О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 201

ГР. София, 15.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.02.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №158/16 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура, срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №5743/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Х. К. срещу касатора иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 7 000 лв., присъдена като обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца с незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Намира, че от значение за точното прилагане на закона е процесуалният въпрос: Следва ли доводът на ответника за принос на пострадалия да е обвързан с изричното позоваване на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ или е достатъчно този довод да е поддържан от ответника, за да е налице основание за произнасяне / по него/ от страна на решаващия съд? Материалноправният въпрос: При определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се отчитат всички обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера му и трябва ли поведението на пострадалия, което се намира в причинно - следствена връзка с настъпването на определени вредни последици,...