О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 341

гр.София, 03 май 2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 4658/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Ш. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 263684 от 03.06.2021 г. по гр. д.№ 14403/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 21432/ 2020 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против „ОТП факторинг България“ ЕАД, гр.София, искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1222 от 22.04.2020 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „финансов контролер“, и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 39 930 лв за период от 23.04.2020 г. до 23.10.2020 г., като е разпределена и отговорността за разноските по делото.

В приложено към жалбата изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да формулира такъв въпрос. Изложени са доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че е спазено изискването за законност на уволнението и че то е извършено по съответния ред от компетентен орган. Твърди се, че Съветът на директорите /СД/ на ответното дружество не е разполагал с правомощие да разработи и приеме нова организационна структура и ново щатно разписание, както и че е било задължително извършването на подбор между лицата, заемащи длъжностите „финансов контролер“ и „главен счетоводител“. Освен това жалбоподателката поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като неправилно бил приложен чл. 326 ал. 2 КТ и съдът приел възможност уволнението да е законно извършено без предизвестие, същевременно приел, че предизвестието е инкорпорирано в уволнителната заповед.

Ответната страна „ОТП факторинг България“ ЕАД оспорва жалбата, като поддържа, че няма основания касационното обжалване да бъде допуснато. Счита, че жалбоподателката не е формулирала правни въпроси, по който това може да стане и не е обосновала приложението на т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК. Оспорва и довода за очевидна неправилност на решението като твърди, че то не страда от такъв порок, който да е очевиден според установената практика по приложението на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК. Излага и доводи за правилност на обжалваното решение.

Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд приел за установено, че между страните бил сключен безсрочен трудов договор № 592/ 29.02.2016 г., по силата на който ищцата била назначена на длъжност финансов контролер“ в ответното дружество. По щатното разписание на това дружеството от 25.05.2018 г., за длъжността „финансов контролер“ била предвидена само една щатна бройка, една щатна бройка била предвидена и за длъжността „главен счетоводител“. На 31.03.2020 г. СД на ответното дружество взел решение по протокол № 68/ 31.03.2020 г. за приемане на нова организационна структура /в сила от 01.04.2020 г./, съгласно която длъжността „финансов контролер“ била премахната. В съответствие с това решение било утвърдено и ново щатно разписание, в което длъжността не фигурирала. На 22.04.2020 г. била издадена заповед № 1222 /връчена на същата дата/ за прекратяване на трудовия договор между дружеството и ищцата на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 КТ - поради съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността “финансов контролер“. Подбор не бил извършван. При тези фактически установявания от правна страна съдът посочил, че е налице реално съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „финансов контролер“, която била заемана от ищцата. Не била налице друга длъжност, която да имала същите функции, затова подборът не бил задължителен, а извършването му можело да се направи по преценка на работодателя. Макар да имало известно сходство между длъжностите „финансов контролер“ и „главен счетоводител“, нямало съвпадение на длъжностните задължения и квалификационните изисквания, което да обуславя задължение за извършване на подбор. Съдът отхвърлил възражението на ищцата, че взетите от СД на ответното дружество решения за промяна в организационната структура на дружеството и съкращаване на щата са невалидни като предприети от некомпетентен орган. Посочил, че в чл. 24 ал. 1 т. 3 от действащия към момента на вземаме на решенията устав на дружеството изрично било предвидено правомощие на СД да „взема решения за промени в организационната структура и в щатното разписание на Дружеството“. Неправилно ищцата се позовавала на чл. 16 ал. 1 т. 11 от устава за да обоснове компетентност за организационни и щатни промени само на едноличния собственик на капитала. Текстът се отнасял до правомощието на едноличния собственик да взема решения относно „съществени промени в дейността на Дружеството и за промяна в предмета му, в т. ч. одобрява започването и прекратяването на дейности в рамките на предмета на дейност“. Това правомощие било различно от правомощието на СД да внася промени организационната структура и щатното разписание. Съдът отхвърлил и доводите на ищцата, основани на т. 3 от Одитен доклад от 31.12.2019 г., като посочил, че одитът бил извършен за период, в който действащият устав не е бил приет. За неоснователни били счетени и оплакванията на ищцата, свързани с липсата на писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът посочил, че според установената практика дори работодателят да не бил отправил писмено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 КТ, това било без значение за законността на уволнението. Ищцата се считала предизвестена с връчената уволнителна заповед, в която и било определено обезщетение за неспазено предизвестие, изготвянето на два документа не било необходимо.

Така мотивираното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно. Съгласно установената практика, основанието по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Случаят не е такъв, тъй като жалбоподателката обосновава наличието на очевидна неправилност с доводи за неправилно приложение на материалния закон. По тези доводи обаче има установена практика, която въззивният съд е цитирал в решението си и я е съобразил. Затова не може актът му да бъде окачествен като очевидно неправилен.

Не са налице и основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд е разрешил материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но не сочи кой е този въпрос. Изложението му по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК преповтаря доводите в касационната жалба, без да формулира конкретно питане, свързано с правните разрешения на въззивния съд. С. Т. решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, липсата на повдигнат правен въпрос е самостоятелно основание за отказ от достъп до касационен контрол. Касационната инстанция няма правомощие да формулира служебно такъв въпрос, с оглед принципа на диспозитивното начало.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 и 2 ГПК и

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 263684 от 03.06.2021 г. по гр. д.№ 14403/ 2020 г.

ОСЪЖДА Й. Г. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7, да заплати на „ОТП факторинг България“ ЕАД, гр.София, бул.К. А. Д. № 19, ет. 2, ЕИК 202317122, 200 лв /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 23 т. 1 НЗПП.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: