3№ 349/04.05.2022 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4460 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 264817/16.07.2021 г. по гр. д. № 62/2021 г. в частта, с която Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 20249884/12.11.2020 г. по гр. д. № 56832/2019 г. на Софийски районен съд, отхвърля исковете на „Р. Г. 1“ О. срещу Софийски апелативен съд с правна квалификация съответно чл. 2б ЗОДОВ за сумите 10 438.95 евро – обезщетение за имуществени вреди и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за 3 195.00 евро – законните лихви върху тази главница в периода 01.11.2014 г. – 04.10.2019 г.

Решението се обжалва от „Р. Г. 1“ О. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (първите три материалноправни, а четвъртият – процесуалноправен): 1. Кога вредите са пряка и непосредствена последица от незаконния акт на орган на съдебната власт, допуснал нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи? 2. Представляват ли такива вреди лихви и разноски, платени от търговеца по договор за банков кредит през времето, в което той не е реализирал пресъдено парично вземане по причина на нарушението на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС? 3. Отпада ли причинно-следствената връзка на тези вреди с незаконния акт на съдебния орган, нарушил правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, само поради това, че договорът за банков кредит е сключен преди да настъпи изискуемостта на пресъденото вземане? и 4. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими...