О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 352

гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3261 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. П., чрез адвокат Н. П., срещу въззивно решение № 52/22.04.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 145/2019 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение № 1519/28.12.2018 г. по гр. д. № 57/2018 г. на Районен съд – Сливен. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност, иска по чл. 124, ал. 1 ГПК на Д. П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при МВР - да се приеме за установено, че ищцата има право на допълнителен платен годишен отпуск от по 12 дни за положен извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие в периода 01.01.2003 г. – 30.06.2013 г.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, както и за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: за приложимостта на погасителната давност по отношение на установителните искове за съществуване на субективни права; за давностния срок, в който се погасява правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 9 (ал. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.); и...