Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” (ГД „ЕФК”) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020” (ОП „ИК”) при Министерство на икономиката (МИ), чрез процесуалния му представител, срещу решение № 2859 от 26.04.2017 г. постановено по адм. дело № 123 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че непубликуването в Търговския регистър (ТР) на счетоводната политика на кандидата не се отразява на валидността й. Именно предвид презумпцията за знание у трети лица, чрез публикуването в ТР счетоводната политика се приема за оповестена. Оповестяването доказва, че именно тази счетоводна политика се прилага от предприятието. Представената по делото оповестена счетоводна политика на кандидата от 2008 г. е приложимата такава. Първоинстанционният съд не е отчел, че промяната в счетоводната политика от 2008 г. не е съобразена с Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия (НСФОМСП) и по-точно със Счетоводен стандарт № 8 Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика (СС № 8). Не са отчетени нито условията при които може да се извършва промяна в счетоводната политика от 2008 г. (т. 8.1 от СС № 8), нито задължението за оповестяване на промените в счетоводната политика, съгласно т. 9 от СС № 8. Недопустимо е дадено предприятие да има една оповестена счетоводна политика, а да прилага съвсем друга. Поради това неправилен е изводът на съда, че УО е бил длъжен да приложи посочения по-малък и по-изгоден за кандидата стойностен праг за същественост на дълготрайните материални активи (ДМА) от 100, 00 лв., съгласно неоповестената счетоводна политика на кандидата приложена към проектното предложение. Първоинстанционният съд не е отчел, че доколкото в ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О) (ЗКПО) няма изрична забрана за определянето на два прага за същественост на ДМА, то в Националните счетоводни стандарти се допуска определянето на категории данъчни амортизируеми активи съобразно видовете активи, а не съобразно начина им на придобиване. Съдът не е отчел, че проектното предложение не отговаря и на други критерии за оценка, а по някои от тях изпълнява изискванията в степен, която не позволява присъждането на максимален брой точки. Дори и в хипотезата на присъдени максимум 5 точки (вместо 1 точка) по критерий „Реалистичност на разходите по проекта”, кандидатът отново щеше да бъде класиран в списъка с резервните проектни предложения, респ. нямаше да бъде включен в списъка с одобрените за финансиране проектни предложения. По отношение на втората извършена корекция в бюджета, а именно размера на разходите за дълготрайни нематериални активи (ДНА), които трябва да бъдат в размер определен в Насоките за кандидатстване (в частност условието разходите за нематериални активи да са до 50 % от общите допустими инвестиционни разходи за първоначалната инвестиция), и които зависят от размера на общите допустими разходи по проекта, предвид правилното отстраняване от бюджета на активите, които съгласно оповестената счетоводна политика на кандидата и съгласно чл. 50 от ЗКПО са под 700, 00 лв., то правилно са извършени и корекциите в предвидените разходи за ДНА. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба и в писмени бележки съображения прави искане решението да бъде отменено, а жалбата на [фирма] да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прави искане тя да бъде оставена без уважение, като неоснователна, по съображения изложени в представени по делото писмен отговор и писмени защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С оспореното решение съставът на АССГ е отменил решение № РД-16-1360 от 08.12.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФК” и ръководител на УО на ОП „ИК” при МИ, в частта, с която проектното предложение на [фирма] BG16RF0P002-1.001-0451 „Внедряване на иновативна здравна услуга „поликлинична телемедицинска консултация“ по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-1.001 „Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията" е включено в Списъка на резервни проектни предложения (приложение № 2 към решението) под № 56 в категория „Микро и малко предприятие" с оценка 77 точки и бюджет 853 489, 22 лв., изпратил е преписката на главния директор на ГД „ЕФК” и ръководител на УО на ОП „ИК” при МИ за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите и е осъдил МИ да заплати на [фирма] сумата 1 700, 00 лв., представляваща направени разходи в производството за платена държавна такса.

За да постанови решението си, съдът е изложил, че [фирма] е кандидат за предоставяне на безвъзмездна помощ по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-1.001 „Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията" с проектно предложение BG16RFOP002-1.001-0451 „Внедряване на иновативна здравна услуга "поликлинична телемедицинска консултация". Процедурата е обявена за кандидатстване от управляващия орган на 23.12.2015 г. преди влизането в сила на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и е проведена по реда на Постановление № 107 на МС от 10.05.2014 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. (ПМС № 107/2014 г., отм. ДВ бр. 53 от 12.07.2016 г.). Изискванията за кандидатстване по процедурата са подробно регламентирани в Насоки за кандидатстване, публикувани от УО на оперативната програма на интернет-страницата му. С. Н за кандидатстване по процедурата, като допустими са посочени следните разходи по проектите като Елемент инвестиции - т. 14.2.1 - разходите за придобиване на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи, необходими за изпълнението на дейността по проекта и по т. 14.2.2 разходи за придобиване на дълготрайни нематериални активи. В 14.2 са посочени и като Елемент услуги и разходи за консултантски и помощни услуги. В уточнението е указано, че разходите за нематериални активи са допустими само до 50% от общите допустими инвестиционни разходи за първоначалната инвестиция при приложим режим на държавна помощ „Регионална инвестиционна помощ". В т. 14.1.1 от Насоките е указано, че оценката на допустимостта на разходите за дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в бюджета на проектните предложения (т. 5 от Формуляра за кандидатстване) ще бъде извършвана съгласно стойностния праг на същественост за дълготрайните материални и нематериални активи, определен в чл. 50, т. 2 от ЗКПО или съгласно счетоводната политика на предприятието-кандидат. Съгласно т. 19.2 от Насоките за кандидатстване „В случай че по време на финансовата оценка се установи наличие на недопустими разходи или на разходи, които не са съпоставими с пазарните цени за аналогични активи, Оценителната комисия служебно коригира/премахва съответните разходи от бюджета на проекта (т. 5 от Формуляра за кандидатстване)". Същото правило е възпроизведено и заключителната част на документа „Критерии и методология за оценка на проектни предложения" - приложение Й към Насоките за кандидатстване.

Съгласно т. 23, б. „ш" от Насоките за кандидатстване, [фирма], като приложение към формуляра за кандидатстване, чрез ИСУН 2020, е представило документ „Счетоводна политика - база за изготвяне на финансови отчети и прилагани съществени счетоводни политики" на [фирма], подписан с КЕП. На първа страница от същия в раздел „Дълготрайни активи материални и нематериални", подраздел „Собствени активи" е посочено следното: „Дълготрайните активи се отчитат по цена на придобиване или историческа стойност, намалена с натрупаната амортизация и загуба от обезценка. Активи, на които цената на придобиване е еквивалентна или надвишава 700, 00 лева се капитализират. Придобити дълготрайни материални и нематериални активи чрез финансиране от европейски програми се капитализират, ако цената на придобиване е еквивалентна или надвишава 100, 00 лв.".

Видно от писмо изх. № 26-Ф-63 от 19.12.2016 г. на УО дружеството е уведомено за резултатите от оценяването и класирането на проекта му, извършено с решение № РД-16-1360 от 08.12.2016 г. В писмото е посочено, че са извършени корекции на бюджета - служебно са били премахнати разходите по бюджетен ред 2.2. „Безжична клавиатура за таблет - 270 бр." на обща стойност 48 375, 90 лв., като УО е приел, че същите са под стойностния праг на същественост от 700, 00 лв. за дълготрайни материални активи, съгласно счетоводната политика на предприятието-кандидат; служебно са били намалени и разходите за нематериални активи от 435 000, 00 лв. на 392 244, 61 лв. с оглед спазването на изискването, че разходите за нематериални активи са допустими само до 50% от общите допустими инвестиционни разходи за първоначална инвестиция. Във включената в писмо изх. № 26-Ф-63 от 19.12.2016 г. оценителна таблица проектното предложение на жалбоподателя е оценено с 1 точка по показателя V. „Реалистичност на разходите по проекта" от Раздел II. Критерии за техническа и финансова оценка. С. К и методологията за оценка на проектни предложения 1 точка по посочения показател се присъжда в случай, че „Не всички разходи, включени в бюджета на проектното предложение, са допустими и/или налице са разходи, които не съответстват на целите на проекта и/или налице са разходи, които не съответстват на дейностите, предвидени за изпълнение и/или налице са разходи за активи, за които кандидатът не е представил оферта и/или извлечение от каталог на производител/ доставчик и/или проучване в интернет, но в случай на извършване на промяна в бюджета основната цел на проекта е възможно да бъде постиганата." С решение № РД-16-1360 от 08.12.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФК” и ръководител на УО на ОП „ИК” в т. 1 е одобрен доклада на Оценителната комисия. По т. 2 общия размер на безвъзмездната финансова помощ на одобрените за финансиране проектни предложения е в размер на 95 858 376, 93 лв., при общ размер на финансираните средства по процедури 97 791 500, 00 лв. По т. 3 е утвърден списък на проектните предложения, одобрени за финансиране. По т. 4 е утвърден списък с резервни проектни предложения, които успешно са преминали оценка, но за които не е достигнало финансиране, включително наименованието на проектите и кандидатите, получената от всяко проектно предложение окончателна оценка, размерът на общо допуснатите разходи и размерът на безвъзмездната финансова помощ, както и интензитета на безвъзмездната финансова помощ, включително и по елемент „инвестиции" и елемент „услуги", съгласно приложение № 2 към решението. Решението се обжалва от дружеството относно класирането на проектното му предложение, в частта относно извършената оценка показателя V. „Реалистичност на разходите по проекта" от Раздел II. Критерии за техническа и финансова оценка, довела до намаляването на получения брой точки и класирането на проектното предложение вместо с 81 с 77 точки, отразени в приложение № 2 към точка 4 от решението.

При така установеното от фактическа страна и след анализ на относимите правни норми от ПМС № 107/2014 г. (отм. ДВ бр. 53 от 12.07.2016 г.), приложимо на основание пар. 10, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с регламентираната в ПМС № 107/2014 г. процедура. Посочил е обаче, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. Изложил е, че от приложената към проектното предложение на жалбоподателя „Счетоводна политика" на [фирма], стойностният праг за същественост на дълготрайните активи на дружеството, придобивани чрез финансиране от европейски програми, е 100, 00 лв. Тъй като проектното предложение кандидатства за финансиране по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност", която е програма на Европейския съюз, посоченият стойностен праг се отнася за всички активи предвидени по проекта, вкл. за безжичните клавиатури за таблет по бюджетен ред 2.2. Приел е, че обстоятелството, че представеният документ „Счетоводна политика" не е публикуван в Търговския регистър, не се отразява на валидността му, тъй като публикуването има отношение само към презумпцията за знание у трети лица. Посочил е, че определянето на диференциран стойностен праг на същественост на активи в зависимост от начина на придобиването им не противоречи на ЗКПО, доколкото законът не съдържа ограничения в този смисъл. Поради това съдът е достигнал до извод, че УО е бил длъжен, като приложи посочения стойностен праг за същественост на ДМА от 100, 00 лв. съгласно счетоводната политика на жалбоподателя към разхода за „Безжична клавиатура за таблет - 270 бр." на стойност 48 375, 90 лв. и да приеме същия за допустим. Приел е за неотносимо към предмета на спора представеното приложение към финансовия отчет към 31.12.2008 г., като е посочил, че приемането на една счетоводна политика за 2008 г., не обвързва дружеството с възприемането на същата за следващата година. Посочил е, че разпоредбата на чл. 50 от ЗКПО не въвежда минимален праг на същественост на ДМА и изричен ред за оповестяването й. Относно втората служебна корекция, изразяваща се в намалението и на разходите за нематериални дълготрайни активи по проекта, съдът също е счел, че е извършена в противоречие с материалния закон, тъй като преди извършването на първата корекция разходите за нематериални дълготрайни активи в размер на 435 000, 00 лв. са съответствали на изискването да са под 50% от общите допустими инвестиционни разходи за първоначалната инвестиция, които са възлизали на 875 620, 51 лв. При извършването на двете служебни корекции в противоречие с материалния закон и липсата на други забележки в оценителните листове относно останалите параметри, определящи оценката относно показателя V.1. „Реалистичност на разходите по проекта" от Раздел II. Критерии за техническа и финансова оценка на Критериите и методологията за оценка на проектни предложения, съдът е счел, че присъждането на 1 точка вместо 5 точки на проектното предложение на жалбоподателя е незаконосъобразно. Решението е правилно.

По делото е безспорно установено, че едно от изискванията за допустимост на разходите по проектите посочени в Насоките за кандидатстване по процедурата, в Елемент инвестиции, е те да са разходи за придобиване на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи, необходими за изпълнението на дейността по проекта. Не се спори също, че предвидените в проекта на [фирма] разходи за „Безжична клавиатура за таблет - 270 бр." на обща стойност 48 375, 90 лв. са необходими за изпълнението на дейността предложения от дружеството проект. Спорният въпрос е представляват ли същите дълготрайни материални активи, съответно – правилно ли е извършена служебна корекция на бюджета на дружеството, като са премахнати тези разходи. Съгласно чл. 50 от ЗКПО (ред. ДВ, бр. 110 от 2007 г., релевантна в периода на подаване и оценка на проекта на дружеството) данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от: 1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице; 2. седемстотин лева. В настоящия случай от представената пред УО „Счетоводна политика - база за изготвяне на финансови отчети и прилагани съществени счетоводни политики" на [фирма] е видно, че дружеството е приело придобитите дълготрайни материални и нематериални активи чрез финансиране от европейски програми да се капитализират, ако цената на придобиване е еквивалентна или надвишава 100, 00 лв. Корекцията на бюджета на дружеството, чрез премахване на разходите за „Безжична клавиатура за таблет - 270 бр." е направената от УО с мотива, че те са под стойностния праг на същественост от 700, 00 лв. Управляващият орган обаче не е посочил причината, поради която не е съобразил представената от дружеството счетоводна политика при извършване на корекцията. Посоченото води до немотивираност на направения от него извод, че разходите за безжична клавиатура на обща стойност 48 375, 90 лв. и с единична цена 179, 17 лв., придобити чрез финансиране от европейски програми, са под стойностния праг за същественост и съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта.

Едва в хода на съдебното производство от процесуалния представител на УО са развити съображения, че представената пред УО счетоводна политика не е взета предвид, поради факта, че същата не е оповестена, чрез публикуването й в Търговския регистър. Посоченото обстоятелство обаче не може да се приеме като основание за извършената от УО корекция. Ако от него беше съобразена представената в хода на първоинстанционното производство оповестена като приложение към финансовия отчет към 31.12.2008 г. счетоводната политика на [фирма], като стойностен праг на същественост на ДМА в акта следваше да е посочена сумата от 500, 00 лв., а не тази от 700, 00 лв. (доколкото от дружеството в посочената счетоводна политика е прието, че се капитализират активи, на които цената на придобиване е еквивалентна или надвишава 500, 00 лв.).

Наред с това, както правилно е посочил първоинстанционния съд в нормата на чл. 50 от ЗКПО не се въвежда минимален праг на същественост на ДМА, нито изричен ред за оповестяването на приетата от дружеството счетоводна политика. Дори да се приеме твърдяното от органа обстоятелство, че оповестяването на промяната в счетоводната политика на дружеството следва да се извърши чрез публикуването й в Търговския регистър, като приложение към годишния финансов отчет, следва да се отбележи, че посоченото изискване е спазено от [фирма]. Съгласно чл. 27 от ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) (ЗСч, обн. ДВ, бл. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) предприятията съставят годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период. Нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч регламентира, че той се публикува чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. В настоящия случай [фирма] е подало проектно предложение на 04.04.2016 г. Годишният финансов отчет за посочения отчетен период, както и прилаганата от дружеството през 2016 г. (актуална към датата на подаване на предложението) счетоводна политика, е следвало да бъдат публикувани в Търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година. В случая не се спори, че дружеството е подало заявление за публикуването им в Търговския регистър на 05.06.2017 г., с което посоченото изискване е спазено. Предвид липсата на изрична нормативна регламентация по какъв начин следва да се извърши оповестяването на приетата и приложима от дружеството счетоводна политика, преди изтичането на срока за публикуването й в Търговския регистър, следва да се приеме, че с представянето й, като приложение към проектното предложение от 04.04.2016 г., тя е оповестена от [фирма] спрямо УО.

Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че промяната в счетоводната политика на предприятието не е съобразена с т. 8.1 от СС № 8. Съгласно посочената разпоредба „Промени в счетоводната политика се извършват само когато това се изисква по закон, от счетоводни стандарти, или ако промяната ще доведе до по-подходящо представяне на събитията или сделките във финансовите отчети на предприятието”. Извън компетентността на УО, съответно на съда е преценката дали извършената от дружеството промяна би довела до по-подходящо представяне на събитията или сделките във финансовите му отчети. Наред с това, съгласно т. 8.2 от СС № 8 не е промяна на счетоводната политика приемането на нова счетоводна политика за събития и сделки, които не са се случвали преди това или са били незначителни. По делото не е установено [фирма] в предходен на 2016 г. период да е кандидатствало по оперативни програми финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), съответно – да е осчетоводявало активи придобити в резултат на финансиране по тези програми. Поради това не може да се приеме, че промяната в стойностния праг на същественост на ДМА, придобити чрез финансиране от европейски програми, от 500, 00 лв. на 100, 00 лв., представлява промяна в счетоводната политика на дружеството.

От факта, че в Националните счетоводни стандарти се допуска определянето на категории данъчни амортизируеми активи съобразно видовете активи, а не съобразно начина им на придобиване, не следват различни правни изводи. Определянето на метод на амортизация на даден актив е задължение касаещо дълготрайните материални или нематериални активи. То се извършва в момент последващ момента на определянето на актива като дълготраен материален или нематериален такъв. Поради това регламентираното в СС № 4 задължение на предприятията да не прилагат различни методи на амортизация на сходни активи, не съставлява и задължение в счетоводната им политика да бъде определян еднакъв стойностен праг на същественост на придобитите от тях активи спрямо вида им.

Предвид посочените по-горе констатации правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е имал основание да извърши служебно корекции на бюджета на дружеството, чрез премахване на разходите по бюджетен ред 2.2. „Безжична клавиатура за таблет - 270 бр." на обща стойност 48 375, 90 лв. Съответно същият не е имал основание служебно да намали разходите за нематериални активи от 435 000, 00 лв. на 392 244, 61 лв., тъй като преди извършването на първата корекция разходите за нематериални дълготрайни активи са съответствали на изискването да са под 50% от общите допустими инвестиционни разходи за първоначалната инвестиция. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника [фирма] за присъждане на разноски се явява основателна, но предвид липсата на доказателства за направени такива в хода на касационното производство, разноски не следва да му бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2859 от 26.04.2017 г. постановено по адм. дело № 123 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.