ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2428
гр. София, 18.09.2024 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ
А. Н.
разгледа докладваното от съдия Младенов т. д. № 2426 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Каролина Ко“ЕООД- [населено място], чрез пълномощника му адв. О. Д., от АК-Пловдив, против решение № 384/25.07. 2022г., постановено по в. т.д. № 139/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 49 от 6.12.2021 г. по т. д.№ 15/2021 год. на Смолянския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът „Каролина Ко“ЕООД – ответник по иск с правна квалификация по чл.79, ал. 1, предложение второ от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД, чл. 373, ал.1 от ТЗ и с чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, сумата от 51 492.44 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, понесени от пълното повреждане на превозвана стока - собственост на ищеца, а именно плодове по фактура № 177/13.06.2020 г., предадена за превоз на ответника, с влекач с рег. [рег. номер на МПС] с хладилно ремарке, с рег. [рег. номер на МПС] по договор за международен превоз на товари CMR от 13.06.2020год. с изпращач „Е. П. ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 27.10.2020 год. до окончателното щ изплащане, както и направените по делото разноски.
В касационната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Твърди се, че за да приеме, като главна причина за увредата на товара неизправността на агрегата, въздуховодите и датчика на хладилния агрегат, въззивният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, в частност заключението на автотехническата експертиза, *** *** *** относно причините, поради които не е достигната температура от + 4єС още при натоварването, които счита, че се дължат единствено на действията на ищеца. Поддържа, че съдът не е съобразил обстоятелствата, че ищецът не е разполагал с хладилен склад, в който плодовете да бъдат предварително охладени, както и че същите са били набрани в самия ден - 13.06.2020 г., при температура от около + 30єС, от което следва, че ферментацията на плодовете е започнала още преди натоварването им. Наведен е довод, че липсата на предварително охлаждане на плодовете е в пряка причинна връзка с последващото им увреждане по време на транспорта. Поддържа се, че основната причина за увреждането на плодовете е натоварването в ремаркето за превоз на два различни товара – дървен материал и пресни плодове, без преграда между тях, на което превозвачът „Каролина Ко“ЕООД, чрез свой служител се е противопоставил. С позоваване на чл. 17, ал. 4, б. „в“, във връзка с чл. 18, § 2 - 5 от CMR Конвенцията се твърди, че е налице основанието за освобождаване на превозвача от отговорност, когато повредата на товара произтича от особените рискове, дължащи се на пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя. Изложено е, че основната причина за мухлясването на плодовете е обстоятелството, че при липсата на преграда в ремаркето ищецът и изпращачът са решили първо да бъде натоварен топлият дървен материал, нагрят от стоенето в оранжерията, а след това охладените плодове, което при изравняването на температурата на двата вида товар е довело до овлажняването и ферментацията на плодовете. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, е обосновано със следните въпроси, инкорпорирани в касационната жалба, а именно:
„1. Длъжен ли е въззивният съд при допускане и събиране от самия него на ново доказателство на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, да обсъди това доказателство в мотивите на решението си и ако не стори това, основание ли е пропускът му за отмяна на поставеното от него решение?;
2. Длъжен ли е въззивният съд при постановено от него определение по чл. 267 от ГПК, в което посочва, че по конкретно искане за изключване на точно определен документ като доказателство по делото ще вземе отношение с крайния съдебен акт и ако не стори това, основание ли е пропускът му за отмяна на поставеното от него решение?;
3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по надлежно въведеното от ответника в процеса възражение, свързано с предпоставките за намаляване или отпадане на обезщетението в хипотезите на чл.83 от ЗЗД?“.
Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна с решение по чл. 290 от ГПК и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд, евентуално – за отхвърляне на иска с решение по същество като неоснователен.
Ответникът по касация „ЕУ П. Л. оспорва касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв. Т. К. от Хасковската АК възразява, че въззивното решение е постановено в съответствие с т. 2 от ТРОСГТК № 1/2013 г. и т. 19 от ТРОСГК № 1/2001 г., като след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните въззивният съд е изложил собствени мотиви, формирани в резултат на оценка и анализ на събраните по делото доказателства, от които е видно защо е приел, че по отношение на касатора в качеството му на превозвач не са налице предпоставките по чл. 17, § 2 и § 4 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за освобождаването му от отговорността по чл. 17, § 1. Наведен е довод, че въззивният съд е изложил съображения, свързани със съставянето на втората товарителница, в която шофьорът на товарния автомобил е отбелязал изискването за поддържане на температура +4єС в хладилното ремарке, което е обусловено от нареждането на товародателя за разтоварване на част от превозваните стоки на друг адрес във Великобритания. Посочено е, че въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния, че химизираните екземпляри от товарителницата са с характеристиките на оригиналния първи екземпляр на документа, тъй като механизмът на създаването им е чрез пряко въздействие с пишещо средство върху безиндигова хартия, както и че ответникът не е представил намиращия се у него екземпляр от документа, поради което той правилно не е бил изключен от доказателствата по делото. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, както и за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Третите лица помагачи на страната на „Каролина Ко“ЕООД- „Дженерали застраховане“АД и „Е. П. ЕООД, [населено място] не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да уважи предявения от „ЕУ П. Л. - Великобритания срещу „Каролина Ко“ЕООД иск, квалифициран като такъв по чл. 79, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, във връзка с чл. 82 от ЗЗД, чл. 373, ал.1 от ТЗ и с чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата от 51 492.44 лв., първоинстанционният Смолянски окръжен съд е приел, че ищецът е собственик на стоките, описани във фактура № 177/13.06.2020 г.- различни видове пресни плодове (ягоди, малини, къпини и боровинки), които е придобил с обективирания в нея договор за покупко - продажба, сключен с „Е. П. ЕООД, [населено място], [община], за чиито превоз до крайната дестинация във Великобритания на 13.06.2020 г. е била съставена международна CMR товарителница, според която извършването на превоза през периода от 13.06.2020 год. до 17.06. 2020 год. е възложено на „Каролина Ко“ЕООД, с влекач с рег. [рег. номер на МПС] , и с хладилно ремарке с рег. [рег. номер на МПС] , с които е бил осъществен. Приел е също така, че с оглед нареждането на товародателя част от превозваните стоки да бъдат разтоварени на адрес, различен от първоначално посочения, допълнително е била съставената международната товарителница от 15.06.2020 год., в която се съдържа указание превозваната стока да бъде транспортирана при температура от +4єС. Установил е, че на 19.06.2020 год. получателят на стоката - 14 палети плодове е отказал да я приеме, поради лошото качество на доставените плодове, като в товарителницата изрично е посочено, че те са пристигнали с висока температура (16є-23єС), т. е. повреждането им се дължи на нарушаване на температурния режим при транспортирането. Намерил е за неоснователно възражението на превозвача за изключване на неговата отговорност за увреждане на превозваните стоки, поради липсата на дадени от товародателя указания, като с позоваване на чл. 9, § 2 от CMR от К.. е изложил съображения, че предвид липсата на вписани в товарителницата мотивирани възражения от превозвача, стоката и опаковката са били в добро състояние по време на приемането щ за превоз, както и че той не е направил възражение за превозване в едно хладилно ремарке на дървен материал и плодове без преграда. Въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, в частност на заключенията на съдебно-техническите експертизи, е направил извод, че нарушаването на температурния режим за осъществяване на превоза се дължи на неизправност на климатичната инсталация на товарното ремарке, на монтирането на датчика за отчитане на температурата в него на охладителното тяло, което е обусловило некоректни показания на данните, както и на нарушаване целостта на въздуховодите, причинило неравномерното охлаждане на товарния отсек в ремаркето.
За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение Пловдивският апелативен съд е споделил това становище, като въз основа на собствена преценка на събраните по делото доказателства, в частност на заключението на техническата експертиза, е приел, че причината за повреждането на процесния товар е нарушаването на температурния режим при превоза му – при средна температура от +6єС до +7єС, при настроен агрегат на +4єС, обусловено от неизправността на климатична система, поради което хладилният агрегат не е могъл да осигури и поддържа зададената температура, подходяща за превозваната стока. Намерил е за неоснователно възражението на ответника „Каролина Ко“ ЕООД по чл. 83 от ЗЗД за изключване, евентуално - за намаляване на неговата отговорност, поради липсата на дадени от товародателя изрични указания за специални температурни условия на превоза, като е изложил съображения, че преди натоварване на стоката, датчикът на хладилния агрегат е бил настроен на необходимата с оглед вида на превозвания товар температура от +4 єС, и тази настройка не е била променяна през целия срок на осъществяване на превоза. Приел е, че макар тази температура да не е била фактически поддържана, поради неизправност на хладилната инсталация, това обстоятелство сочи знанието на превозвача за подходящия температурен режим. Намерил е за неоснователно и правоизключващото възражение на превозвача по чл.17, § 4, б. „в“ от CMR Конвенцията, че този режим е нарушен поради превозването на два различни по своя характер товара, изискващи двутемпературно ремарке, при което, поради липса на преграда, единият товар -дървен материал е увредил процесния такъв – пресни плодове. С позоваване на заключението на лесотехническата експертиза е изложил съображения, че в закрито ремарке, каквото е било и хладилното, няма пречка да се превозва сух дървен материал след предварителното му охлаждане, което в случая е сторено, и което е предизвикало забава при натоварването. Обосновал е становището си в този смисъл и с установеното по делото обстоятелство, че няколко часа след натоварването на целия товар в ремаркето, макар и за кратко, е постигната предварително зададената температура от +4єС. Направил е извод и за липсата на предпоставките по чл. 17, § 4, б. „г“ от Конвенцията, като е приел, че освобождаването от отговорност в тази хипотеза е при условията на чл. 18, § 2 - 5 от Конвенцията, като доказателствената тежест, че липсата, повредата или забавата са причинени от един от фактите, предвидени в чл. 17, § 2 е в лежи върху превозвача.
При горните данни, по допускането на касационно обжалване, настоящият състав намира следното:
Съгласно задължителните указания, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, наличието на общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, включително и тази по т. 1, е предпоставено от формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в неговия предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. По негативен път в същия тълкувателен акт дефинитивно са очертани границите на споменатата обща предпоставка, като от нейния предметен обхват изрично са изключени въпросите, които са от значение за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, които подлежат на инстанционен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба. Преценката на съда във фазата на селекцията на касационната жалба, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, е ограничена в рамките на формулираните от касатора въпроси, които съдът може само уточни и конкретизира, но не и да допусне касация по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, посочен от касатора, нито сам да формулира такъв въпрос въз основа на инвокираните в касационната жалба оплаквания.
Първият въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си допуснато и събрано от самия него ново доказателство, при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК, е свързан с характера на правораздавателна дейност на въззивния съд, която за разлика от контролно-отменителното производство е насочена към разрешаване на спора по същество, по отношение на което отмяната на обжалваното първоинстанционно решение е само страничен резултат. Затова несъмнено въззивното решение следва да съдържа мотиви, относими към спорното материално право, предмет на делото в рамките, очертани от нормата на чл. 269 от ГПК, като изложи собствени фактически и правни изводи по доводите и възраженията на страните и обсъди всички събрани доказателства, относими към предмета на делото, в рамките на изложените във въззивната жалба оплаквания. Необсъждането на допуснато и събрано от самия въззивен съд писмено доказателство е процесуално нарушение, релевантно за достъпа до касационно обжалване само когато неговото обсъждане, респ. съобразяването на установения с него факт е от естество да обуслови краен резултат, различен от постановения с обжалваното въззивно решение. В случая, така формулираният въпрос кореспондира на оплакването на касатора, че след като е приел допуснато от него при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК писмено доказателство – удостоверение № Ю-344/6.04.2022 г., изд. от БАБХ, въззивният съд не го е обсъдил в мотивите на обжалваното решение, което обуславя неговата необоснованост. Както в доктрината, така и в казуалната практика на ВКС (напр. решение № 1626/2016 г. на І г. о. на ВКС, решение № 703/2011 г., ІV г. о. на ВКС) трайно се приема, че пълно доказване може да бъде проведено и чрез секвенция от косвени доказателства, като стойността на установените с тях доказателствени факти (индиции) е обусловена от отношението им към главния релевантен факт, които в хипотезата на инвокирано от ответника възражение следва да бъдат от естество да изключат възможността за осъществяване на оспорвания от него факт. В случая, обстоятелството, че продавачът „Еуро плантс“ЕООД – България, [населено място], общ. С., не е разполагал с вписан в Националния регистър при БАБХ обект за производство, преработка или дистрибуция на храни, установено със споменатото удостоверение, е индиция, която не изключва възможността предадената за превоз стока да е била в добро състояние. Ето защо, необсъждането на това доказателство, независимо от допускането и събирането му от въззивния съд, не е обусловило изхода на спора, респ. не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Същевременно, съгласно чл. 9, § 2 от ЧМР Конвенцията, при невписване в товарителницата на мотивирани възражения от страна на превозвача се презюмира, че стоката и опаковката щ са били в добро състояние по време на приемането щ за превоз от превозвача. По делото не се твърди, а липсват и доказателства в този смисъл, че в товарителницата са вписани възражения на превозвача относно състоянието на пресните плодове, поради което следва да се приеме, че при предаването му за превоз товарът се е намирал в добро състояние, отговарящо на неговото предназначение. Ето защо първият въпрос, относим към оплакването, че въззивният съд не е обсъдил допуснато и събрано от самия него писмено доказателство не удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като удостовереният с него отрицателен факт сам по себе си не е от естество да обуслови различен изход на спора по делото, като в случая е от значение действителното фактическо състояние на стоката при натоварването.
Не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и вторият въпрос относно неизпълнение на задължението на въззивния съд за изключване от кръга на доказателствата на оспорен от насрещната страна документ, вкл. и поради непредставяне на оригиналния му екземпляр, след като в постановеното по реда на чл. 267 от ГПК определение е посочил, че ще се произнесе по това искане с крайния съдебен акт, както и дали пропускът му да стори това е основание за отмяна на въззивното решение като неправилно. Като доказателства по делото са представени две товарителници, съответно от 13.06. 2020 г. за предаване на целия товар – по 14 палети дървен материал и пресни плодове, с получател „ЕУ П. Л. - Великобритания, в която не са вписани указания на изпращача за специфични изисквания при извършване на превоза и втора товарителница без дата, за която не се спори че е съставена след пристъпване към изпълнение на превоза, поради наредена от товародателя промяна на получателя на част от стоката - процесните пресни плодове, а именно „У.Б. Чеймбърс и синове“, О. Ф. Л. Р. МЕ 17 ЗЕТ, в която са вписани указания за извършване на превоза при температура от +4єС. С отговора на исковата молба ответникът „Каролина Ко“ЕООД е оспорил истинността по съдържание и авторство на втората товарителница и е поискал представянето на оригиналния екземпляр, като при неизпълнение същата да бъде изключена от кръга на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е намерил оспорването за недоказано, като с позоваване на свидетелските показания на шофьора М. П., е приел, че именно той е съставил втората товарителница, поради промяна на крайния получател, а оттам – че на същия са били известни изискванията за осигуряване на специфичен температурен режим при извършване превоза на товара, които самият той е вписал в графата по т. 13 от нея. Изложил е и съображения, относими към хипотезата на чл. 183, ал. 1 от ГПК, като с позоваване на цитираната от него казуална практика на ВКС е посочил, че химизираните екземпляри от товарителницата са с характеристиките на оригиналния (първи) екземпляр на документа, тъй като механизмът на създаването им е чрез пряко въздействие на пишещото средство върху безиндигова хартия. Т. е. по същество е приел, че копието от документа, създаден едновременно с оригинала чрез изписване на текста върху химизирана повърхност („под индиго“), без използване на опосредстващо фотокопирно техническо средство, не представлява препис от него, а е равностойно на първия екземпляр, поради което, макар да не го е посочил изрично, към него е неприложима нормата на чл. 183, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд действително не се е произнесъл по изключването на споменатата товарителница от кръга на доказателствата, но е изложил съображения, че от значение за предмета на спора, в частност за основателността на инвокираното от превозвача възражение, е в какъв вид и състояние е бил предаден товарът, и при какви условия реално е бил извършен превозът, респ. каква е действителната причина за неговото повреждане и като последица от това - загубата на потребителските му качества. Знанието на превозвача за специфичния температурен режим на превоза с оглед естеството на превозвания товар, въззивният съд е обосновал с обстоятелството, че според регистрираните данни за работата на хладилната система, тя е била програмирана в съответствие именно с подходящата постоянна температура от + 4єС в хладилната камера, която първоначално е била постигната, но чието поддържане превозвачът не е могъл да осигури през целия срок на превоза, поради неизправност на охладителната инсталация на превозното средство. От това следва, че изводът на съда относно знанието на превозвача за специалния температурен режим не е основан единствено на вписването в т. 13 на втората товарителница, но и на друго установено по делото обстоятелство – настройката на температурния регулатор в съответствие с действително изискуемата стойност, поради което самт по себе си дисквалифицирането като доказателство по делото на товарителницата, съдържаща указание за спазване на същата температура, не е от естество да обоснове различен извод относно този релевантен факт.
Не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК и по отношение на третия въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по надлежно въведеното от ответника в процеса възражение, свързано с предпоставките за намаляване или отпадане на обезщетението в хипотезите на чл. 83, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен. Противно на твърдението на касатора, въззивният съд се е произнесъл по направеното от него възражение за отпадане, евентуално - за намаляване на обезщетението, поради повреждането на превозваните стоки вследствие поведението на товародателя, с оглед недадени от него на превозвача указания за спазване на специален температурен режим при осъществяване на превоза. Въззивният съд е разгледал това възражение в контекста на специалните норми на CMR Конвенцията, в частност на чл. 17, § 4, б. „в“ от нея, като въз основа на анализ на доказателствата е направил извод, че увреждането на плодовете не се дължи на неправилното им натоварване или подреждане, респ. на превоза им в едно и също ремарке с дървен материал, с оглед разликата в температурата на двата товара, а на повредата в охладителната инсталация на товарното ремарке, заради която не е била поддържана иначе правилно зададената чрез програмното устройство температура от +4єС. Изложил е съображения, че не е налице и хипотезата на чл. 17, § 4, б. „г“ от К.., при която повреждането се дължи естеството на самата стока, поради липсата на предпоставките по чл. 18, § 4, а именно доколкото превозът е бил извършен с превозно средство, оборудвано да предпази стоката от влиянието на топлината, студа, температурните промени или от влажността на въздуха, ответникът не е установил, че е взел мерки за поддържането и употребата на хладилното оборудване на товарното ремарке, с оглед приетото за установено от него обстоятелство, че повреждането на товара е предизвикано именно от неизправността на охлаждащото оборудване. От изложеното е видно, че не е налице пропуск на въззивния съд да се произнесе по направеното от ответника правоизключващо, респ. правонамаляващо възражение, основано на твърдяното виновно поведение на товародателя като причина за настъпването на вредата, каквато е формулировката на сочения като обуславящ изхода на спора правен въпрос, а изрично произнасяне по него в смисъл, който не удовлетворява касатора и чиято правилност е предмет на инстанционен контрол във втората фаза касационното производство.
По горните съображения настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответника по касация „ЕУ П. Л. следва да бъдат присъдени направените по водене на делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.
Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 384/25.07.2022 г. по в. т.д. № 139/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 81 ал. 1 от ГПК „Каролина Ко“ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на „ЕУ П. Л. - еднолично дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Камарата на компаниите на О. К. Великобритания и С. И. на 1.07.2004г., с фирмен № 05168121, чрез адв. Т. Г. К. от Хасковската адвокатска колегия, разноските, направени по водене на делото пред настоящата инстанция, в размер на 3000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на „Дженерали застраховане“АД и „Е. П. ЕООД, [населено място] като трети лица помагачи на страната на „Каролина Ко“ЕООД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :