. Али срещу Решение №Ц2153-08-85 от 15.10.2020г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, ведно с Разпореждане № Ц2140-08-141/28.08.2020г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

За да се произнесе в посочения по – горе смисъл, Административен съд София-град е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е образувано по заявление с вх. № Ц2113-08-633/09.07.2020г. до ТП на НОИ – Кърджали на Х. Али, с искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ведно с приложени документи, удостоверяващи правото.

Па подаденото заявление е постановено Разпореждане №Ц2140-08-141/28.08.2020г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали, който е преценил, че към датата на заявлението Х. Али има навършени [години]. А съобразно доказателствата, удостоверяващи осигурителния й стаж и разпоредбата на чл. 104 КСО, е изчислил, че следва да й бъде зачетен осигурителен стаж от трета категория труд общо в размер на 22 години, 06 месеца и 20 дни.

Органът констатира, че съгласно чл. 68, ал. 1 - ал. 2 КСО за 2020г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст имат лицата при навършена възраст 61 години и 06 месеца за жените и осигурителен стаж 35 години и 10 месеца. Към датата на подаденото от Х. Али заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст тя е достигнала нормативно изискуемата се възраст, но няма осигурителен стаж, за да й се признае правото на пенсия за ОСВ. По тези причини й е отказано да й бъде отпусната поисканата пенсия.

С Решение №Ц2153-08-85/15.10.2020г. директорът на ТП на НОИ - Кърджали е потвърдил Разпореждане №Ц2140-08-141/28.08.2020г. на ръководител „ПО“. В мотивите към решението си, директорът на ТП на НОИ - Кърджали приема, че зачитането на осигурителен стаж и осигурителен доход на самоосигуряващите се лица следва от изпълнението на материалните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В конкретната хипотеза, претендираният от жалбоподателката осигурителен стаж за периода от 01.01.2006г. до 08.07.2020г., като самоосигуряващо се лице, не следва да бъде зачетен, защото компетентните длъжностни лица констатирали невнасяне на дължимите се от нея вноски за осигурителния риск във фонд „Пенсии“.

Първоинстанционният административен съд е съобразил доводите и аргументите на административния оран в издаденото от него решение, становищата и възраженията на страните, и след съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства е достигнал до правния извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният административен съд след проверката за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК е приел, че същият е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и отговоря на изискването за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на относимите административнопроизводствени норми и материални такива, актът е съобразен с целта на закона.

Административният съд е определил естеството на съдебния спор в съответствие с относимите по делото факти, който се свежда до това има ли жалбоподателката необходимия по чл. 68, ал. 1-ал. 2 КСО осигурителен стаж от 35 години и 10 месеца, за да й се признае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съдът с основание е кредитирал Констативен протокол №КВ-5-08-00800859/21.08.2020г., съгласно който Х. Али е регистрирана по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, като самоосигуряващо се лице, (тютюнопроизводител) с дата на започване на дейност от 01.01.2002г., с деклариран вид осигуряване за фонд „Пенсии“ и за фонд „Общо заболяване и майчинство“. Считано от 01.03.2005г. видът на осигуряването е променен само за фонд „Пенсии“. При проверка на данните за внесени осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система на НОИ, е установено, че за периода 01.01.2006г. – 08.07.2020г. липсват внесени осигурителни вноски в приход на ДОО за съответния осигурителен риск.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО от него. По делото е установено, че жалбоподателката не е изпълнила посоченото нормативно изискване, поради което тя не е „осигурено лице“, по смисъла на § 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО. Според това понятие самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал. 8 от КСО.

Видно от изложените по – горе факти и обстоятелства за спорния процесен период 01.01.2006г. – 08.07.2020г., за жалбоподателката не са подавани данните по декларация обр. 1 „Данни за осигурено лице“ на основание чл. 5, ал. 4, т, 1 КСО, не са внесени и авансовите осигурителни вноски в приход на ДОО. Правилно първоинстанционният административен съд не е зачел претендирания от Х. Али осигурителен стаж за този период като самоосигуряващо се лице – тютюнопроизводител по реда на чл. 41, ал. 1 НПОС.

Последно цитираната разпоредба дава правната регламентация на доказването на осигурителния стаж на самоосигуряващите се лица и е относима към датата на подаденото от лицето заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, се установява с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Позовавайки се на приложимото материално право, съдът правилно е изяснил обстоятелствата относно доказаната продължителност на осигурителния стаж на Х. Али, който следва да й бъде зачетен за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В допълнение следва да се посочи, че жалбоподателката не е правоимаща по смисъла на действащата към датата на подаденото заявление нормативна уредба на чл. 9а, ал. 2 КСО, тъй като недостигащият й стаж в този случай е бил повече от 5 години. По административната преписка и в хода на първоинстанционното дело не са ангажирани доказателства, които да водят до обоснован извод за съществуващ друг, освен така зачетения от органа и от първоинстанционния съд осигурителен стаж от трета категория труд на Х. Али, за да й се признае правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО.

При тези съображения Административен съд София–град е постановил правилен съдебен акт, за който не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и същият следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3670/07.06.2021г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №12059/2020година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ю. Т. п/ Десислава Стоева