Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. Ц. И., срещу решение № 3167/10.05.2016 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 11954/2015 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221414000086-091-001/29.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с РАПРА № П-22221415139292-003-001/10.08.2015 г. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон при решаване на спора за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит. Изразява несъгласие с извършената от съда оценка на писмените доказателствени средства. Настоява, че с тях е установено осъществяването на спорните доставки, за които е отречено спорното субективно публично право. Отрича релевантността на факта на кадровата обезпеченост на доставчиците. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез повереника си юрисконсулт Н. отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С частта от РА, срещу която АССГ е отхвърлил оспорването, са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС в размер 88 301.50 лева с лихви за забава в размер 33 098.58 лева /изчислени по съотношението между общия размер на установеното с РА задължение и частта, за която той не е отменен/ и за корпоративен данък в общ размер 19 432.15 лева със закъснителна лихва 5 980.08 лева.

Източник на задължението за ДДС е извършена корекция на декларирания от РЛ резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 09, 10, 11 и...