Р Е Ш Е Н И Е

№ 50156

гр. София, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б и прокурора…………………...

като разгледа докладваното от съдията М. Г гражданско дело № 3261 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. П., чрез адвокат Н. П., срещу въззивно решение № 52/22.04.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 145/2019 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение № 1519/28.12.2018 г. по гр. д. № 57/2018 г. на Районен съд – Сливен. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност, иска по чл. 124, ал. 1 ГПК на Д. П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при МВР - да се приеме за установено, че ищцата има право на допълнителен платен годишен отпуск от по 12 дни за положен извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие в периода 01.01.2003 г. – 30.06.2013 г.

Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281 ГПК.

Ответната страна по жалбата – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, чрез гл. юрисконсулт П. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

С определение № 352/03.05.2022 г. касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по уточнените от състава на ВКС правни въпроси за естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 9 (предишна ал. 8)...