Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при община В., чрез процесуален представител юрк. Д., срещу решение № 2428 от 30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1937/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна.
По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Основните доводи се свеждат до това, че страната не е била редовно уведомена за датата на съдебното заседание, в което е било изслушано и прието заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Касаторът поддържа допуснато от съда нарушаване на процесуалното му правото на защита и участие в съдебното производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размера, определен с Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът – Ф. З. К., с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес], не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното:
С атакуваното решение АС – Варна е отменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-1287/15.12.2014 г., издаден от орган по приходите в община В., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Местни данъци" при община В., в частта, с която на Ф. З. К. са определени публични задължения, включително лихва за забава, за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. за притежаваните от нея имоти по партиди № [номер] и [номер], представляващи данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО).
За да достигне до извод за незаконосъобразност на АУЗД в оспорените му части, съдът е приел за установено, че жалбоподателката е подала изискуемите декларации по чл. 14 ЗМДТ по съответните партиди на имотите и кредитирайки заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, е формирал заключение, че АУЗД в обжалвана му част е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон.
След извършена касационна проверка на съдебното решение по наведените от оспорващия основания и в обхвата на служебното начало по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция намира касационната жалба за основателна, по следните съображения:
По силата на чл. 107, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл. 107, ал. 2 ДОПК, изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).
Съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.
Правомощията и сроковете за произнасяне на решаващия орган са разписани в чл. 155 ДОПК. Той може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част, респ. АУЗД (чл. 155, ал. 2 ДОПК в относимата редакция към датата на издаване на оспорения алт). На основание чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт (респ. актът по чл. 107, ал. 3 ДОПК) в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.
Анализът на цитираната нормативна уредба сочи, че редовното оспорване по административен ред на АУЗД е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване, като сезирането на решаващия орган следва да бъде реализирано в 14-дневния преклузивен срок (Арг. чл. 156, ал. 2, вр. чл. 107, ал. 4 ДОПК).
В конкретния случай АС – Варна не е проверил наличието на тази предпоставка за допустимост на образуваното пред него съдебно производство. Видно от материалите, приобщени към административната преписка АУЗД № МД-АУ-1287 е издаден на 15.12.2014 г., като след разпоредителната му част е посочено, че на основание чл. 107, ал. 4 ДОПК актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на Дирекция "Местни такси" при община В..
Данните по делото сочат, че връчването на адресата на акта е осъществено по реда на чл. 32 ДОПК. Цитираната разпоредба регламентира особени правила за съобщаване на административните актове по ДОПК чрез прилагане към досието. По силата на чл. 32, ал. 1 ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция (чл. 32, ал. 2 ДОПК). Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция (чл. 32, ал. 4 ДОПК). По силата на чл. 32, ал. 6 ДОПК в случай, че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен. Датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение (чл. 32, ал. 7 ДОПК).
Приложеното на л. 54 съобщение до Ф. З. К., удостоверява дата на поставянето му: 12.03.2015 г. и дата на сваляне: 25.03.2015 г. В него изрично е посочено, че в случай, че лицето не се яви в 14-дневния срок, на основание чл. 32, ал. 6 ДОПК актът ще бъде приложен към преписката и ще се счита за редовно връчен. Липсват протоколи за посещения по чл. 32, ал. 2 ДОПК, няма и други документи, удостоверяващи датата, на която АУЗД е съобщен на жалбоподателката. Същевременно жалбата до решаващия орган е депозирана на 21.03.2016 г., за което страните не спорят.
При това положение релевантен факт, за установяването на който е следвало да се съобразят доказателствата по делото, и евентуално да се съберат нови по аргумент от чл. 171, ал. 4 АПК, е дали оспореният АУЗД е надлежно връчен на адресата, респ. дали е законосъобразно проведена процедурата по чл. 32 ДОПК, за да се даде отговор на решаващия въпрос дали АУЗД не е влязъл в сила. Индиция за това е направеното в него ръкописно отбелязване: "актът е влязъл в сила на 09.04.2015 г.". Тази проверка е била задължителна, т. к. оспорването пред горестоящия орган след предвидения в закона срок не може да породи валидно сезиране на съда. За абсолютните процесуални предпоставки съдът е длъжен да следи служебно, при всяко положение на делото, и когато констатира липсата им, да прекрати съдебното производство. Липсата на доказателства по преписката и необсъждане в съвкупност на приетите такива, налага извод за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и съставляват отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Без да са представени доказателства за това, изводът на съда, че правото на съдебна защита е упражнено в законоустановения срок, е необоснован. Ето защо на жалбоподателя е следвало да се дадат указания да ангажира надлежни доказателства, че е спазил срока за обжалване и при условие, че такива не се представят - жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати като недопустимо. Извеждайки наличие на положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството АС - Варна е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При новото разглеждане следва да бъдат изяснени всички релевантни въпроси досежно спазването на съответните процесуални срокове, като бъдат събрани и съответните необходими, относими и допустими доказателства, съобразно мотивите на настоящото решение.
За пълнота на настоящия акт и доколкото по аргумент от чл. 218, ал. 1 АПК касационната инстанция е обвързана от посочените в жалбата пороци на решението, следва да се посочи и следното:
Неоснователни са възраженията в касационната жалба за нарушено процесуално право на участие и защита в производството пред АС - Варна. Данните по делото сочат, че директорът на Дирекция "Местни такси" е бил редовно призован за датата на първото съдебното заседание - 20.09.2016 г. С молба вх. 14018/19.09.2016 г. (л. 28) процесуалният представител на страната юрк. Д. е заявил, че поради ползван годишен отпуск (за което са представени доказателства) не може да присъства в съдебното заседание, няма възражения да се даде ход на делото и няма доказателствени искания. В тази хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 137, ал. 7 АПК, съгласно която на страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден. На въпросното заседанието, по искане на оспорващата, съдът е допуснал ССчЕ и е отложил делото за 01.11.2016 г. от 09.30 часа. В протокола е посочено, че за тази дата и час "страните са редовно уведомени на основание чл. 137, ал. 7 ГПК".
Независимо, че с молбата си от 19.09.2016 г. процесуалният представител на ответника изрично е поискал да бъде уведомен за датата на следващото заседание, нему би могло да бъде противопоставено правилото на чл. 137, ал. 7 АПК, при все, че съдът от своя страна грешно е посочил нормативният акт, въз основа на който е извел извода си за редовно уведомяване на страните. Въпросната разпоредба се съдържа в АПК, а не в ГПК. При това опущение и игнорирайки искането на страната, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да съставлява основание за отмяна на постановения акт. Нарушаването на процесуалните правила на страните, довело до лишаване на последните от право на участват по делото, е регламентирано като основание за отмяна на съдебния акт по чл. 239, т. 5 АПК, но в конкретния случай АС - Варна не е бил длъжен да се съобрази с искането на страната и да я уведоми изрично за новата дата на съдебното заседание, т. к. по инициатива на страните по делото не биха могли да се игнорират и преодоляват процесуални норми, предмет на императивна законодателна уредба.
В заключение и доколкото касае следващите процесуални действия, настоящата инстанция намира за уместно да отбележи, че решаващите изводи на съда за незаконосъобразност на оспорените части от АУЗД са базирани на документи, които липсват по делото. Не са приложени подадените от данъчнозадълженото лице декларации по чл. 14 ЗМДТ. Липсват данни дали общината е била уведомена за прехвърлените и прекратени впоследствие вещни права. Законовото правомощие на съда по своя инициатива да установява релевантните за спора факти е проявление на принципа на служебна проверка на оспорения акт, като коректив на оборимата презумпция за неговата законосъобразност. Следователно първоинстанционният съд е следвало да прояви процесуална активност и да установи налице ли са доказателства, подкрепящи защитната теза на оспорващия за незаконосъобразност на определените с АУЗД задължения. Затова обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Разноските следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд и съобразно неговия изход.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2428 от 30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1937/2016 г. по описа на Административен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.