Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. К. ЧЛЕНОВЕ: Б. Ц. П. Ж. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 8710 / 2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие - гр. Благоевград, процесуален представител старши юрисконсулт Р. Г., срещу Решение № 1254/08.07.2021 г., постановено по адм. дело № 688/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Благоевград, с което по жалба на ЕТ Г. Ч. - Гесмич е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 01-013-6500/217 от 29.06.2020 г., издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Благоевград, и ДФ Земеделие е осъден да заплати на ЕТ Г. Ч. - Гесмич разноски в размер на 750,00 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/08.08.2017 г., като в тази връзка се мотивира с представения от бенефициента неистински документ. Наред с това според касатора обстоятелството, че уведомително писмо с изх. № 01-013-6500/95 от 19.05.2020 г., с което на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по същата мярка, е отменено не води до извод за липса на основания за прекратяване на поетия ангажимент, тъй като АУПДВ има самостоятелен характер, издаден е на различно правно основание и произвежда различни от уведомителното писмо правни последици за бенефициера на финансовото подпомагане, поради което не са налице пречки АУПДВ да бъде издаден преди да е влязло в сила УП за оторизация по съответната кампания от поетия многогодишен ангажимент. Касационният жалбоподател излага аргументи също така, че издаването на АУПДВ не е обусловено от влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, като счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд в тази посока. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да се потвърди оспорения АУПДВ. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът ЕТ Г. Ч. - Гесмич, с [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. Д. Т., взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледанa по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС Благоевград е бил АУПДВ с изх. № 01-013-6500/217 от 29.06.2020 г., издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Благоевград, с който е прекратен ангажиментът на ЕТ Г. Ч. - Гесмич и на същия е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 4 928,40 лева, представляващо първо плащане по заявление за подпомагане с УИН 01/14/1/00172.

С оспореното в настоящото производство решение, АС Благоевград е отменил АУПДВ и е осъдил ДФ Земеделие да заплати на ЕТ Г. Ч. - Гесмич разноски в размер на 750,00 лева.

За да постанови този резултат, АС Благоевград е приел за установено от фактическа страна, че едноличният търговец е бенефициент по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР и притежава животновъден обект с регистрационен номер 2700-0350 за отглеждане на едри преживни животни с капацитет 150 броя. Приел е, че при извършване на административни проверки по подадено от бенефициента заявление за второ плащане № 01/14/1/00771 от 20.12.2018 г. са породени съмнения в истинността на представен документ към заявлението за подпомагане, а именно Становище № 62/10.05.2018 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр. Благоевград. В отговор на изпратено запитване от директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Благоевград, с писмо изх. № БЛ-И-1451/16.12.2019 г. директорът на ОДБХ гр. Благоевград е посочил, че Становище № 62/10.05.2018 г. не е издавано от директора на ОДБХ гр. Благоевград, с оглед на което административният орган е приел, че едноличният търговец е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/08.08.2017 г.

Прието е за установено, че обработката на подаденото заявление е спряна и възобновена съответно със - Заповед № 03-010-РД/343 от 31.12.2019 г. и Заповед № 03-010-РД/36 от 20.02.2020 г., и двете издадени от директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Благоевград, като в резултат поради нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата с Уведомително писмо с изх. № 01-013-6500/95 от 19.05.2020 г. е отказано финансово подпомагане по подмярка 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ, а на 29.06.2020 г. е издаден оспорения в производството АУПДВ. В последствие уведомителното писмо е обжалвано по съдебен ред и отменено с Решение № 1762/17.11.2020 г., постановено по адм. дело № 487/2020 г. по описа на АС - Благоевград, оставено в сила с Решение № 3703/22.03.2021 г., постановено по адм. дело № 243/2021 г. по описа на Върховния административен съд.

При тези факти, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при неспазване на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и целите му.

Първоинстанционният съд се е мотивирал, приемайки, от една страна, че не са налице основанията за прекратяване на поетия ангажимент, предвид отмененото уведомително писмо, с което поради неотговаряне на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014 - 2020 г. е отказано финансово подпомагане по подмярка 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ.

От друга страна, според административния съд, липсата на влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, какъвто е конкретния случай, препятства издаването на АУПДВ, поради което е приел, че не са налице и фактическите и правни основания за издаване на оспорения в производството АУПДВ.

По тези съображения, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените съображения.

С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане.

По делото е безспорно установено, че ЕТ Г. Ч. - Гесмич е бенефициент по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014 2020 г., като едноличният търговец е получил първо плащане за 2017 г. в размер на 4 928,40 лева, а на 20.12.2018 г. е подал заявка за второ плащане - заявление с ИД № 01/14/1/00771.

С разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. е въведено императивно задължение за земеделските стопани да спазват нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Последици от това са и предвидените в нормата на чл. 30, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г., съгласно която ДФ Земеделие - Разплащателна агенция, прекратява изпълнявания ангажимент, когато в две последователни години е установено неспазвания по чл. 28, ал. 1, т. 2, 3 и 4, както и в ал. 3, т. 1 на същата разпоредба, според която подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ в зависимост от годината, в която е установено неспазване по ал. 1, т. 2 и 3 по подмерките, като до края на третата година е в размер на 100 %.

В тази връзка следва да бъде посочено, че фактическото и правно основание за прекратяване на многогодишния ангажимент и за установяването на дължимо публично държавно вземане, свързано с възстановяването на изплатената вече сума, е едно и също неспазване на нормативните изисквания за хуманно отношение към животните (чл. 28, ал. 1, т. 4), което обуславя прилагането на чл. 30, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. Именно поради тази причина няма процесуална пречка двете разпоредителни волеизявления на административния орган да бъдат обективирани в един административен акт, противно на приетото от административния съд. Следва да се посочи, че обективирането в текста на един документ на повече от едно волеизявление не е порок на формата на индивидуалния административен акт и не е основание за унищожаемост, като в чл. 21, ал. 1 АПК, чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК или в Наредба № 4 от 8.08.2017 г. не е предвидено ограничение за обективирането на повече от едно волеизявление и не съществува процесуална пречка прекратяването на ангажимента и установяването на публично държавно вземане с оглед задължението за възстановяване на получената помощ да бъде постановено с един административен акт - АУПДВ, което е и сторено в процесния случай. Неправилно административният съд е приел, че издаването на АУПДВ се намира в зависимост от наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент. В тази връзка административният съд е развил неправилни разсъждения, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Правилно, обаче, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията за прекратяване на многогодишния ангажимент, предвид неустановено нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. Аргументите на административния орган в тази посока са базирани единствено на извършената административна проверка и съдържанието на писмо вх. № 01-013-1200/499#1 от 18.12.2019 г. на директора на ОДБХ гр. Благоевград, видно от което представеното от едноличния търговец Становище № 62/10.05.2018 г. е неистинско, като липсват доказателства за надлежно установяване неистинността на документа, като не е налице влязъл в сила съдебен акт по чл. 124, ал. 4 ГПК или по друг съдебен ред, с който представеното Становище № 62/10.05.2018 г. да е признато за подправено.

Наред с изложеното следва да бъде посочено, че фактически установявания за неспазване на нормативните изисквания за хуманно отношение към животните не са направени, нито са събрани доказателства в такава насока, като не са приети нито възраженията на земеделския стопанин, нито становище № 168/04.02.2020г., издадено от директора на ОДБХ гр. Благоевград на основание чл.19а от Наредбата, съдържащо информация за броя и вида на животните по категории, общ размер на площта на животновъдния обект, както и размера на осигурената подова площ в помещение и/или свободната площ на двора.

Нещо повече както правилно е посочил и първоинстанционният съд - с Решение № 1762/17.11.2020 г., постановено по адм. дело № 487/2020 г. по описа на АС - Благоевград, оставено в сила с Решение № 3703/22.03.2021 г., постановено по адм. дело № 243/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Уведомително писмо с изх. № 01-013-6500/95 от 19.05.2020 г., издадено във връзка с обработката на подаденото от едноличния търговец заявление за второ плащане с ИД № 01/14/1/00771, е било отменено, тъй като от доказателствата по образуваното дело, в т. ч. - становище № 168/04.02.2020 г. и заключение на вещото лице относно състоянието на животновъдния обект - сгради, площ, капацитет и условия за отглеждане на животните, също е преценено, че не е било налице неспазване на нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Действително, АУПДВ има самостоятелен характер, издаден е на различно правно основание и произвежда различни от УП правни последици за бенефициера на финансовото подпомагане, но издаването и двата акта е породено от един и същ юридически факт - неспазване на нормативните изисквания за хуманно отношение към животните (чл. 28, ал. 1, т. 4), който е останал недоказан и в двете производства.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, Административен съд Благоевград е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в жалбата на директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - гр. Благоевград, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 700,00 лева, съгласно представените на л. 14 и л. 15 от настоящето дело доказателства за тяхното извършване. Доколкото въпросното възнаграждение се отклонява в незначителен размер от размера на минималното адвокатското възнаграждение, определено при условията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения чл. 8, ал. 1, т. 2, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1254/08.07.2021 г., постановено по адм. дело № 688/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие - гр. София да заплати на ЕТ Г. Ч. - Гесмич, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, улица], представляван от Г. Ч., разноски по делото за касационната инстанция в размер на 700,00 (седемстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА