Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от гр. С., чрез пълномощника си адвокат Х. Л. от САК, срещу

решение № 1469 от 14.05.2010 г. по адм. дело № 927/2010 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 38-ми състав, с което е отменена заповед № РД-09-50-024 от 12.10.2009 г., издадена от кмета на район "Кремиковци" - Столична община, за одобряване и попълване на кадастралния план с поземлени имоти (ПИ) № 888, 889 (нови), стар ПИ 1017 (възстановен) в кв. 87, ж. к. Кремиковци. Оплакванията в касационната жалба са за недопустимост на обжалваното решение и за неправилност поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. 1 от АПК.

Ответникът - кметът на район "Кремиковци" - СО, не е ангажирал становище по касационната жалба.

Ответникът - К. С. Д. от гр. С., в депозирано писмено становище оспорва касационната жалба.

Ответницата - И. Ц. А. от гр. С., чрез пълномощника си адвокат П. Б. от САК, в съдебно заседание и с писмено становище оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество на предявените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на обжалваното решение, касационната жалба e неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка със ЗКИР, е оспорената от

К. С. Д. и И. Ц. А. заповед № РД-09-50-024 от 12.10.2009 г., издадена от кмета на район "Кремиковци" - Столична община, с която кадастралният план е допълнен с поземлени имоти (ПИ) № 888, 889 (нови), представляващи бивш ПИ №1017 в кв. 87, ж. к. Кремиковци. С постановеното решение първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е бил съставен акт за непълноти и грешки с участието на пряко заинтересованите собственици като доказателство, че те не оспорват одобреното със заповедта попълване (одобрената поправка) на кадастралния план.

Решението на АССГ е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция.

Неоснователно е оплакването по пункт първи на касационната жалба за недопустимост на решението, поради липса на доказателства за процесуалната дееспособност на пълномощника П. Н. и невъзможността й да представлява

И. А. пред съда пред вид факта, че Никифорова не е измежду лицата по чл. 32 от ГПК.

Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, представители на страните по пълномощие могат да бъдат родителите, децата, съпругът. От доказателствата по делото е безспорно, че П. Н. попада в кръга на лицата по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същата е дъщеря на оспорващата И. Ц. А., което обстоятелство изрично е посочено в подадената до АССГ жалба и приложеното към нея пълномощно рег.№ 301/15.09.2000 г. на нотариус Дахтеров № 039 от НК (л. 14), както и с решението от 23.12.1992 г. на Пети районен съд, 8-ми състав (л. л.18-20). В производството пред АССГ не е оспорено цитираното пълномощно, нито са налице съмнения, които да мотивират съда да изисква доказателства за установяване дали представителя на страната по пълномощие попада в кръга на лицата по чл. 32 от ГПК. Първоинстанционният съд правилно е приел и изводът му се потвърждава от настоящата касационна инстанция, че представеното пълномощно по административно дело № 927/2010 г. на АССГ от П. Н. е действително и пълномощникът на И. А. е процесуално дееспособно лице.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон.

Двамата ответници по касация са собственици на имоти, нанесени в новия кадастрален план, видно от заключението на вещото лице по приетата СТЕ (л. 82). В последната е прието, че в действащия кадастрален план имотите на ответниците по касация са заснети и отразени със следните номера: №77 – на К. С. Д. и № 72 – на И. Ц. А.. Според заключението на вещото лице Т. И. А., неоспорено от страните и възприето от съда като точно и обективно, имот със стар № 1017 в кв. 87, ж. к."Кремиковци" засяга имотите на жалбоподателите. След като имотите са отразени в действащия кадастрален план, двамата, като собственици на тези имоти, имат право да обжалват заповедите по попълването на имоти в кадастралния план. Следва извода, че същите се явяват заинтересовани лица за административната процедура, респективно имат право на жалба против заповедта.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд-шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1469 от 14.05.2010 г. по адм. дело № 927/2010 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 38-ми състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Е./п/ Т. Т.

С.П.