Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт В. Г., в качеството му на процесуален представител на Р. Я., изпълнителен директор на Застрахователно акционерно дружество "Б. В. иншурънс", срещу решение № 7952 от 16.06.2009 г. по адм. дело № 3023 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение.

В касационната жалба са развити неконкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна по касационната жалба - заместник-председателят на комисията за финансов надзор оспорва същата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Я., както и с възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, четвърто отделение е бил сезиран с жалба срещу заповед № 25 от 29.01.2009 г. на заместник-председателят на КФН и ръководещ управление "Застрахователен надзор". С нея е наредено с раздел I - изчисляването на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към 31.12.2008 г. да се изчисли отделно за претенции във връзка с имуществени и неимуществени вреди по определените методи, с раздел II - начина на образуване резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към края на всяко тримесечие през 2009 г. да се образува по приложения метод, съгласно т. 1 от заповедта с определена долна граница и раздел III - какво трябва да включва мотивираното искане за одобряване на метода за образуване на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредба № 27, на основание чл. 9, ал. 5 от същата наредба. Първоинстанционният съд е посочил, че актът е издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 17 и т. 24 от Закона за КФН, чл. 3, ал. 1 и чл. 9, ал. 5 от наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и презастрахователите и на здравноосигурителните резерви,

в предписаната в чл. 59 от АПК форма и съдържа всички необходими реквизити за действителност, въведени с Кодекса за застраховането. Издаден е от компетентния по закон, материя, степен и време орган, в изпълнение на правомощията му по чл. 7 от КЗ, по чл. 16, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗКФН. При издаването му са спазени административно производствените правила и приложимите материалноправи норми. След това съдът е изложил правната си преценка, което е основният спорен момент, а именно че начините за изчисляване на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и посочените методи са въпрос на оперативна самостоятелност, предоставена на оправомощения за това орган. Прието е, че в наредба № 27 от 29.03.2006 г. няма изрична забрана за използване на методите, посочени в заповедта. Според чл. 3, ал. 1 от нея дружеството образува техническите резерви по методите, определени с наредбата, или по други методи, които са предписани или одобрени от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", а използваните методи се описват в годишния актюерски доклад, който се представя в КФН. В чл. 9, ал. 5 от същата наредба се сочи, че методът за образуването на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 към края на финансовата година по посочените застраховки по приложение № 1 от КЗ подлежи на предварително одобрение от заместник-председателя. По силата на тази норма застрахователите са задължени да представят ежегодно до 31 януари на следващата година мотивирано искане, съдържащо подробно описание на: използвания метод за изчисление; обосновка за избора на посочения метод; статистическа информация, въз основа на която са правени изчисленията и обосновка на направените експертни допускания и преценки, залегнали в използвания метод, включително относно процента на инфлация, модела за бъдещо развитие на претенциите по тези застраховки, заложената добавка за риск и отклонения от тези допускания и други. Според съда тази нормативна обосновка, съпоставена с обжалваната заповед води до правния извод, че със заповедта са одобрени методите, които могат да се използват от дружествата, извършващи дейност по застраховане и презастраховане при изчисляване на резерва по чл. 7, ал. 2, т 2 от наредбата. Освен това всяко дружество може да избере съответния метод от така одобрените, като при изготвянето на доклада си, трябва да го обоснове. Така от съдържанието на обжалваната заповед се установява, че в изпълнение на правомощията си по КЗ, ЗКФН и наредба № 27 заместник-председателят на КФН ръководещ управление "Застрахователен надзор" предварително е одобрил методите при изчисляването на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2. Одобрението на методите, което е в неговите правомощия и е въпрос и на оперативна самостоятелност, и е съгласувано с представители на всички дружества, извършващи застрахователна и презастрахователна дейност, в това число и с представител на жалбоподателя. Според съда при тези факти твърденията в жалбата са неоснователни и недоказани. Неоснователно е и твърдението за противоречие на заповедта с целта на Кодекса за застраховане, понеже според чл. 2, т. 2 от него целта е да създава условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар, което с одобрените методи в заповедта е постигнато.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Изложените касационни възражения са общи и са насочени към недопустимост и неправилност на обжалваното решение, без конкретни доводи за това, след проведено производство по отстраняване нередовността на касационната жалба по чл. 216 от АПК. Направени са конкретни такива относно незаконосъобразността на обжалвания административен акт, който вече е бил обект на съдебен контрол. В касационното производство предмет на такъв контрол е съдебният акт, издаден от първоинстанционния съд. Така според касаторът е неправилно изискването на комисията за финансов надзор, инкорпорирано в процесната заповед, долната граница на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да се определя по посочения в акта начин. Така не се отчита спецификата на щетимостта на дружествата, която може да произтича от начина на завеждане на щетите, специфичното разпределение на застрахованите МПС по видове и пр. Според касатора е налице и противоречие с чл. 69, ал. 2 от Кодекса за застраховането, както и с чл. 2 от

наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и презастрахователите и на здравноосигурителните резерви. Поддържат се от касатора доводите, които е направил по повод открито спрямо него административно производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на административна мярка по реда на чл. 302, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането, което производство е отделно и различно от обсъжданото съдебно-административно производство. Както беше посочено изложените съображения не следва да бъдат преценявани, с оглед предмета на касационния контрол. Изводите на съда са правилни и обосновани и съответстват на фактически установеното по спора, на анализа на приложените материалноправни норми и конкретно на тези от цитираната наредба. Понеже оспореният административен акт е издаден в условията на оперативна самостоятелност, то правилна е преценката на съда, че същият е мотивиран и съобразен с целта на закона, съответно на КЗ, ЗКФН и наредба № 27 от 29.03.3006 г. Разпоредбата на чл. 169 от АПК не се явява нарушена с постановения съдебен акт, понеже по делото категорично е установено, че административният орган разполага с оперативна самостоятелност от една страна, като съдът правилно е преценил и изискванията за законосъобразност на издадения от него акт. По повод второто задължение на съда следва да се отчете фактът, че доказателствената тежест е в лицето на оспорващия акта, ако административният орган е доказал фактическите и правните си основания за издаване на акта, както е в случая. Действително с първоинстанционната си жалба жалбоподателят е поискал назначаването на съдебна експертиза със задача "дали математически са обосновани от актюерска гледна точка предложените в заповедта методи за определяне на резерв и приложения от КФН подход за определянето на рискова премия". Правилно съдът не е назначил такава експертиза поради характера на поставената задача, а и с оглед основния спорен момент, който е правен. Същият се свежда до преценката на съображенията на административния орган, издал акта в условията на оперативна самостоятелност, която правилно е направена от решаващия съд. Следва да бъде споделен и довода на представителя на Върховна административна прокуратура, че ако се приеме поддържаната теза, ще бъдат нарушени именно принципите за съразмерност (чл. 6, ал. 2 от АПК), за равенство (чл. 8, ал. 2 от АПК), за последователност и предвидимост (чл. 13 от АПК) в административния процес, понеже вместо поставената в закона цел за стабилен застрахователен надзор и защита и гарантиране интересите на потребителите на застрахователни услуги, ще се обслужва преследваният от дружеството финансов резултат и съответен размер на свободни собствени средства.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 7952 от 16.06.2009 г. по адм. дело № 3023 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. Д./п/ М. З./п/ Е. М. З.Ш.