Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Й. Д. Д., гр. [населено място], [адрес] срещу Заповед №8121К-3919 от 07.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
С оспорената заповед министърът на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, 2 и 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 14 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), налага на г-н Д. дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратява служебното му правоотношение. І. Становища на страните:
1. Жалбоподателят – Й. Д. Д., счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Заповедта е издадена в нарушение на чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК.
В заповедта органът не е посочил доказателствата за дисциплинарното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което е нарушение на чл. 146, т. 2 АПК. Посочените четири деяния, които органът квалифицира като системни нарушения по смисъла на §1, т. 22 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), не кореспондират с фактическата и правна действителност, тъй като в хода на дисциплинарното производство не са събрани никакви конкретни доказателства в подкрепа на изводите за виновност, а и в самата заповед не се сочат такива.
В нарушение на чл. 146, т. 3 АПК оспорената заповед е издадена при непълнота на проверката и неправилна преценка на събраните доказателства, което е довело и до нарушение на чл. 146, т. 4 АПК.
По отношение на първото визирано в оспорената заповед нарушение органът не е отчел, че се е позовал на невлязъл в сила нормативен административен акт – Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция №8121з-749), която е обнародвана в Държавен вестник, бр. 90 от 31.10.2014 г.,...