Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на председателя на Патентното ведомство, [населено място], бул. [адрес] и на Д. Х. Б., [населено място], бул. [адрес] срещу Решение №135 от 09.01.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №5890/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя Решение №46 от 25.02.2016 г. на председателя на Патентното ведомство, в частта, с която на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „б“ от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) е заличена марка [марка], регистров № [номер], комбинирана, с притежател [фирма], за стоките от клас 3 „ароматизатори за автомобили“ и отхвърля жалбата на Д. Х. Б. срещу Решение №46 в частта, с която е отхвърлено искането му за заличаване на марката по отношение на стоките от клас 5 и останалите стоки от клас 3, както и за заличаване на марката на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ). І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – председателят на Патентното ведомство, счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е тълкувал и прилага чл. 12, ал. 6 и чл. 19, ал. 1 от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО) като не прави разлика между „използване в търговската дейност“ и „реално използване“. Вместо критериите по чл. 17, ал. 4 от Наредба за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (Наредбата), съдът при преценката на прилагането на чл. 12, ал. 6 ЗМГО прилага критериите по чл. 19, ал. 1 ЗМГО.

Съдът неправилно е ценил факта на регистрация на по-ранната противопоставима марка след издаването на Решение №46. Не е отчел, че датата на регистрация на по-ранната, нерегистрирана марка няма никакво отношение към фактите по делото и не следва да бъде кредитирана по никакъв начин, като самата заявка за регистрация е формално изискване на чл. 17, ал. 4 от Наредбата, което е въведено във връзка с подаване на искания за заличаване на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО.

Неправилно при преценката на чл. 12, ал. 6 ЗМГО съдът приема, че доказателствата за използване на по-ранната марка от [фирма] не доказват ползване на марката от нейния собственик – Д. Х. Б., който е едноличен собственик и управител на [фирма].

Съдът е смесил факти от съставите на чл. 12, ал. 6 и чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „г“ ЗМГО.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на [фирма]. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Я. Б.

2. Касационният жалбоподател – Д. Х. Б., счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

а) По основанието за заличаване на регистрираната марка чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 6 ЗМГО:

Съдът не е приел като релевантни и не е обсъдил множеството писмени доказателства – фактури и стокови разписки, които удостоверяват реалното ползване на нерегистрираната марка от 2011 г., както и не е допуснал събирането на искани доказателства. Прави подробен анализ на доказателствата и формира извод за доказано използване на нерегистрираната марка по отношение на всички стоки от клас 3 и клас 5, за които е регистрирана противопоставимата марка. Счита, че съдът е следвало да тълкува доказателствата в съвкупност.

Сочи, че от съдебното решение не може да се разбере дали съдът приема ползване на нерегистрираната марка от [фирма] със съгласието на маркопритежателя Д. Б. и дали кредитира представените доказателства в тази връзка.

Неправилно съдът приема, че не е налице сходство между двете марки, въпреки явното сходство в отличителния и доминиращия елемент. Прави подробен анализ на двете марки, както и на стоките, за които са относими. Счита, че съдът не е отчел, че при сходство в марките и стоките е налице реална възможност за объркване от потребителите.

б) По основанието за заличаване на регистрираната марка чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „г“ ЗМГО:

При сравнението между международния дизайн и по-рано регистрираната търговска марка съдът не е приложил правилно материалния закон като не е съобразил, че обхвата на правна закрила на международния дизайн се определя от чл. 18 от ЗПД (ЗАКОН ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН) (ЗПрД), а не от чл. 13 ЗМГО. Сочи разликата на функциите на марката и на дизайна и прави извод за неправилно изследване от съда на вероятността от объркване. За приложимостта на чл. 18 ЗПрД е релевантно изображението, както е заявено. Прави подробен анализ на дизайна и марката и формира извод, че марката влиза в обхвата на закрила на по-ранно регистрирания дизайн и използването й може да бъде забранено, а регистрацията й подлежи на заличаване и за стоките, които имат предназначението на ароматизатор. Сочи, че съдът не е отчел, че стоките на регистрираната марка имат по своята същност предназначението на ароматизатор и влизат в обхвата на закрила на дизайна, с което е нарушил материалния закон.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да постанови заличаване на по-ранната марка за всички стоки от клас 3 и 5. Алтернативно поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Касаторът се представлява от адв. Я. Я., Адвокатска колегия, гр. В., и адв. Д. Д., Адвокатска колегия, гр. В..

3. Ответникът по касационната жалба на председателя на Патентното ведомство – Д. Х. Б., счита същата за основателна. Поддържа изцяло изложените от касатора пороци на съдебното решение. Моли съда да отмени решението в обжалваната от касатора част.

4. Ответникът по касационната жалба на председателя на Патентното ведомство – [фирма], счита същата за неоснователна. а) По възраженията на касационния жалбоподател:

Ответникът сочи, че възраженията на касатора са относими към решението на съда в частта относно искането за отмяна на марката на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО, в по отношение на това искане крайните изводи на съда и на органа съвпадат. Неправилни са доводите на касатора за смесване от съда на понятията „използване в търговската дейност“ и „реално използване“. Съдът е обсъдил предпоставките на чл. 17, ал. 4 от Наредбата и е посочил, че изхожда от критериите по чл. 13, ал. 2 ЗМГО и не е приложил критерии по чл. 19, ал. 1 ЗМГО. Сочи, че значими за преценката за използване в търговската практика са количествените критерии, а доказателствата по делото не доказват използване в необходимата за възпрепятстване регистрирането на друга марка степен.

Правилни счита изводите на съда за недоказаност извършването на търговска дейност от маркопритежателя. Едноличното търговско дружество е друг правен субект и маркопритежателят не извършва чрез него търговска дейност.

Съдът не е допуснал смесване на различни факти от съставите на чл. 12, ал. 6 и чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „г“ ЗМГО.

б) По правилността на съдебното решение в частта, в която се отменя Решение №46:

Ответникът счита решението на съда, в частта, в която се отменя Решение №46 за правилно. Излага подробно относимите факти и прави сравнителен анализ на двете изображения. Сочи, че регистрираната търговска марка представлява по своята същност нов и оригинален графичен дизайн, доколкото цялостното впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това на промишления дизайн. Относно довода за сходството на стоките сочи, че промишленият дизайн касае външния вид на един продукт, под какъвто външен вид не могат да се приведат стоките, за които е регистрирана търговската марка.

Правилно счита решението на съда и в частта, в която е отхвърлена жалбата на Д. Х. Б.. Доказателствата по делото правят обоснован извода на съда за недоказаност продажбата на количество от стоките „ароматизатор“, което да е в състояние да запази пазарен сектор, както и за недоказаността продажбата на стоки от вида парфюмерия и козметика. Сочи, че от доказателствата по делото не става ясно кога е използван дизайнът и кога търговската марка.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от дав. Н. К., Софийска адвокатска колегия.

5. Ответникът по касационната жалба на Д. Х. Б. – [фирма], счита същата за неоснователна:

а) По основанието за заличаване на регистрираната марка чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 6 ЗМГО:

Ответникът счита за правилен отказа на съда да събира исканите от касатора доказателства поради тяхната неотносимост и недопустимост. Касаторът е имал възможност да представи исканите извадки от счетоводството на [фирма], а със свидетелски показания не може да се установява изображението на нерегистрираната търговска марка и нейното ползване.

Прави подробен анализ на доказателствата по делото и сочи, че направените в касационната жалба изводи са хипотетични и резултат на едностранно тълкуване. Сочи, че нито от факта, че г-н Б. притежава нерегистрираната марка, нито от факта, че [фирма] поставя върху фактурите си определено лого може да се направи извод за ползване на марката в търговската дейност на г-н Б.. Счита, че най-вероятно става въпрос за използване на промишления дизайн.

Сочи, че доколкото нерегистрираната марка и промишленият дизайн са еднакви, направеното от съда сравнение важи и за нерегистрираната марка. Така или иначе не е налице сходство между процесната марка и промишления дизайн/нерегистрираната марка. Позовава се на Регламент (ЕО) №6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (Регламент №6/2002) и на Методическите указания на Патентно ведомство.

Необосновано счита разширителното тълкуване на касатора досежно стоките. Счита, че от доказателствата по делото не може да се направи заключение за ползване на нерегистрираната търговска марка, а не на регистрирания промишлен дизайн.

б) По основанието за заличаване на регистрираната марка чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „г“ ЗМГО:

Ответникът счита за правилен и обоснован извода на съда за недоказаност на фактическия състав на чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „г“ ЗМГО. Прави подробно сравнение на процесната марка и промишления дизайн и сочи, че между тях са налице множество съществени различия, поради което не оставят у информирания потребител еднакво впечатление. Правилно съдът е приел, че в процесната марка става въпрос за две букви „v“, ориентирани една срещу друга, поради което не е налице сходство между марката и дизайна.

По отношение на разширителното тълкуване на стоките сочи, че включването на стоките в един клас по никакъв начин не предполага сходно предназначение, краен потребител и дистрибуторски канали.

Счита решението за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Н. К., Софийска адвокатска колегия.

6. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. За да постанови обжалваното решение съдът е обсъдил представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 АПК е обсъди доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За приетото фактически и правно се обосновал. Решението следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустим – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационната жалба на председателя на Патентното ведомство е основателна, а касационната жалба на Д. Х. Б. е частично основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. Търговска марка [марка], регистров № [номер], комбинирана, с притежател [фирма], е заявена на 12.07.2013 г., регистрирана е на 22.04.2014 г. и изглежда така:

Марката представлява правоъгълно поле, на което в страничните стени са отнети триъгълни сектори, между които е разположена масивна буква „“, пресечена от словен елемент [марка], а над нея има овален орнамент със словен елемент [марка].

Марката е регистрирана за стоки клас 3: парфюмерия, козметика; етерични масла; тоалетна вода; кърпички за еднократна употреба, напоени с козметични лосиони; масла за почистване; етерни есенции; полиращи препарати и пасти; разтвори за почистване; течности за почистване на предното стъкло на транспортни средства; ароматизация на автомобили; и клас 5: дезодоранти, с изключение на такива за лична употреба; дезодоранти за автомобили.

2. На 29.06.2015 г. Д. Х. Б. подава в патентното ведомство искане за заличаване на регистрацията на марка [марка], регистров № [номер], комбинирана. Молителят обосновава правният си интерес с:

а) притежавана по-ранна нерегистрирана марка [марка], комбинирана, вх. №136875 от 14.05.2015 г., която изглежда така:

Марката представлява правоъгълна рамка със заоблени ъгли, в която с характерен шрифт на латиница е изписана думата [марка], под нея с доста по-едър шрифт е изписана буквата „“.

Марката е заявена за стоки:

клас 3: сапуни; парфюмерия; етерични масла; ароматизатори (етерични масла); йонон (парфюмерия); екстракти от цветя (парфюми); козметика и козметични препарати; изсушени розови листа (аромати); ароматизатори за въздух; ароматизатори за дома; въздух (под налягане в метални съдове) за почистване и премахване на прах; почистващи препарати; ароматизатори за автомобили; сухи ароматизатори за парфюмиране на бельо (сашета); ароматизирано дърво; ароматизирана вода( ароматизирани пръчици; кърпички за еднократна употреба, напоени с козметични лосиони; ароматизирани кърпички; кърпи, импрегнирани с почистващ препарат; почистващи препарати за автомобили; соли за вана, не за медицински цели;

клас 5: соли за минерални водни бани; препарати за освежаване на въздуха; препарати за пречистване на въздуха; ароматизатори и пречистватели на въздуха; дезодоранти за облекло и текстил; дезодоранти за ароматизиране на въздуха; дезодоранти, с изключение на такива за хора или животни; влажни кърпички, напоени с фармацевтичен лосион; санитарни кърпички за еднократна употреба; хартиени кърпички за еднократна употреба за бебета; хигиенни кърпички за домакинска употреба.

б) притежава промишлен дизайн „Ароматизатор за въздух“, регистрационен № [номер], регистриран по реда на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни, дата на регистрация 17.08.2008 г., дата на публикация на регистрацията 31.10.2008 г., класификация от Лукарно: клас 28-99; който изглежда така:

Към искането са приложени складови разписки, фактури, снимки.

3. На 03.07.2015 г., със Заповед №337, председателят на Патентното ведомство назначава състав за разглеждане на искането на г-н Б..

4. На 09.07.2015 г. искането на г-н Б. е предоставено на [фирма].

5. На 09.10.2015 г. [фирма] предоставя становище по искането за заличаване.

6. На 25.02.2016 г. състава на отдел „Спорове“ представя становище с предложение за заличаване на основание чл. 46, ал. 5 ЗМГО на марката [марка], регистров № [номер], комбинирана, с притежател „Виктори – 2000“ ООД за стоките от клас 3 „ароматизатори за автомобили“.

7. На 25.02.2016 г., с Решение №46, председателят на Патентното ведомство заличава, на основание чл. 46, ал. 5 и 6 ЗМГО, търговска марка[марка], регистров № [номер], комбинирана, с притежател [фирма] за стоките от клас 3 4ароматизатори за автомобили“.

В мотивите органът приема, че не е налице основание за заличаване по чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 6 ЗМГО и е налице основание за заличаване на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „г“ ЗМГО само досежно стоките от клас 3 „ароматизатори за автомобили“, но не и по отношение на останалите стоки, за които е регистрирана марката.

8. Решение №46 е оспорено от Д. Х. Б. и от [фирма] в съответните части.

9. В хода на съдебното производство г-н Б. представя:

а) снимки на шест вида картонени ароматизатори за автомобили под марката [марка], стокови разписки от [фирма] и [фирма], снимка на ароматизатор [марка] с два различни баркода;

б) свидетелство за регистрация на марка [марка], комбинирана, регистров №94175, дата на заявка 14.05.2015 г., дата на регистрация 22.06.2016 г.; срок на действие 14.05.2025, с притежател Д. Х. Б..

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното Решение №46 е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Органът не приобщил към преписката доказателства, които доказват наличие на предпоставките за допустимост на искането по чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО - че г-н Б. е подал опозиция по чл. 38б ЗМГО или че подадената опозицията е недопустима, но са налице предпоставките за допустимост на искането по чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „г“ ЗМГО.

а) По заличаването на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО:

Съдът приема, че чл. 12, ал. 6 ЗМГО не съдържа дефиниция на понятието „използване в търговската дейност“ на нерегистрирана марка. Поради това и с оглед на чл. 46 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) понятието в чл. 12, ал. 6 ЗМГО „използване в търговската дейност“ следва да се разбира със съдържанието, дадено в чл. 13, ал. 2 ЗМГО. Приема, че представените от г-н Б. фактури не следва да се кредитират, тъй като не съдържан конкретна информация за кои стоки с наименование [марка] са издадени с изключение на една фактура от 20.03.2012 г. за 50 броя ароматизатори. Дори и да се приемат тези фактури за годно доказателство, което удостоверява факта, че стоките от клас 3 и 5 са били обозначени с нерегистрираната търговска марка, то това е в търговската дейност на [фирма], а не на Д. Б.. Съдът не кредитира и представените по преписката снимки, защото нямат достоверна дата. С оглед на това прави извод, че не се констатира реално ползване на марката със завладяване на значителен пазарен дял, нито че чрез ползването на комбинираната марка [марка], може да се доведе до объркване информираният потребител.

Съдът приема, че не е налице твърдяното от г-н Б. припокриване на стоката „ароматизатор“, като такава за въздух (общо) или за моторно превозно средство (конкретно), с дезодорантите от клас 3 и дезодорантите за ароматизиране на въздуха от клас 5. Макар стоките да се счита за идентични, когато стоките на по-ранната марка са включени в обща категория стоки, за които по-късната марка е заявена, или когато стоките на заявената марка са включени в по-обща категория стока на предходната марка.

Съдът не констатира фонетично, смислово и визуално обективиране на промишления дизайн [марка] и марката[марка].

б) По заличаването на основание чл. 26, ал. 3, т. 5 ЗМГО:

Съдът приема, че за г-н Б. е налице предпоставката на чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „г“ ЗМГО – наличие на регистриран дизайн, но не са налице сходни елементи в графичното изображение на промишления дизайн и регистрираната марка, които да създават у информирания потребител еднакво цялостно възприятие. С оглед на това приема, че притежателят на регистрирания дизайн няма право да забрани разпространението на пазара на продукта ароматизатор, тъй като в него не е включено изображението на атакуваната марка, нито да забрани използването в търговската дейност чрез поставянето й върху стоките ароматизатор.

Съдът приема, че във видимата външна част на марката и на дизайна се констатира разлика – контурът при дизайна е непрекъснат със заоблени ъгли, докато при марката по дължината от основната правоъгълна форма са отнети триъгълни секторни елемент различно е изображението на буквата „“ – при дизайна липсват допълващи елементи, като над буквата „“ е поставен надпис [марка]– част от фирменото наименование на притежателя на марката, а при марката буквата „“ е разделена по средата с надпис [наименование], поради което тя представлява две срещуположни букви „V“. Мястото на сливане на двете латински букви съвпада с върховете на триъгълните елементи, отнети от правоъгълния контур. Над буквата „“ при марката е разположен овален орнамент с текст [наименование].

Съдът приема, че макар да се касае за една и съща буква – „“, буквата сама за себе си не е от съществено значение при преценка наличието на сходство, а на преценка подлежи и комбинацията от останалите елементи, формата на продукта, словното й съдържание.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на Решение №46 в частта, в която е заличена регистрацията на марката[марка] и го отменя и за законосъобразно решението в останалата част, поради което отхвърля жалбата.

Този извод на съда е частично правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторите твърдят, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Доводите, които касаторът – председателят на Патентното ведомство, излага в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са единствено досежно приложението на материалния закон. Налице е бланкетно посочване на двата порока – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда тези твърдяни от касатора пороци. Доводите, които касаторът – Д. Х. Б., излага са в подкрепа и на трите твърдяни порока на съдебното решение. С оглед обвързаността на доводите досежно пороците противоречие с материалния закон и необоснованост съдът ще ги разгледа заедно.

1. По твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Касаторът Д. Б. счита, че съдът постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не допуснал събирането на искани релевантни доказателства и не обсъдил представените доказателства.

Безспорно, съдът е длъжен да постанови акта си въз основа на всички допустими и относими доказателства, защото разкриването на истината по делото е конституционно задължение на съда, а това става само, когато в съдебното производство са събрани всички релевантни факти и обстоятелства. Поради това отказът на съда да допусне искани от страната относими и допустими доказателства е винаги съществено нарушение на съдопроизводствените правила – разрушава изискването за сигурност, че фактическите констатации на съда са истински. За да е налице обаче това нарушение е необходимо исканите доказателства да са допустими и относими.

Касаторът Б. е поискал от съда да назначи съдебна експертиза, която да отговори на въпросите: 1. Налице ли са счетоводни записвания за посочените 28 фактури в счетоводството на [фирма] и отразени ли са те в дневниците за покупките и продажбите? и 2. Какъв е видът на стоките доставяни с посочените фактури като цяло и по отношение на стоките, в чието име има [марка]? Видно от въпросите, които касаторът е поискал да бъдат поставени на вещо лице не става въпрос за изясняване на въпроси, за които са необходими специални знания, а за установяване на съдържанието на писмени документи. Дали са или не са налице счетоводни записвания за процесните фактури е факт, който може да бъде установен с представянето от касатора на извлечения от счетоводните книги и дневници на дружеството. По същия начин за установяване на вида на стоките в посочените фактури у дружеството следва да има съответни счетоводни документи и документи за стоково-материалните запаси. Вещото лице не е доказателствено средство за преразказване на съществуващи документи, а за изясняване на въпроси, за които са необходими специални знания. В случая касаторът е можел да представи документите, чието съдържание е искал вещото лице да преразкаже на съда и по този начин да приобщи към доказателствата по делото исканите доказателства.

Следователно, недопуснатото от съда доказателствено средство е недопустимо, което значи, че съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касаторът Б. твърди, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не допуснал до разпит искан свидетел. Видно от искането за допускане на свидетел, касаторът цели чрез неговите показания да установи: „от кога се предлагат продукти под марката [марка], в какви разновидности и ползвана ли е за търговска дейност на територията на Р. Б?“ Както обосновано е приел съдът със свидетелски показания не могат да се установяват посочените факти. Извършването на търговска дейност с продукти, носещи марката [марка], т. е. използването на марката, е факт, за който трябва да има материални следи в релевантния минал период – фактури, стокови разписки, счетоводни записвания, договори, реклами. С оглед на това именно тези доказателства са годни да докажат действително търговско използване на нерегистрираната марка.

Следователно, исканите от касатора доказателствени средства са били недопустими и съдът като не ги е допуснал не е нарушил съдопроизводствените правила.

Неоснователен е и другият довод на касатора за твърдяния порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане от съда на представени по делото релевантни писмени доказателства, а именно представените фактури. Видно от мотивите на съда съдът е обсъдил тези доказателства, но е приел, че те не доказват твърдяния от касатора факт. Следователно, в случая не е налице необсъждане от съд на релевантни доказателства, а несъгласие на касатора с изводите на съда от обсъждането на тези доказателства. Несъгласието на касатора с изводите на съда значи, че той твърди неправилност и необоснованост на изводите на съда, което има отношение към порока необоснованост или противоречие с материалния закон на съдебното решение, но не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Видно от изложеното доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен.

2. По противоречието с материалния закон и необосноваността на съдебното решение:

Доводите на двамата касатори за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост съдът ще разгледа по отделно за всяко от основанията за постановяване на Решение №46.

Преди това съдът счита за необходимо да посочи, че тогава, когато органът е сезиран с искане за заличаване на една марка на различни правни основания и уважава искането частично – на едно от правните основания и по отношение на част от стоките, е необходимо с акта си да постанови и нарочен диспозитив, с който отказва заличаване на съответното основание и по отношение на съответните стоки. Правният интерес на молителя може да допуща оспорване на акта в частта, с която е отказано заличаване на марката и това изисква волеизявлението на органа да бъде надлежно обективирано в диспозитив, а не да бъде имплицитно извеждано от позитивния диспозитив.

В случая, съдът, за да гарантира на молителя в административното производство правото на съдебна защита, е бил принуден да приеме, че волеизявлението на органа, с което е отхвърлено искането на молителя за заличаване на марката на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО и по отношение на стоките от клас 3 и 5 извън стоката „ароматизатори за автомобили“ на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „г“ ЗМГО се съдържа имплицитно в диспозитива, с който се заличава регистрацията на марката на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „г“ ЗМГО за стоката от клас 3 „ароматизатори за автомобил“..

А) По основанието по чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО:

а) Право да иска заличаване:

Право да подаде искане за заличаване на марка на това основание, съгласно чл. 26, ал. 5, т. 1 ЗМГО, имат лицата по чл. 38б, ал. 1, които не са упражнили правото си да подадат опозиция по чл. 38б или опозицията им е отхвърлена като недопустима. Лицата по чл. 38б, ал. 1 ЗМГО са притежателят на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3 ЗМГО, лицензополучателят на изключителна лицензия на по-ранна марка, действителният притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на страната и за нея е подадена заявка за регистрация.

По делото не се спори, че подалият искането за заличаване на марката - г-н Б., твърди, че е действителният притежател на нерегистрирана марка - [марка], която използва в търговската дейност на територията на страната – за ароматизатори, парфюмерийни и козметични стоки чрез [фирма], и за нея е подадена заявка за регистрация – вх. №136875 от 14.05.2015 г. Следва да се има предвид, че приемането на този правен статус на подалия искането за заличаване не значи априори признаване на правото върху твърдяната нерегистрираната марка, за която е подадена заявка за регистрация – това става чрез регистрацията на марката с оглед на чл. 10, ал. 1 ЗМГО, а значи че за целите на допустимостта на искането г-н Б. е доказал притежаването на нерегистрирана марка. В хода на производството по искането за заличаване ще се установи верността на твърдяното от искателя и с оглед на резултата от доказването ще се постанови и съответния акт за закрила на марката или за отказ от закрила.

По делото не се спори също, че г-н Б. не е подавал опозиция срещу регистрацията на марка[марка], регистров № [номер], която да е била отхвърлена като недопустима.

С оглед на горното, както обосновано приема и органът, г-н Б. е правен субект, който притежава правото да подаде искане за заличаване на марка, за която счита, че е регистрирана в противоречие с чл. 12 ЗМГО.

б) Предпоставки за допустимост на заличаването:

Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО регистрацията на марка се заличава, когато марката е регистрирана в противоречие с чл. 12 ЗМГО. Член 12, ал. 1 ЗМГО съдържа две хипотези: 1) идентичност на двете марки, когато стоките на заявената и на по-ранната марка са идентични и 2) когато поради идентичност или сходство с по-ранната марка и идентичност или сходство на стоките на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка.

Но преди да се установи наличието на идентичност или сходство е необходимо да се установи каква е твърдяната по-ранна марка, за какви стоки се твърди, че е използвана и използвана ли е?

Касаторът Б. твърди, че притежава комбинираната марка [марка], която има посоченото в т. ІІІ.2.а. изображение. Тази марка г-н Б. е използвал преди датата на регистрация на марка [марка] за стоките от клас 3 и 5 посочени в т. ІІІ.3.2.а. Използването е чрез търговската дейност на [фирма]. От доказателствата по делото е безспорно, че г-н Б. е едноличен собственик и управител на това дружество. За доказване на използването г-н Б. е представил на органа и в хода на съдебното производство доказателства – фактури, складови разписки, фотографски изображения, снимки от търговски обекти, извлечения от сметки, както и образец от стока с използваната марка и образец от стока с регистрираната марка – ароматизатор за автомобили.

Първоинстанционният съд приема, че така представените доказателства не доказват използване на нерегистрираната търговска марка, защото: 1) с изключение на една фактура, другите не съдържат информация за вида на стоката носеща наименованието [марка]; 2) снимките не са датирани; и 3) дейността е извършена не от г-н Б., а от друг правен субект.

Крайният извод на съда е правилен.

По делото са представени 28 фактури с издател [фирма] и получател различни търговци в страната, в т. ч. и собственици на големи търговски вериги като [фирма] и [фирма]. Фактурите са издавани в периода 07.01.2011 г. – 19.06.2013 г. Във всички фактури, в графата „наименование на стоката“ фигурира [марка], но единствено във фактура №1800015174 от 20.03.2012 г. е посочено наименованието на стоката – ароматизатор – [марка]. Продажбата, платена чрез тази фактура, е за 50 бройки от стоката. С оглед на това правилен е изводът на органа, че количеството продадена стока не може да обоснове използване на марката в търговската дейност. Твърде незначително е количеството, особено при отчитане на характера на стоката – ароматизатор, а и еднократно, за да може да обоснове формирането на пазарен дял и разпознаваемост на марката.

Вярно е, че в още 16 фактури фигурира стока [марка], а в две от тях и [марка], но доказателства за това, каква стока се крие зад това наименование по делото няма. Касаторът Б. би могъл да представи писмени доказателства – счетоводни и стоково-материални документи, които би следвало да се намират у издателя на процесните фактури, чрез които да установи вида на продадената стока, но такива доказателства не са представени. Така например, фактурите от 2011 г., които съдържат [марка] като наименование на стоката, са с един и същи код – 110003, което значи, че касаторът Б. би могъл да ангажира писмени доказателства за това коя е стоката заведена под код 110003, но такива не са представени.

Представените в хода на съдебното производство три складови разписки, които съдържат в графата „артикул“ стока [марка] само доказват възможността за доказване на вида на стоката, носеща процесното наименование – наличието на артикулен номер на доставчика и баркод (а това е информация, предоставена от получателя на доставчика, в т. ч. и баркодът, който в случая е генериран от доставчика и съдържа достатъчно информация за стоката и нейния производител като информацията за производителя е публично достъпна на адрес [ел. адрес] са индиция за възможността за материална отчетна следа в счетоводната и стоково-отчетната документация на [фирма], но те не доказват каква стока дружеството е продавало под това наименование.

Представените от касатора Б. в хода на съдебното производство две фотографски изображения на ароматизатор [марка], с баркод, под който твърди, че стоката е продавана в [фирма] и фигурира в двете складови разписки, по никакъв начин не могат да докажат, че именно това е стоката с посочения баркод. Преди всичко само единият баркод фигурира в двете стокови разписки – 3800034952484. Стока с другия баркод – 3800034958943 не фигурира в складовите разписки. Но няма никакво доказателство, че именно изобразената на фотографията стока е стоката, фигурираща в складовата разписка. Наред с това, следва да се посочи, че представените от касатора в първоинстанционното съдебно производство два броя образци на твърдяната стока – [марка], на които е поставен визирания в складовите разписки баркод – 3800034952484 и 3800034958943, и с обикновен преглед е видно, че са поставени върху други баркодове – съответно 3800034950824 и 3800034950909, които са на същия производител, но очевидно става въпрос за други артикули.

Не доказват вида на продаваната под наименованието [марка] стока и представените от касатора извлечения от сметка 702 „приходи от продажба на стоки“. Това извлечение установява стойността на приходите и че това са приходи от „партида“ [марка], но коя е стоката под наименованието [марка] по никакъв начин не доказват. Това доказателство би имало значение за преценката на пазарния дял, ако беше доказан вида на продаваната стока.

Не е годно доказателство за установяване на релевантния факт на използване на нерегистрираната марка и представения от касатора снимков материал от търговски обекти, в които се продава стока с нерегистрираната марка. тъй като фотографиите са с неустановена дата. Целта на доказването не е по принцип да се докаже използването на нерегистрираната марка, а да се докаже използването й в точно определен период от време.

Що се отнася до довода на касатора за използване на означението [наименование] като лого на издаваните от [фирма] фактури, то само по себе си това лого е индиция за сферата на дейност на търговеца, но от него не може да се направи обоснован извод за вида на стоката, която носи наименованието [марка]. Впрочем, видно от съдържанието на фактурите, с тях са продавани течност за чистачки, влажни кърпи за лице, парфюм за дома, влажни кърпи интимни – стоки, които очевидно не попадат в категорията парфюми за кола. Наред с това, видно от самите фактури е, че логото areon® car parfume фактически е съвкупност от търговска марка - areon®, и словосъчетание - car parfume, т. е. в случая става въпрос за използване от търговеца на регистрирана от него търговска марка areon®, а не за използване на нерегистрираната търговка марка [марка]. По делото не се твърди, че касаторът Б. притежава фамилия търговски марки.

С оглед на горното правилен е изводът на съда, че представените по делото писмени доказателства не доказват вида на стоката, за която е била използвана нерегистрираната марка [марка], съответно транслитеративната й форма.

Съдът приема, че недоказаността на използването на марката е пряк резултат на факта, че доказателствата по делото са относими към използване на марката от [фирма], а не към използване на марката от нейния притежател – Д. Х. Б.. Този извод на съда е неправилен.

По делото е безспорно, че Д. Х. Б. е едноличен собственик и управител на [фирма]. Съгласно чл. 12, ал. 6 ЗМГО при опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на страната, не се регистрира марка, чиято дата на подаване е по-късна от датата на действителното търговско използване на нерегистрираната марка. Анализа на тази разпоредба, съотнесен към чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО, сочи, че релевантни в случая са следните обстоятелства: подаване на искане от действителния притежател на нерегистрираната марка, използване на марката в търговската дейност на територията на страната, доказаност на действителното търговско използване преди датата на подаване на заявката на регистрираната марка. Законодателят, в чл. 17, ал. 4 от Наредбата, изрично е регламентирал подлежащите на оценка факти и обстоятелства при преценка на доказаността на използване в търговската дейност на нерегистрираната марка. Освен двете релевантни дати следва да се прецени мястото, продължителността, обема и естеството на нерегистрираната марка във връзка със стоките, на които се основа опозицията, т. е. регистрираната марка.

Видно е, че законодателят действително влага различен смисъл в употребените понятия „използване в търговската дейност/действително търговско използване“ по смисъла на чл. 12, ал. 6 и „използване в търговската дейност“ („реално използване“) по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. И това е логично, защото „използване в търговската дейност“ по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е елемент на забраната за използване на марка, но на регистрирана марка, т. е. тази, притежателят на която по силата на придобитото чрез регистрацията право може да забрани посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО форми на използване на марката. Това право не принадлежи на притежателя на нерегистрираната марка. Той първо трябва да докаже наличието на предпоставките за регистрация на марката и тогава, въз основа на придобитото право, да упражни правото на забрана в посоченото в чл. 13, ал. 2 ЗМГО съдържание.

С оглед на горното, релевантната правна норма на чл. 12, ал. 6 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 4 от Наредбата не съдържа изискване използването на марката в търговската дейност да е единствено и само от притежателя на нерегистрираната марка. Няма никакво правно, а и житейско основание да се въвежда такова ограничение. За целите на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО е важно действителният притежател на марката да е подал искането и да е доказал релевантното ползване на марката.

Независимо от неправилния извод на съда досежно възможността използването на нерегистрираната марка да бъде осъществено и от търговското дружество, на което притежателят на нерегистрираната марка е едноличен собственик и управител, крайният извод на съда за недоказаност на предпоставките на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО и с оглед на това за законосъобразност на Решение №46 в тази част, с която се отхвърля искането за заличаване на марка[марка], регистров № [номер], на това правно основание е правилен. Недоказаността на стоките, за които се твърди използване в релевантния период на нерегистрираната марка прави недоказан фактическия състав на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО, защото не може де се извърши преценка за предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО – няма как да се прецени налице ли е идентичност и сходство на стоките, когато не са доказани стоките, по отношение на които се претендира използване на марката. Поради това не е необходимо да се прави сравнение за идентичност или сходство между регистрираната и нерегистрираната марка.

С оглед на горното доводите на касатора Б. за неправилност на съдебното решение в частта, с която се отхвърля жалбата му срещу Решение №46 са неоснователни.

Б. По основанието по чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „г“ ЗМГО:

Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „г“ ЗМГО регистрацията на марка се заличава, когато използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон и по-специално право на индустриална собственост.

а) Право да иска заличаване:

По делото е безспорно, че касаторът Б. е притежател на регистриран промишлен дизайн „Ароматизатор за въздух“, регистрационен № [номер], регистриран по реда на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни с дата на регистрация 17.08.2008 г. Следователно, безспорно е, че той е трето лице, което притежава право, закриляно от друг закон, както и че това право е по-ранно от регистрираната марка – дата на заявка на регистрираната марка 12.07.2013 г.

Спорът по делото е това право дава ли право на г-н Б. да забрани ползването на регистрираната марка. Следователно, спорът е за наличието на предпоставките за заличаване.

б) Предпоставки за заличаване:

Правата на г-н Б. като притежател на регистриран по реда на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлен дизайн с оглед на посочването на действието на дизайна на територията на Европейския съюз, съгласно чл. 106а от Регламент №6/2002 се регламентират именно от разпоредбите на този регламент. Съгласно чл. 19 (1) Регламент №6/2002 регистрираният промишлен дизайн дава на своя притежател изключително право да използва и да забранява на всеки друг използването на промишления дизайн, без негово съгласие. Използването обхваща по-специално създаването, предлагането, разпространението на пазара, вноса, износа или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн или складирането на такъв продукт за тези цели.

От доказателствата по делото е видно, че промишленият дизайн е по отношение на продукта „ароматизатор за въздух“. Видно от регистрацията на търговската марка[марка] една от стоките, за които марката е регистрирана, е „ароматизатор за кола“. Безспорно е, че стоката „ароматизатор за въздух“ и стоката „ароматизатор за кола“ са стоки с едно и също предназначение – да придават приятен аромат (благоухание) и то на едно и също нещо – на въздуха, като и ароматизаторът за въздух, и ароматизаторът за кола фактически са предназначени да ароматизират въздуха в малки затворени помещения. Следователно, както обосновано приема органът, регистрираната търговска марка е предназначена да бъде използвана и за стоки, които имат еднакво предназначение със стоката, за която е регистриран промишленият дизайн.

Това изисква да се сравнят регистрираната марка и дизайн. Разбира се, сравнението се извършва при отчитане на разликата в съдържанието на двете форми на интелектуална собственост – дизайнът като видимият външен вид на продукта и марката, като знак. Следва обаче да се отчита факта, че процесният дизайн е двуизмерен, а не триизмерен или обемен, а процесната марка е комбинирана, което допълнително сближава двете форми и има специфично отражение при оценката на тяхното въздействие.

Външната видима форма на ароматизатора за въздух се определя от графичното изображение на една от страните му и представлява правоъгълно поле със закръгления на ъглите. Външната видима форма на марката също представлява правоъгълно поле. Разликата е в отнетите триъгълни сектори на страничните стени. И в дизайна, и в марката на фона на черното правоъгълно поле е разположена голяма буква „“, която и в двете форми е решена в бял цвят като използваният шрифт, макар и различен – при дизайна е серифен (с малък щрих в края на основна греда на буквата), а при марката – декоративен, разкрива определено сходство - декоративният шрифт наподобява полусериф. Освен буквата „“ в дизайна, над дясната греда на буквата, е поставен текст – „areon“, отново в бял цвят, а при марката над дясната греда на буквата е поставена лента с надпис [наименование], решена в черен и тъмно син цвят. При марката, в средата на буквата „“ е поставена лента с текст [наименование], решена в черен и тъмно син цвят, а над буквата, в средата е поставен овален текстови орнамент с надпис [марка], в който [наименование] е с големи букви, като другата част от надписа с многократно по-малки.

Първоинстанционният съд приема, че буквата „“ в изображението на марката фактически представлява две срещуположни букви „V“. Тази теза се поддържа и от ответника в настоящото производство. Видно от наименованието на марката в регистъра то е [марка]. Следователно, самото наименование на марката дори не подсказва, че става въпрос не за буквата „“, а за две срещуположни букви „V“. Едва ли наименованието на марката би се различавало така драстично от нейното визуално изображение.

Преценката на съда, че става въпрос за различни букви го е мотивирала да обоснове извод за липса на сходство между марката и дизайна. Но видно от двете изображения, налице е твърде сходно общо цялостно възприятие на двете форми, което се осигурява от еднаквата правоъгълна форма, еднаквия черен цвят на целия правоъгълник и бялата буква „“, която има и определена степен на сходство в изписването си. Допълнителните елементи като отнетите триъгълни сектори и текстови елементи не са толкова ярко открояващи се, че да доминират във възприятието на марката. Още повече, че и употребените и в двете форми думи – [наименование], [наименование], [наименование], не носят никаква съществена и отличаваща информация.

Що се отнася до доводите на ответника свързани със значението на буквата „“ в марката и дизайна, която е една и съща, следва да се посочи, че в случая сходството не е резултат само и единствено на еднаквата буква, каквито са примерите в Методическите указания за прилагане на чл. 12 от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ). В случая, извода за сходство е на базата на цялостното въздействие на марката и на дизайна – графичното (визуално) сходство, смисловото сходство, сходството в похватите и начина на изобразяване на елементите, сходство в самия образен елемент, сходство в композиционното разположение на елементите. Следва също така да се отчете, че именно буквата „“ е доминиращият елемент и в марката, и в дизайна.

Видно от изложеното съдът неправилно е ценил доказателствата по делото и въз основа на това е направил необоснован фактически извод за липса на сходство между регистрираната марка и дизайна. Налице е сходство, което информираният потребител по смисъла на §1, т. 14 от ЗПД (ЗАКОН ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН) не би могъл да преодолее, защото макар и информиран за различните видове ароматизатори, информацията му е насочена по-скоро към аромата, отколкото към формата, съответно изображението. Преценка на информирания потребител за цялостното впечатление на дизайна и на марката е обусловена и от цената на стоката, от нейното предназначение за ежедневна употреба. Ароматизаторът за въздух е стока със сравнително ниска цена, което предполага не висока степен на концентрация върху детайлите на марката и дизайна. Доводите на ответника, свързани с концентрацията на водача на моторно превозно средство върху ароматизатора по време на престоя му в превозното средство е доста абстрактен и не би могъл да обоснове способност на информирания потребител да отличава в подробност детайлите, които освен всичко друго, с оглед на фактическата големина на продукта – ароматизатор за автомобил, са трудно различими особено в процеса на управление на превозното средство. Запомнящи са големите, отличителни елементи, а те са твърде сходни.

Изложеното обосновава извод за приложимост на обхвата на закрила на промишления дизайн, регистров №70616, върху марката[марка] досежно стоката от клас 3 „ароматизатор за автомобил“.

Съдът като не достигнал до този извод постановил неправилно в тази част съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото в тази част е изяснено от фактическа и правна страна – оспорената част на Решение №46 не само е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но и в съответствие с материалния закон, поради което жалбата на [фирма] следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от спора, направено от касаторите и от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК и Тълкувателно решение №9 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №5/2009 г. съдът следва да осъди [фирма] да заплати на Патентното ведомство – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, и на Д. Х. Б. направените по делото разноски, както и Д. Х. Б. да заплати на Патентно ведомство направените по делото разноски.

Разноските на касатора – председателят на Патентното ведомство, съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ на 200, 00 лв. за двете инстанции, платими по 100, 00 лв. от [фирма] и от Д. Х. Б..

За касатора Б. разноските следва да бъдат определени при отчитане на факта, че първоинстанционната му жалба е отхвърлена и в тази част първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила, а е уважена само частично касационната му жалба. При доказани по делото разноски в размер на 10, 00 лв. и 2 000, 00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.10.2016 г. за първата инстанция и 5, 00 лв. държавна такса и 2 000, 00 адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.04.2017 г. за втората инстанция дължими за уважената част на касационната жалба са разноски в размер на 1 002, 50 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №135 от 09.01.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №5890/2016 г., в частта, с която е отменено Решение №46 от 25.02.2016 г. на председателя на Патентното ведомство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], ул. [адрес] срещу Решение №46 от 25.02.2016 г. на председателя на Патентното ведомство в частта, с която е заличена марка[марка], регистров № [номер], комбинирана, за стоките от клас 3 „ароматизатори за автомобили“.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], ул. [адрес] да заплати на Патентно ведомство, [населено място], бул. [адрес] 100, 00 (сто) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Д. Х. Б., [населено място], бул. [адрес] да заплати на Патентно ведомство, [населено място], бул. [адрес] 100, 00 (сто) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], ул. [адрес] да заплати на Д. Х. Б., [населено място], бул. [адрес] 1 002, 50 (хиляда и два) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.