Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администартивнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „[фирма]“, което от 11.08.2016 г. е с променено наименование „[фирма]“ (за кратко [фирма]/застраховател в следващото изложение), през цялото време със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Г. Ц., чрез процесуален представител, срещу решение № 1695/11.03.2016 г. постановено по адм. дело № 9707/2015 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж–1031-14/28.07.2015 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗДЛ/Комисията в следващото изложение).
Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че то е недопустимо, алтернативно неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че няма процесуална правосубектност, респ. нямал е и такава в производството пред АССГ, а за административен орган (в конкретната хипотеза „администратор на лични данни“) е следвало да се конституира юридическото лице „[фирма]“ – Ирландия. Излага съображения, според които съдът неправилно е приел, че [фирма] е „трето лице“ спрямо него по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗЗЛД, оспорва и извода на АССГ, че по отношение на И. Д. е осъществен директен маркетинг според дефиницията на § 1, т. 15 от ЗЗЛД, защото разговорът е бил прекратен от И. Д.. Твърди, че необосновано съдът не е обсъдил възражението му относно липсата на мотиви в административния акт по отношение на определеното административно наказание и размера на имуществената санкция. Твърди се, че дори и дружеството да е допуснало нарушение на ЗЗЛД, то това не са разпоредбите, посочени като материалноправно основание за издаване на административния акт. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло Решение № Ж-1031/14 г. от 28.07.2015 г. на...