Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Е. М. Ю., чрез адвокат Р. Д., срещу решение №1127/28.06.2021г., изменено с определение №3566/08.10.2021г., постановено по в. г.д.№578/2021г. на Варненски окръжен съд в частите, с които: 1. е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на него на родителските права по отношение на детето С. Е. М.; за определяне местоживеенето на детето и режим на личен контакт между детето С. и неговата майка Н. С. А.; 2. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е. М. на майката Н. С. А.; определено е местоживеенето на детето при майката и Е. М. Ю. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. М. в размер на 180лв., считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

Към настоящото производство е присъединено ч. г.д.№1285/2022г., образувано по частни жалби, както следва: 1/ от Е. М. Ю., чрез адвокат Р. Д. срещу определение №3566/08.10.2021г., с което е изменено решение №1127/28.06.2021г. по в. г.д.№578/2021г. на Окръжен съд Варна в частта за разноските по иска с правно основание чл. 132 от СК.

2/ от Н. С. А., чрез адвокат П. С., срещу определение №3566/08.10.2021г., с което е изменено решение №1127/28.06.2021г. по в. г.д.№578/2021г. на Окръжен съд Варна в частта за разноските по иска с правно основание чл. 132 от СК.

Касационното обжалване е допуснато с определение №352/05.05.2022г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по правните въпроси: 1. за задължението на въззивния съд да установи условията, при които детето ще бъде отглеждано при всеки един от родителите и отношенията му с неговото разширено семейство, както и да вземе предвид всички доказателства по делото, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, включително и данните за наличие на отчужденост на детето от майката, като прецени най-добрия интерес на детето, за проверка за противоречието му с ППВС № 1/1974 г. и 2. относно началния момент, от който се дължи присъдената издръжка, когато преди това детето живее при родителя, на когото не са предоставени родителските права, разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 17 от ППВС №5/70г.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правните въпроси, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

По въпроса за задължението на въззивния съд да установи условията, при които детето ще бъде отглеждано при всеки един от родителите и отношенията му с неговото разширено семейство, както и да вземе предвид всички доказателства по делото, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, включително и данните за наличие на отчужденост на детето от майката, като прецени най-добрия интерес на детето, за проверка за противоречието му с ППВС № 1/1974 г.:

Съгласно разпоредбите на действащия ГПК и формираната по приложението му съдебна практика, включително и задължителна такава в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК въззивния съд е съд по съществото на спора, който формира самостоятелни правни изводи, основани на цялостен анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства. В решението си съдът следва да изложи мотиви по всички наведени доводи и твърдения на страните, като посочи кои факти приема за установени и кои не. Когато предметът на спора изисква съдът служебно да следи за интересите на детето, същият не е ограничен от предметните предели на исковата молба/жалбата, като е длъжен служебно да изисква от страните и от социалните служби да установяват относимите към спора обстоятелства или сам да събере нужните му доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК, при установени данни по делото за наличие на родителско отчуждение, съдът служебно следва да изслуша психолог, за да установи степента на отчуждението, начина, по който същото се отразява на детето, опасността или възникналите вследствие на него вредни последици за детето, възможността и необходимите мерки за преодоляването му. При необходимост съдът разполага с възможност да предвиди преходен период или професионална помощ, както и да предпише подходящи защитни мерки, които да допринесат за преодоляването му – такива неизчерпателно са посочени в чл. 59, ал. 8 от СК. Съдът е компетентен да определи такива мерки и в хода на съдебното производство, като осъществява контрол за спазването им по време на висящия процес.

Съгласно разясненията дадени в ППВС №1/1974г. и формираната въз основа на него многобройна и трайно установена съдебна практика по приложение на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59 от СК, при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на личен контакт на детето с другия родител, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите; полаганите до момента грижи; желанието и способността им да се грижат за детето; връзката между родителите и детето, отношенията между тях и готовността им да го подкрепят и подпомагат в развитието му като личност, да се съобразяват с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителите и възможността да получават помощ при отглеждане на детето от трети лица; привързаността на детето към всеки от тях, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с отчуждението.

По въпроса относно началния момент, от който се дължи присъдената издръжка, когато преди това детето живее при родителя, на когото не са предоставени родителските права:

Разрешение на същия е дадено в т. 17 от ППВС №5/70г., според което, когато детето живее при родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, началният момент на дължимата издръжка е привеждане в изпълнение на решението за родителските права. В същия смисъл е и формираната въз основа на него практика на ВКС, част от която е обективирана в решение по г. д.№4013/2015г. на ІІІ г. о., споделена и от настоящия съдебен състав.

По касационните оплаквания:

В жалбата си касаторът Е. М. Ю. излага доводи за неправилност на решението в оспорените му части поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето С. Е. М., да се определи местоживеенето на детето при бащата в Германия, да се определи режим на личен контакт на майката, съобразен с местоживеенето на детето и същата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200лв. В условие на евентуалност, да определи началния момент на присъдената издръжка, считано от привеждане в изпълнение на решението за предоставяне на родителските права на майката.

Ответницата Н. С. А., чрез адвокат П. С., с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като е преценил интереса на детето. Изводите на съда кореспондират с доказателствата и с практиката на българския съд по приложение на закона. По същество претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските за производството.

В съдебно заседание жалбоподателят Е. М. Ю., редовно призован не се явява. С писмено становище, чрез адвокат Р. Д., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, както и да му бъдат присъдени направените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание Н. С. А., чрез адвокат П. С., оспорва касационната жалба, както и подадената от Е. Ю. частна жалба. Поддържа своята частна жалба. По същество моли жалбите на касатора да бъдат отхвърлени като неоснователни, а оспорените решение и определение да бъдат потвърдени. Претендира за отмяна на определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е намален размера на присъдените разноски. Претендира присъждане на разноските направени в хода на касационното производство.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на Районен съд Варна в частите, с които: 1. е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на него на родителските права по отношение на детето С. Е. М.; за определяне местоживеенето на детето и режим на личен контакт между детето С. и неговата майка Н. С. А.; 2. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е. М. на майката Н. С. А.; определено е местоживеенето на детето при майката и Е. М. Ю. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. М. в размер на 180лв., считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и в частта, с която Е. Ю. е осъден да заплати на Н. С. А. сумата от 700 лв., представляваща направените пред ВРС разноски.

С обжалваното решение, след частична отмяна на решението на Районен съд Варна в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Е. М. Ю. с детето С. Е. М. е постановено друго, с което режимът на лични отношение е определен, както следва: 1. всяка втора седмица от м. февруари, м. май и м. септември и м. декември от годината от 10:00 часа в понеделник до 17:00 часа в неделя, на територията на Р. Б, като бащата взема и връща детето в дома на майката; 2. един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата взема и връща детето в дома на майката; 3. всяка четна година първата половина от зимната ученическа ваканция детето ще е при майката от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода, а всяка нечетна година първата половина от зимната ученическа ваканция детето ще е при бащата от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода; всяка нечетна година втората половина от зимната ученическа ваканция детето ще е при майката от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода, а всяка четна година втората половина от зимната ученическа ваканция детето ще е при бащата от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода, на територията на Р. Б, като бащата взема и връща детето в дома на майката; 4. всяка четна година първата половина от пролетната ученическа ваканция детето ще е при майката от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода, а всяка нечетна година първата половина от пролетната ученическа ваканция детето ще е при бащата от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода; всяка нечетна година втората половина от пролетната ученическа ваканция детето ще е при майката от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода, а всяка четна година втората половина от пролетната ученическа ваканция детето ще е при бащата от 10, 00 часа на първия ден от периода до 17, 00 часа на последния ден периода, на територията на Р. Б, като бащата взема и връща детето в дома на майката.

Решението на въззивния съд в останалата му част е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени обстоятелствата, че страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съжителството им е родено детето С. Е. М., ЕГН [ЕГН]. Установил е, че след раздялата на страните Е. Ю. се е преместил да живее и работи в Германия, където е създал ново семейство с И. С., с която имат общо дете – С. Е. Ю., [дата на раждане] в [населено място], Германия. Установил е, че ищецът има адресна регистрация в Германия, [населено място], Брамсвег 15 от 29.08.2019г. и сключен безсрочен трудов договор с работодател в Германия, с който е назначен на длъжност „общ работник в строителството“, считано от 01.10.2018г., с брутно трудово възнаграждение в размер на 1 661, 88 евро. Съдът е констатирал, че майката на С. М. – Н. С. А. има още едно дете – Н. Н. С., [дата на раждане] в [населено място].

Съдът е приел за установено, че към датата на образуване на делото и в хода на същото детето С. Е. е живеело в [населено място] и грижи за него са полагали А. и М. М. – баба и дядо по бащина линия. Детето било записано на училище в същото населено място.

Приел е, че съгласно приобщения по делото Социален доклад, изготвен от ДСП – [населено място], жилището, което обитава детето С. в [населено място], собственост на семейство М., разполагало с добри санитарно-битови условия и за него имало обособен кът за игра. Детето било отглеждано в дома на своя баща, където е създало приятелски кръг от детската градина и населеното място. В доклада било посочено, че майката на детето живее в [населено място] в жилище, което е собственост на баба по майчина линия и съжителя, Имотът представлявал двуетажна къща, състояща се от шест стаи и вътрешен санитарен възел. Жилището било електрифицирано, водоснабдено и обзаведено с мебели и вещи, необходими за нормалното функциониране на домакинството. Установено било, че понякога детето е гостувало в събота и неделя при семейството на майка си и познава роднините си по майчина линия. Според доклада майката Н. С. А. също работела в Германия, но без постоянен трудов договор, а бащата Е. Ю. бил осъждан три пъти.

Въззивният съд е кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза, като въз основа на същата приел, че майката е с по-добър родителски капацитет от този на бащата и разполага с правилни, психологически по-издържани и пълноценни правила в тази посока. Майката е в състояние да взема самостоятелни решения за възпитанието и отглеждането на С., ако те бъдат подкрепени от разбирането на бащата. Приел е, че емоционалната връзка на майката и детето е компрометирана – то съзнателно я отрича напълно, но в несъзнаваното има нужда от нея. Между тях е налице отчуждение, а връзката с майката е травмираща тема за детето. Посочил е, че връзката на детето с бащата е формирана на основата на материалните стимули, които той му осигурява, както и даването на възможност то да определя правилата и начинът на провеждане на времето с него. Приел е, че детето на пръв поглед е свързано с бащата, но това е връзка на зависимост, като образът на бащата се поддържа и от неговите баба и дядо, при които то живее и от бащата, който при връщането си в България му носи материални придобивки. Съдът е направил извод, че ако детето остане да живее с баща си, това ще задълбочи отчуждаването му от майката, което ще формира у него чувство за малоценност и съзнание, че не е обичано от своята биологична майка.

Съдът е анализирал и събраните по делото свидетелските показания, които е ценил при условията на чл. 172 от ГПК, като е приел за установено, че майката Н. не се е дезинтересирала от детето, проявявала е интерес за физическото и емоционалното му развитие, давала е средства за издръжката му, купувала му дрехи и играчки и се е виждала с детето /в дома на съжителстващия с майка мъж и в дома на сестра си/, макар възможността да вижда детето С. да е била препятствана от бащата и неговите родители. Посочил е, че по-редките срещи между детето и майката били обусловени и от честите пътувания до Германия, но е приел, че когато тя е в страната го е търсила, водила го е два пъти на море, заедно със сестричката му Н..

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че и двамата родители искат да отглеждат детето С., работят и имат доходи и двамата могат да разчитат на помощ при отглеждането му от своите родители. Съдът е посочил, че с оглед ниската възраст на детето – 8 години и 4 месеца, то има нужда от осезателното присъствие на майката, която е от изключително значение за нормалното му физическо, психическо и емоционално развитие. Приел е, че нуждата от майката е важен фактор и когато тя желае и е в състояние да се грижи за него, няма причини да бъде отказано да го прави, независимо, от това, че и бащата желае и разполага с възможности. Направил е извод, че майката е с по-качествен родителски капацитет от този на бащата, детето контактува с нея и нейното семейство, когато тя е в страната и връзката между родителите и детето не е прекъсвана. Приел е, че отчуждението на детето от майката е резултат от поведението на неговия баща и родителите му, както и че това укоримо поведение може да доведе до синдром на родителско отчуждение. Отчел е и обстоятелството, че връзката баща-дете не е толкова емоционална, колкото такава на зависимост. Отчел е трикратното осъждане на бащата и е обосновал извод, че при предоставяне на родителските права на него, детето ще попадне в чужда среда, далеч от приятелите и близките си. Посочил е, че последното не в негов интерес и ще способства за допълнителното му отчуждение от майката. Направил е извод, че интереса на детето налага родителските права да бъдат предоставени на майката.

По отношение режима на личен контакт съдът е приел, че той следва да бъде съобразен с обстоятелството, че бащата на детето живее в Германия и го е определил според установеното по делото време, в което той пребивава в Р. Б.

Относно издръжката съдът е посочил, че при определяне на нейния размер са съобразени получаваните от родителите доходи, възрастта на детето, трудоспособната възраст на родителите, задължението им за издръжка на други низходящи, както и факта, че грижи за детето ще полага майката. Приел е, че нужната на детето месечна издръжка е в общ размер на 300лв., от които 180лв. дължими от бащата и 120лв. дължими от майката. Посочил е, че при определяне на приоритетната тежест на бащата е взел предвид обстоятелството, че той получава по-високи доходи, а майката ще упражнява непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Съобразил е и размера на минималната работна заплата за страната, съгласно изискването на чл. 142, ал. 2 от СК. Постановил е, че издръжката се дължи от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По касационната жалба:

Въззивното решение е постановено в противоречие с дадените отговори, в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

При преценка на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. М. и при определяне режима на личен контакт съдът не е изследвал и обсъдил всички значими обстоятелства: не е изследвал условията на живот при двамата родители, там където се претендира да бъдат упражнявани родителските права, а именно по местоживеене на бащата в Германия, включително чрез ползване на международните служби. Преценката за условията за отглеждане на детето е направена на база настоящото му местоживеене – при неговите баба и дядо по бащина линия, което местоживеене няма да се запази след постановяване на съдебното решение. При формиране на правните си изводи въззивният съд не е изследвал отношенията на детето с разширеното семейство на всеки един от родителите – новата съпруга на неговия баща и отглежданите от тях деца, както и лицата, с които майката на детето живее. Изводът, че детето познава роднините си по майчина линия е основан единствено на данните от социалния доклад, който не съдържа лични впечатления на социалния работник, а сведенията са опосредени от твърденията на родителите за осъществявани срещи и престой на детето при майката. Изводът, че промяната на средата на детето при заминаването му при неговия баща ще му се отрази неблагоприятно не почива на събраните по делото доказателства. При формирането му съдът не е отчел обстоятелството, че средата на детето ще се промени на когото и от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права. Не е изследвана степента на установеното от съдебно-психологичната експертиза родителско отчуждение между детето и майката посочено като „пълното отричане от детето“ и „компрометирана връзка“, не е направена преценка има ли възможност то да бъде преодоляно, какви са подходящите мерки за това, как се отразява това отчуждение на психиката на детето има ли и ако да, какви са последиците за детето; има ли нужда от психологична помощ и на детето, и на родителите за преодоляването му. Предоставянето на родителските права на този родител е извършено без да е обсъдена посочената от вещото лице „предстояща съпротива на детето“, нито да са предписани мерки за преодоляването, за възстановяване на контактите и нормалните взаимоотношения с този родител, включително и в хода на производството, с възможност за проследяване от съда на поведението на родителите и резултата от предприетите мерки. Не е съобразено отсъствието на майката за периоди от по два – три месеца, неясно колко пъти в годината, като съдът не е обсъдил обстоятелството кой ще се грижи за детето през това време и как това отсъствие ще спомогне за възстановяване на контактите и общуването между тях.

При разглеждане на делото и при констатираното от съда наличие на родителско отчуждение, въззивната инстанция, в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК и формираната съдебна практика на ВКС /включително и задължителна такава/, не е допуснала служебно съдебно-психологична експертиза.

С оглед на изложеното, въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59 от СК и е необосновано. При разглеждане на делото съдът е допуснал и съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непопълване на делото с доказателства, от които да се установят релевантните за спора обстоятелства, необходими за преценка на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, както и за определяне режима на лични отношения между детето и родителя, неупражняващ родителските права, които са довели до неизясняване на спора от фактическа страна и са се отразили върху обосноваността и правилността на решението.

Решението на въззивната инстанция е постановено в противоречие с формираната съдебна практика и по въпроса за началния момент, от който се дължи издръжка от родителя, при когото детето живее и на когото не е предоставено упражняване на родителските права. В тази хипотеза, съгласно дадения отговор, издръжката се дължи от датата на привеждане на решението за родителските права в изпълнение.

Посочените и допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в производството по чл. 293 от ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

На основание чл. 294, ал. 1 от ГПК при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да изиска актуален социален доклад по чл. 15 от Закона за закрила на детето и по отношение на условията на живот при родителя, на когото е определен режим на личен контакт, като съобрази промяната в местоживеенето му; следва да допусне съдебно-психологическа експертиза, вещото лице, по която след провеждане на необходимите изслушвания и изследвания на детето и двамата родители, да даде заключение относно развитието на детето, неговите умения, общителност и активност; какво е неговото физическо, нравствено и емоционално състояние; каква е връзката му с всеки един от родителите, отношението му към всеки един от тях, както и към новото семейство на неговия баща; дали по отношение на него е извършвана манипулация от родител или друго лице и довела ли е същата до родителско отчуждение у детето; каква е степента на отчуждението, ако такова е установено и причините за него; какви мерки могат да бъдат взети за преодоляването му и каква е готовността на всеки от двамата родители да ги прилага; има ли необходимост от преходен период за осъществяване на контактите между детето и неговата майка, нужна ли е подкрепа и работа със специалист. При разглеждане на делото съдът може да предпише и привременни мерки за преодоляване на отчуждението, включително и непредвидени в закона, както и да прецени поведението на родителите по време на висящия процес, като проверява дали и доколко същите спазват тези мерки. При определяне началния момент, от който е дължима присъдената в полза на детето издръжката, съдът следва да съобрази всички обстоятелства към датата на постановяване на решението – при кого от родителите живее детето и на кого е предоставено упражняването на родителските права, при съобразяване с дадените в настоящото решение разяснения и вече формираната съдебна практика за началния момент, от който се дължи издръжката.

По претенциите на страните за разноски, включително сторените в настоящето касационно производство, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора /чл. 294 ал. 2 ГПК/.

По подадените частни жалби срещу определение №3566/08.10.2021г., с което е изменено решение №1127/28.06.2021г. по в. г.д.№578/2021г. на Окръжен съд Варна в частта за разноските по иска с правно основание чл. 132 от СК.

С въззивното решение съдът е приел, че в полза на Н. С. А. се следват направените разноски в производството по предявения иск с правно основание чл. 132 от СК, в размер на 800лв., от които 500 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство и 300лв. – адвокатско възнаграждение по депозираната частна жалба срещу определението на първостепенния съд по реда на чл. 248 от ГПК. С обжалваното определение от 08.10.2021г. съдът е изменил решението по отношение на посочените разноски, като е редуцирал същите до 500лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 132 от СК. За да постанови този резултат, съдът е изложил, че производството за лишаване от родителски права е исково – чрез него се упражнява преобразуващо /потестативно/ право на детето за защита, когато родителят трайно не полага грижи и не дава издръжка, което се упражнява чрез изрично посочените в закона процесуални субституенти. С оглед характера на производството, направените в хода на същото разноски се следват на страните, съобразно неговия изход. Приел е, че производството по чл. 248 от ГПК има несамостоятелен характер и е продължение на съдопроизводството по конкретното дело, поради което в същото не се допуска кумулиране на нови разноски и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение.

Подадените частни жалби са неоснователни.

Производството за лишаване от родителски права е исково и състезателно производство, като разрешаването му се извършва след разглеждане на делото в открито съдебно заседание и след събиране на доказателства. Искът с по чл. 132 от СК може да бъде предявен както преди, по време и след приключване на съдебния процес за прекратяване на брака, така и при неразведени родители и такива, които не са сключили брак. С оглед на това, за воденето и разглеждането му се дължат разноски по общите правила на чл. 78 от ГПК.

В конкретния случай, по делото са представени доказателства за заплатен от ответницата Н. С. А. адвокатски хонорар от 500 лв. по предявения срещу нея иск за лишаване от родителски права, поради което и с оглед изхода на спора /отхвърлянето му/, същите са дължими в полза на страната, която ги е направила.

По въпроса за присъждане на разноски за производството по чл. 248 от ГПК, е налице формирана трайно установена и непротиворечива съдебна практика /ч. г.д.№1847/2016г. на ВКС, II г. о.; ч. г.д.№558/2021г. на ВКС, IV г. о. и др./, според която производството за изменение на решението в частта за разноските е продължение на общото исково производство и интересът в същото не е самостоятелен, поради което в него не се носи отговорност за разноски.

Обжалваното определение на въззивния съд е постановено в съответствие на установената практика, същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделениеРЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение №1127/28.06.2021г. постановено по в. г.д.№578/2021г. на Варненски окръжен съд в частите, с които: 1. е отхвърлен предявеният от Е. М. Ю. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на него на родителските права по отношение на детето С. Е. М.; за определяне местоживеенето на детето и режим на личен контакт между детето С. и неговата майка Н. С. А.; 2. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е. М. на майката Н. С. А.; определено е местоживеенето на детето при майката и Е. М. Ю. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. М. в размер на 180лв., считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение №3566/08.10.2021г., с което е изменено решение №1127/28.06.2021г. по в. г.д.№578/2021г. на Окръжен съд Варна в частта за разноските по иска с правно основание чл. 132 от СК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: