О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 224

София, 21.01.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 1032/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Р., [населено място], чрез адвокат С. К., срещу въззивно решение № 5535 от 31.10.2023 г. по в. гр. д. № 8285/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 9973 от 12.06.2023 г. по гр. д. № 57690/2022 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу ответника Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване на наложеното със заповед № 513з-8317/29.09.2022 г. дисциплинарно уволнение за незаконно и за отмяната на заповедта, възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, и за присъждане на обезщетение в размер на 6000 лв. за оставането без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 29.09.2022 г. до 29.03.2023 г. В касационната жалба е изразено становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост.

Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи не взема становище.

Въззивният съд е приел, че са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. От представените писмени доказателства е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е...