РЕШЕНИЕ № 183 гр. София, 09.01.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 4086/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. Л. Г. срещу въззивно решение №34/04.05.2017г., постановено по в. гр. д. №40/2017г. на Бургаския апелативен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените искове на И. Г. против Прокуратурата на Р. Б за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушение на правата и по чл. 3 и чл. 5, пар. 3 и 4 от Европейската конвенцията за защита правата на човека.

За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че Прокуратурата на РБ не носи отговорност за нечовешките и унизителни условия в следствения арест, а исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ във връзка с чл. 5, пар. 3 и 4 от Конвенцията за защита правата на човека са погасени по давност, тъй като нарушението е било осъществено през 1994г..

Срещу въззивното решение, в касационната жалба е изложено становище, че нарушението на Конвенцията се изразява в това, че мярката за неотклонение спрямо ищцата е била взета от следовател, както и че не е била предоставена възможност да обжалва тази мярка пред съда(съответно нарушение на чл. 5, пар. 3 и ал. 4 от Конвенцията), а за нечовешките условия в ареста на основание чл. 3 от Конвенцията отговаря Прокуратурата на РБ.

Касационното обжалване е допуснато служебно поради вероятна недопустимост на въззивното решение. При проверка процесуалните предпоставки на правото на иск, ВКС констатира следното:

Ищцата И. Г....