Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Д. Х. от [населено място], [община], обл. С., против Решение № 193 /23.06.2016 г. по адм. дело № 98 /2016 г. на Административен съд - Смолян, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Алтернативно се иска решението да бъде изменено в частта за размера на определеното обезщетение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът- [община], редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника й е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Ответниците - Д. Р. А., Р. А. З., Р. Р. З. и С. Р. А., се представляват от адв. В., която изразява становище за неоснователност на жалбата.Претендира разноски за касационната инстанция.
Ответниците - Д. Д. Х., Д. Д. С., Е. Д. Ч., Ф. Ш. А., Д. Ш. А. и З. Ш. Ч., редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за обезсилване на решението в частта му, с която е изменена определената площ и трасето на правото на преминаване и за оставяне в сила на решението в останалата част.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С процесното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Ш. Д. Х. срещу Протоколно решение от 01.03.2016 г. на комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, назначена със заповед № А-96/18.02.2016 г. на кмета на [община], в частта относно размера на определеното обезщетение за учредяване на право на преминаване, определено на 2, 40 лв за кв. м, и е изменил протоколното решение в частта му относно определената площ и трасе на правото на преминаване.
За да постанови този правен резултат, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че реалната пазарна цена на правото на преминаване следва да бъде 2, 38 лв на кв. м, поради което е прието, че комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ правилно е определила цената на правото на преминаване. Административен съд - Смолян е поставил като задача на вещото лице да посочи по-икономичен вариант за достъп до стопанската сграда на Д. А.. Съобразно предложените от вещото лице варианти, първоинстанционният съд е изменил Протоколно решение от 01.03.2016 г. на комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, съгласно корекциите на скица 1 от заключението на СТЕ. Обжалваното решение е неправилно.
С процесното Протоколно решение от 01.03.2016 г., въз основа на експертна оценка на лицензиран оценител, комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ е определила оценка по чл. 192, ал. 6 ЗУТ на правото на преминаване на стойност 2, 40 лв. на кв. м в обхват на 72 кв. м от ПИ № [номер], включен в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], или общо в размер на 172, 50 лв. В конкретния случай оценката е изготвена от нарочна комисия, при чието назначаване стриктно е спазено изискването на чл. 210, ал. 1 ЗУТ – назначена е с изрична заповед на кмета на Общината, като съставът й е определен поименно и с посочване длъжността на всеки един от членовете й.
Производството пред административния съд е образувано по оспорване Протоколното решение от 01.03.2016 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, съставляващ подлежащ на самостоятелен съдебен контрол индивидуален административен акт по силата чл. 210, ал. 3, вр. чл. 215, ал. 2 ЗУТ, като контролът за законосъобразност е ограничен само относно определянето на размера на обезщетението по чл. 210 и сл. ЗУТ. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съобразявайки заключението на приетата и неоспорена СТЕ, цената на правото на преминаване е законосъобразно определена от компетентния административен орган.
Извън обсега на съдебния контрол по чл. 146 АПК обаче са били доводите, касаещи учредяването на самото право на преминаване, което е предмет на последваща заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Доколкото учредяването на самото право на преминаване е в изричната компетентност на кмета на общината съобразно чл. 192, ал. 2 ЗУТ, то се реализира с отделна заповед. При липса на такива правомощия оспореното решение на комисията в частта, с която е определено трасето за правото на преминаване в обхвата на 72 кв. м. от ПИ № [номер], включен в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], се явява нищожно, като постановено при липса на компетентност.
Предвид изложеното и тъй като са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК, решението на административния съд следва да бъде отменено в частта, с която е изменено Протоколното решение от 01.03.2016 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ в частта му относно определената площ и трасе на правото на преминаване и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК – постановено друго, с което се прогласи нищожността на оспореното Протоколното решение от 01.03.2016 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ в посочената част. Предвид нормата на чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да се върне за ново произнасяне на кмета на [община].
С оглед своевременно заявеното искане от касатора и изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, [община] дължи реално направените разноски в размер на 150 лв.
Предвид изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 193 :/23.06.2016 г. по адм. дело № 98 /2016 г. на Административен съд - Смолян в частта, с която е изменено Протоколното решение от 01.03.2016 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ в частта му относно определената площ и трасе на правото на преминаване и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА нищожност на Протоколното решение от 01.03.2016 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, назначена със заповед № А-96/18.02.2016 г. на кмета на [община] в частта относно определената площ и трасе на правото на преминаване и
ВРЪЩА преписката на кмета на [община] за ново произнасяне по чл. 192, ал. 6 ЗУТ.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №193 /23.06.2016 г. по адм. дело № 98 /2016 г. на Административен съд - Смолян в останалата част.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Ш. Д. Х. сумата от 150 /сто и петдесет/ лв разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.