Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на ЕТ “Севов – Т. С.”, представен от адв. И. И. и на директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. П. /сега дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/, срещу решение № 1982/21.08.2012 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 1206 по описа за 2010 г., с което е отменен ревизионен акт № 261000108/06.04.2010 г., издаден от орган по приходите в на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, в частта относно отказан данъчен кредит в общ размер на 976, 09 лв. и в частта за допълнително определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 2 350.07 лв. и лихви 604.23 лв. и за 2008г. в размер на 1 587.11 лв. и лихви в размер на 168.69 лв. и е отхвърлено оспорването на едноличния търговец срещу останалата част на РА. Търговецът сочи трите категории основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Несъгласен е с фактическите изводи на съда за липси на стоки, за чието придобиване е упражжнено право на приспадане на данъчен кредит и наличието на основание за корекция на данъчния кредит. Приходната администрация атакува отменителната част на решението. Оплакванията са за необоснованост на изводите относно правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи по чл. 74, ал. 1 от ЗДДС и липсата на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ЗДДС за определяне на задълженията за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетните 2007 и 2008 г.

Всеки от касаторите като ответник по касация отрича основателността на насрещната касационна жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на...