О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 171

София, 10.05. 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г. о.в закрито заседание на шести април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б. ч. гр. дело № 1276 по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. П. Г. чрез адв.Н. П. срещу определение № 85 от 3.02.20г. по в. гр. дело № 509/19г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на същата страна по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

Правят се доводи, че неправилно въззивният съд е определил размера на адвокатското възнаграждение и се иска изменение на обжалваното определение, като се присъдят такива за всеки един от общо 12 обективно съединените искове.

В отговор на частната жалба ответната страна ГД“Изпълнение на наказанията“ София моли същата да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че е предявен установителен иск по реда на чл. 124 ал. 1 ГПК, който е неоценяем, а не множество осъдителни искове.При първоинстанционното разглеждане на делото са претендирани 800 лв адвокатско възнаграждение, при първоначалното въззивно производство – 800 лв, пред ВКС – 1200 лв и при повторното въззивно разглеждане на делото – 1000 лв, или общо 3800 лв.В хода на делото от насрещната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид на обстоятелството, че предявеният иск е уважен частично и направеното възражение по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК съдът е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение до 400 лв за първата инстанция, 400 лв – за въззивната инстанция, за касация 600 лв и 400 лв за второ въззивно разглеждане, или общо 1800 лв.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а според чл. 78 ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът правилно е преценил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че се касае за поредица от дела, материята по които е идентична, но и че страната е била защитавана своевременно и активно от процесуалния си представител.Чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за неоценяемите искове минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв.В случая въззивният съд е присъдил по-висок размер от минималния и по-нисък от претендирания, изхождайки от вътрешното си убеждение и като е взел предвид посочените по-горе обстоятелства.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че неправилно съдът е определил възнаграждение за един иск, а не за 12 обективно съединени иска.

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с предявения иск се иска да бъде признато за установено между страните, че ищцата има право на допълнителен платен годишен отпуск за компенсиране, на основание чл. 211 ал. 5 ЗМВР за периода от 1.01.2003г.-30.06.2014г.Обстоятелството, че в исковата молба исковата претенция е разделена по отделни пера за отделните периоди в рамките на исковия, не означава, че са предявени отделни искове.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 85 от 3.02.20г. постановено по в. гр. дело № 509/19г. на Сливенския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.