Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на К. Б. Н. от гр. С. срещу решение № 2490 от 25.05.2011г. по адм. дело № 1640/2011г. по описа на Административен съд София - град, с което е отвърлена жалбата му против заповед № З – 7045/30.11.2010г., издадена от заместник директор на Главна дирекция „Криминална полиция”, представляваща отказ за снемане на полицейска регистрация № 12572/27.08.1985г., извършена в Районно управление на полицията 06 при Столична дирекция на вътрешните работи. От непрецизно формулираните касационни основания се извлича оплакване, че решението противоречи на материалния закон, иска неговата отмяна. Ответната страна представя писмени бележки, с които оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Правилно са установени релевантните за спора факти. Видно е, че по заявление на жалбоподателя е постановен изричен мотивиран отказ за снемане на полицейската му регистрация, извършена на основание чл. 59 от ЗМВР за престъпление по чл. 252, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 от Наказателния кодекс (НК), извършено през 1985г. е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието с три години. Лицето е реабилитирано по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 85 от НК.

Отказът на органа е мотивиран с разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР. Решението е законосъобразно.

В чл. 59 от действащия ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми...