ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2690

гр. София, 17.10.2024 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

разгледа докладваното от съдия Младенов т. д. № 2501 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Л. И. АД, чрез пълномощника му адв. С. Д. от АК-Добрич, против решение № 186 от 16.06.2022 г., пост. по т. д. № 112/22 г., на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 07.12.2021 г. по т. д. № 41 от 2021 г. на Добричкия окръжен съд по иска с правно основание чл. 432 и чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, с което касаторът е осъден да заплати на К. Т. Г. застрахователно обезщетение за разликата над 50 000 лв. до 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на ПТП, предизвикано по вина на водача на товарен автомобил „Ф. Т. , чиято гражданска отговорност е застрахована от касатора, както и лихва за забавено плащане.

В касационната жалба се твърди, че въззивният съд неправилно и необосновано е приел, че справедливият размер на застрахователно обезщетение, което се дължи на пострадалото лице, е в размер на 90 000 лв. Изложено е, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е изложил мотиви за редукцията с едва 10 000 лв. от първоначално присъденото обезщетение, както и че не е обсъдил действителната икономическа обстановка в страната към датата на произшествието. Посочено е, че съдебният състав е определил обезщетение в значително по-голям размер от обезщетенията, които се присъждат в аналогични случаи, без да отчете в достатъчна степен всички данни по делото, относими към критериите за справедлив размер. Наведен е довод, че в частност въззивният съд не е обсъдил становището на вещото лице, за липсата на данни за настъпили усложнения в оздравителния период на пострадалата, както и че същият е протекъл нормално. Поддържа се, че не е отчетено, че се предвижда пълно възстановяване на пострадалата от всички причинени фрактури. Твърди се, че не е съобразено и обстоятелството, че единствената причина оздравителният период да продължи около година, а не през по-кратък период са единствено на придружаващите заболявания на ищцата, както и на нейната възраст.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК достъпът до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е обоснован със следните въпроси:

1. При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение по реда чл. 52 ЗЗД следва ли решаващият състав да анализира икономическите реалности към датата на деликта или е достатъчно бланкетно да изложи, че ги е отчел?;

2. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „ справедлив еквивалент“ на същите, като гаранция за това е отчитането на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/68г., гарантиращи правилното приложение на принципа на справедливост ?;

3. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68г.?“

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация К. Т. Г. оспорва касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В отговора, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощниците си адв. М. Я. и адв. В. З., е изразено становище за липсата на твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика на ВС или на ВКС. Поддържа се, че въззивният съд е взел предвид всички правнорелевантни факти и при преценката на събраните доказателства е достигнал до обосновани и правилни фактически и правни изводи, както и че при определяне справедливия размер на присъдените обезщетения, съдът е взел предвид дадените с ППВС 4/68 г. указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Посочено е, че съдът е отчел вида и характера на уврежданията, както и отражението на преживяното върху психоемоционалното състояние на пострадалата, нейната възраст към момента на настъпване на произшествието и социално-икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното събитие.

Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

С решението си по делото Добричкият окръжен съд е уважил изцяло предявения от К. Г. иск за присъждане на обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП в пълния предявен размер от 100 000 лв. В частта, с която ответникът - застраховател е осъден да заплати на ищцата обезщетение за причинените щ неимуществени вреди над сумата от 50 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лв., в който искът е бил уважен първоинстанционното решение е било обжалвано от застрахователя ЗК „Л. И. АД.

Зачитайки предметните предели на формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд е приел за установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право - настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на т. а. „Ф. Т. , чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при касатора ЗК „Л. И. АД, причинените на пострадалата ищца травматични увреждания и имуществени вреди. При тези данни, спорът по делото се концентрира в справедливия размер на дължимото застрахователно обезщетение, съобразно чл. 52 от ЗЗД.

Безспорно са установени броя, вида и обема на получените от ищцата телесни увреждания, а именно закрити фрактури на лява половина на таза и лява бедрена кост, открита фрактура на двете кости на лявата подбедрица, травматичен шок. Това е наложило ищцата да бъде откарана по спешност в болницата в [населено място], което е извършено от пристигналия на място медицински екип от ЦМСП - [населено място] с внимателно придържане на крака с цел обезопасяването му и предпазване от разместване на откритото счупване на подбедрицата. Ищцата е била настанена в ОАИЛ като са извършени съответни действия за овладяване на травматичния шок. След проведени грижи, наблюдение и лечение травматичният шок е бил овладян, ищцата е била поставена на строг постелен режим като след проведени изследвания и консулти е направена подготовка за поетапно оперативно лечение на фрактурите на ляв долен крайник. На 06.03.2020 г. е било извършена първата оперативна интервенция по повод счупването на лява подбедрица с репозиция с метална остеосинтеза с анатомична плака, с последваща гипсова имобилизация. На 12.03.2020 г. ищцата е била оперирана повторно по повод фрактурата на лява бедрена кост като отново е извършена репозиция с метална остеосинтеза със заключваща анатомична плак и гипсова имобилизация. Счупването на пубиса (срамна кост) е лекувано конвенционално с обезболяващи медикаменти и строг постелен режим. Възстановителният период е бил труден и продължителен. Както при болничното лечение, така и впоследствие в домашни условия ищцата е била напълно зависима от помощта на своите близки. Първоначално тя е била на строг постелен режим (за период от около три месеца), всички грижи за нея - хранене, обличане, хигиена, прием на медикаменти, превръзки на оперативните рани, са били полагани основно от дъщеря щ - свидетелката Д. И., и членовете на нейното семейство, в чийто дом в [населено място] ищцата била прибрана след изписването щ от болницата. Поради счупването и на таза през този период ищцата била с поставен катетър, а след премахването му поради получено възпаление, използвала хигиенен стол. Впоследствие бавно и внимателно започнала раздвижване, използвайки и помощ от рехабилитатор, който я е посещавал в дома щ. Първоначално се е придвижвала с проходилка, по-късно с патерица тип канадка, която използвала и понастоящем. През целия период на възстановяване, продължил около година, ищцата изпитвала болки, променила се емоционално, била подтисната, лабилна, постоянно загрижена, чувствала се непълноценна, често се разстройвала и плачела. И понастоящем се страхувала да се движи по улицата, да се отдалечава от дома, страхувала се да пресече пешеходната пътека, която била пред дома, за да навлезе в парка за разходка и почивка. Наред с това, една година след инцидента е констатирано, че в областта на оперативната рана на подбедрицата има кожна рана със зачервяване и гноевидна секреция, което наложило през м. ноември 2021г. да бъде извършена нова операция за отстраняване от костта на имплантираните метални плаки. Според вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, възстановителният период след тази операция би трябвало да продължи около месец, тъй като костта е зараснала с образуване на костен калус, и е необходимо време за зарастване на оперативните рани. Възможно е впоследствие при влажно време, при физическо натоварване ищцата да има болки на местата на счупванията, както и с оглед вида на травмите, възрастта на пострадалата и по-бавния оздравителен процес да има и поражение в походката и затруднения при движение. Според показанията на разпитаните по делото свидетели Д. И. и М. И. - дъщеря и зет на пострадалата, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, преди произшествието ищцата е била силен и борбен човек, много подвижен, обичала да се разхожда, да се вижда с приятелки, почти не ползвала услугите на кола и градски транспорт и навсякъде ходела пеш независимо, че Балчик е град с баири. Към момента на инцидента ищцата е била с придружаващи заболявания - хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене и трептене, което е изисквало съобразяване при лечението, тъй като води до увеличаване на оперативния риск. Оздравителният процес, включващ няколкократни оперативни интервенции за наместване на счупванията на костите на крака, а впоследствие и за отстраняване на металните плаки, е бил продължителен, свързан с болки, неудобства и притеснения. Налице били персистиращи усещания за болки, затруднение при придвижването, за което ищцата използва помощни средства (патерица, бастун). Въззивният съд е взел предвид и претърпените неудобства от личен, битов и социален характер по време на възстановителния период, в т. ч. и наложилото се принудително преместване от дома, в който до този момент ищцата е живяла със своя съпруг, последвалата изолация и ограничения за придвижване, разходки, социални контакти, както и отражението на преживянето върху психо-емоционалното състояние на пострадалата. Въззивният съд е отчел и нейната възраст към момента на причиняване на травмите (75 години), спрямо която по-доброто общо физическо здраве е от особена важност, а всяко едно нараняване, независимо от неговата тежест, получено при такова стресогенно събитие от вида на процесното, се възприема и преживява по-тежко. Като е взел предвид и социално-икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното събитие (м. март 2020 г.), обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие и в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, съдебният състав е определил обезщетение за причинените щ неимуществени вреди в размер на 90 000 лева, поради което е отменил първоинстанционното решение в частта за горницата над 90 000 лв. до първоначално уважените 100 000 лв. и го е потвърдил в останалата част.

При горните данни по допускането на касационно обжалване настоящият касационен състав намира следното:

Допускането на касационно обжалване във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК е обусловено от наличието на общия селективен критерий за достъп до касация, дефинитивно очертан в т. 1 от ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС като материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на ре-шаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за до-пускане до касационно обжалване са различни от тези за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК). В същия тълкувателен акт изрично е посочено, че съдът не може да извежда въпроса от оплакванията на касатора, нито да го формулира вместо него, поради което обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.

Не е от естество да обоснове допускането на касационно обжалване първият въпрос, дали съдът следва да вземе предвид конкретните икономически условия, чийто ориентир са нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и инфлационните процеси, като критерии наред с всички останали при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от увеличаване на минималната застрахователна сума (т. нар. „лимит на отговорност“). В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства. В случая така формулираният въпрос не кореспондира на изложени в касационната жалба конкретни оплаквания за начина, по който инфлационните процеси се отразяват върху размера на обезщетението, с оглед принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, поради което така формулираният въпрос не е от естество да обоснове допускането на касационно обжалване на въззивното решение.

Вторият и третият въпроси, по естеството си са идентични и еднообразни и са формулирани във връзка с твърдението на касатора, че съдът не е съобразил здравословния статус на пострадалата, в частност че липсват данни за настъпили усложнения в оздравителния период на пострадалата, както и че същият е протекъл нормално, и че се предвижда пълно възстановяване на пострадалата от всички причинени фрактури. Те са свързани и с довода на касатора, че въззивният съд не е обсъдил и обстоятелството, че единствената причина за продължителността на оздравителния период (около година), са единствено придружаващите заболявания на ищцата, както и на нейната възраст. По същество този въпрос реферира към оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, довело до необоснованост на решението, поради формиране решаващата воля на съда в противоречие с установени по делото релевантни за предмета на спора факти. Като порок на обжалваното въззивно решение необосноваността е извън приложното поле на общия селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК, съобразно цитираните указания, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС относно спецификата на обуславящия правен въпрос. На следващо място, критерият за справедливост, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, предполага определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди при съобразяване индивидуалните особености на възрастовия и здравен статус на увреденото лице, като резултат от комплексна преценка на всички обстоятелства, които обуславят интензивността на претърпените болки и страдания, а не с оглед един абстрактен модел, приложим като еталон по отношение на неопределен кръг от лица, в зависимост единствено от засегнатите от увреждането органи.

По горните съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответника по касация К. Т. Г. следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв., съобразно с представения по делото списък с разноски по чл. 80 ГПК и представената фактура.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 16.06.2022 г., пост. по т. д. № 112/22 г., на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И. АД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на К. Т. Г. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :