О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 352

София, 05.05.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 1286 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Е. М. Ю., чрез адвокат Р. Д., срещу решение №1127/28.06.2021г., изменено с определение №3566/08.10.2021г., постановено по в. г.д.№578/2021г. на Варненски окръжен съд в частите, с които: 1. е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на него на родителските права по отношение на детето С. Е. М.; за определяне местоживеенето на детето и режим на личен контакт между детето С. и неговата майка Н. С. А.; 2. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е. М. на майката Н. С. А.; определено е местоживеенето на детето при майката и Е. М. Ю. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. М. в размер на 180лв., считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, при несъобразяване на целия наличен доказателствен материал.

Насрещната страна Н. С. А. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат П. С., оспорва жалбата. Твърди, че решението на съда е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на цялостен анализ на доказателствата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а в условие на евентуалност излага становище за нейната неоснователност.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Към настоящото производство е присъединено ч. г.д.№1285/2022г., образувано по частни жалби, както следва: 1/ от Е. М. Ю., чрез адвокат Р. Д. срещу определение №3566/08.10.2021г., с което е изменено решение №1127/28.06.2021г. по в. г.д.№578/2021г. на Окръжен съд Варна в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди неправилност на определението. Излага, че искането на майката за присъждане на разноските в производството по чл. 132 от СК е неоснователно, тъй като в рамките на същото се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона. Съдебното решение следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето и затова разноските по него следва да се понесат от страните, така както са направени. Претендира отмяна на определението и постановяване на друго, с което решението да бъде изменено в частта, с която е осъден да заплати разноски за производството по чл. 132 от СК.

Ответникът Н. С. А., чрез адвокат П. С., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че производството по чл. 132 от СК е исково производство, поради което направените в хода на същото разноски следва да бъдат присъдени в полза на страната.

2/ от Н. С. А., чрез адвокат П. С., срещу определение №3566/08.10.2021г., с което е изменено решение №1127/28.06.2021г. по в. г.д.№578/2021г. на Окръжен съд Варна в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди неправилност на определението. Излага, че когато спорът за разноските е пренесен пред по-горната инстанция, макар актът на съда да е постановен в производство по чл. 248 от ГПК, на страната се дължи адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Същата е подала отговор по депозираната частна жалба, към който е приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършване на разноските именно във връзка с производството по частната жалба.

Ответникът Е. М. Ю., чрез адвокат П. С., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че съгласно константната практика на ВКС разноски в производството по чл. 248 от ГПК не се присъждат, поради което определението е правилно и законосъобразно.

Частните жалби са допустими – подадени са в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на Районен съд Варна в частите, с които: 1. е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на него на родителските права по отношение на детето С. Е. М.; за определяне местоживеенето на детето и режим на личен контакт между детето С. и неговата майка Н. С. А.; 2. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е. М. на майката Н. С. А.; определено е местоживеенето на детето при майката и Е. М. Ю. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. М. в размер на 180лв., считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и в частта, с която Е. Ю. е осъден да заплати на Н. С. А. сумата от 700 лв., представляваща направените пред В. разноски. Със същото, след частична отмяна на решението на Районен съд Варна в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Е. М. Ю. с детето С. Е. М. е постановено друго, с което режимът на лични отношение е определен, както следва: 1. всяка втора седмица от м. февруари, м. май и м. септември и м. декември от годината от 10:00 часа в понеделник до 17:00 часа в неделя, на територията на Р. Б. като бащата взема и връща детето в дома на майката; 2. един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата взема и връща детето в дома на майката; 3. всяка четна година първата половина от зимната ученическа ваканция детето ще е при майката от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода, а всяка нечетна година първата половина от зимната ученическа ваканция детето ще е при бащата от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода; всяка нечетна година втората половина от зимната ученическа ваканция детето ще е при майката от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода, а всяка четна година втората половина от зимната ученическа ваканция детето ще е при бащата от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода, на територията на Р. Б. като бащата взема и връща детето в дома на майката; 4. всяка четна година първата половина от пролетната ученическа ваканция детето ще е при майката от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода, а всяка нечетна година първата половина от пролетната ученическа ваканция детето ще е при бащата от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода; всяка нечетна година втората половина от пролетната ученическа ваканция детето ще е при майката от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода, а всяка четна година втората половина от пролетната ученическа ваканция детето ще е при бащата от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода, на територията на Р. Б. като бащата взема и връща детето в дома на майката.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните факти: 1/ Страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак. 2/ От съжителството им е родено детето С. Е. М., ЕГН [ЕГН]. 3/ След раздялата на страните Е. Ю. се е преместил да живее и работи в Германия, където е създал ново семейство с И. С., с която има дете – С. Е. Ю., [дата на раждане] в [населено място], Германия. Същият има адресна регистрация в Германия, [населено място], Б. 15 от 29.08.2019г. 4/ Ищецът има сключен безсрочен трудов договор с работодател в Германия, с който е назначен на длъжност „общ работник в строителството“, считано от 01.10.2018г. Съобразно приложения по делото фиш за работна заплата, брутното му трудово възнаграждение е в размер на 1 661, 88 евро. 5/ Н. С. А. е майка на още едно дете – Н. Н. С., [дата на раждане] в [населено място]. 6/ Към датата на образуване на делото и в хода на същото детето С. Е. живее в [населено място] и грижи за него полагат А. и М. М. – баба и дядо по бащина линия. Детето е записано на училище в същото населено място. 7/ От приобщения по делото Социален доклад, изготвен от ДСП – [населено място], се установява, че жилището, което обитава детето С. в [населено място], собственост на семейство М., разполага с добри санитарно-битови условия и за него има обособен кът за игра. Детето е отглеждано в дома на своя баща, където има изграден приятелски кръг от детската градина и населеното място. В доклада е посочено, че майката на детето живее в [населено място] в жилище, което е собственост на баба по майчина линия и съжителя . Имотът е двуетажна къща, състояща се от шест стаи, вътрешен санитарен възел. Жилището е електрифицирано, водоснабдено и обзаведено с мебели и вещи, необходими за нормалното функциониране на домакинството. Установено е, че понякога детето гостува в събота и неделя при семейството на майка си и познава роднините си по майчина линия. Майката Н. С. А. също работи в Германия, но няма постоянен трудов договор. 8/ Бащата Е. Ю. е осъждан три пъти; 9/ Съдът е приел, че от заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че майката е с по-добър родителски капацитет от този на бащата, като същата разполага с правилни и психологически по-издържани и пълноценни правила в тази посока. Майката е в състояние да взема самостоятелни решения за възпитанието и отглеждането на С., ако те бъдат подкрепени от разбирането на бащата. Връзката на детето с бащата е формирана на основата на материалните стимули, които той му осигурява, както и даването на възможност то да определя правилата и начинът на провеждане на времето с него. Установява се, че емоционалната връзка на майката и детето е компрометирана – то съзнателно я отрича напълно, но в несъзнаваното има нужда от нея. Между тях е налице отчуждение. Връзката с майката е травмираща тема за детето. То на пръв поглед е свързано с бащата, но това е връзка на зависимост, като образът на бащата се поддържа и от неговите баба и дядо, при които то живее и от бащата, който при връщането си в България му носи материални придобивки. Съдът е приел, че ако детето остане да живее с баща си, това ще задълбочи отчуждаването му от майката, което ще формира у него чувство за малоценност и съзнание, че не е обичано от своята биологична майка. 10/ От съвкупния анализ на свидетелските показания, които съдът е ценил при условията на чл. 172 от ГПК, е приел за установено, че майката Н. не се е дезинтересирала от детето, проявявала е интерес за физическото и емоционалното му развитие, давала е средства за издръжката му, купувала му дрехи и играчки и се е виждала с детето / в дома на съжителстващия с майка мъж и в дома на сестра си/, макар възможността да вижда детето С. да е била препятствана от бащата и неговите родители. По-редките срещи между детето и майката са обусловени и от честите пътувания до Германия, но когато е в страната го е търсила и водила на море два пъти, заедно със сестричката му Н..

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че и двамата родители искат да отглеждат детето С., работят и имат доходи и двамата могат да разчитат на помощ при отглеждането му от своите родители. Съдът е посочил, че с оглед ниската възраст на детето – 8 години и 4 месеца, то има нужда от осезателното присъствие на майката, която е от изключително значение за нормалното му физическо, психическо и емоционално развитие. Приел е, че нуждата от майката е важен фактор и когато тя желае и е в състояние да се грижи за него, няма причини да бъде отказано да го прави, независимо, от това, че и бащата желае и разполага с възможности. Майката е с по-качествен родителски капацитет от този на бащата, детето контактува с нея и нейното семейство когато тя е в страната и връзката между родителите и детето не е прекъсвана. Приел е, че отчуждението на детето от майката е резултат от поведението на неговия баща и родителите му, както и че това укоримо поведение на бащата може да доведе до синдром на родителско отчуждение. Отчел е и обстоятелството, че връзката баща-дете не е толкова емоционална връзка, колкото такава на зависимост. Бащата е осъждан трикратно, както и обстоятелството, че при предоставяне на родителските права на него, детето ще попадне в чужда среда, далеч от приятелите и близките си. Посочил е, че последното не в негов интерес и ще способства за допълнителното му отчуждение от майката. Направил е извод, че приоритет има интереса на детето и той налага родителските права да бъдат предоставени на майката. По отношение на режима на личен контакт е приел, че същият следва да бъде съобразен с обстоятелството, че бащата на детето живее в Германия и го е определил според установеното по делото време, в което той пребивава в Р. Б. По отношение на издръжката съдът е посочил, че при определяне на размера са съобразени получаваните от родителите доходи, възрастта на детето, трудоспособната възраст на родителите, задължението им за издръжка на други низходящи, както и факта, че грижи за детето ще полага майката. Приел е, че нужната на детето месечна издръжка е в общ размер на 300лв., от които 180лв. дължими от бащата и 120лв. дължими от майката. Посочил е, че при определяне на приоритетната тежест на бащата е взето предвид обстоятелството, че той получава по-високи доходи, а майката упражнява непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Съобразен е и размерът на минималната работна заплата за страната, съгласно изискването на чл. 142, ал. 2 от СК.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ При преценката от въззивния съд на кого от двамата родители да се предоставят родителските права и при съблюдаване на интересите на детето, следва ли съдът да прецени желанията и чувствата на детето; вредата, която има вероятност да бъде причинена на детето, ако бъде изведено от средата, в която е добре обгрижено, спокойно и защитено; кои обстоятелства налагат промяна на фактическото положение, има ли такива, които влошават положението на детето сега и с какво новото разрешение ще подобри качеството му на живот. Решението противоречи на ППВС №1/12.11.1974г. 2/ Ако по време на делото е безспорно установено, че детето живее при баща си, който се грижи за него и го издържа, кой е началният момент, от който следва да се постанови издръжката – от влизане в сила на съдебното решение или от привеждане в изпълнение на решението за предоставяне на родителските права. Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №5/1970г.; решение №798/22.11.2010г. по г. д.№501/2010 на IV г. о.; решение №104/03.04.2015г. по г. д.№5187/2014г. на IV г. о. Искането е основано на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението.

Формулираните от касатора въпроси се отнасят се до: 1. задължението на въззивния съд да установи условията, при които детето ще бъде отглеждано при всеки един от родителите и отношенията му с неговото разширено семейство; да вземе предвид всички доказателства по делото, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, включително и данните за наличие на отчужденост на детето от майката, като прецени най-добрия интерес на детето при предоставяне на родителските права и 2. до началния момент, от който се дължи присъдената издръжка, когато преди това детето живее при родителя, на когото не са предоставени родителските права. Въпросите са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело.

Съдът намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в оспорените му части – относно предоставените родителски права по отношение на детето С. М., режима на личен контакт с родителя, който не ги упражнява и началният момент, от който същият дължи издръжка, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по поставените въпроси, уточнени от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, както следва: 1. за задължението на въззивния съд да установи условията, при които детето ще бъде отглеждано при всеки един от родителите и отношенията му с неговото разширено семейство, както и да вземе предвид всички доказателства по делото, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, включително и данните за наличие на отчужденост на детето от майката, като прецени най-добрия интерес на детето, за проверка за противоречието му с ППВС № 1/1974 г. и 2. относно началния момент, от който се дължи присъдената издръжка, когато преди това детето живее при родителя, на когото не са предоставени родителските права, разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 17 от ППВС №5/70г.

Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението, тъй като при постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия.

В заключение, касационното обжалване на решението в атакуваните му части следва да бъде допуснато по поставените въпроси, уточнени от съда.

Жалбоподателят Е. М. Ю. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 77, 30лв.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №1127/28.06.2021г., изменено с определение №3566/08.10.2021г., постановено по в. г.д.№578/2021г. на Варненски окръжен съд в частите, с които: 1. е отхвърлен предявеният от Е. М. Ю. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на него на родителските права по отношение на детето С. Е. М.; за определяне местоживеенето на детето и режим на личен контакт между детето С. и неговата майка Н. С. А.; 2. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е. М. на майката Н. С. А.; определено е местоживеенето на детето при майката и Е. М. Ю. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. М. в размер на 180лв., считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 77, 30 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: