Определение №7/08.01.2019 по търг. д. №1319/2018 на ВКС, ТК, I т.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 7

гр. София, 08.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 1319 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. П. – Т., действаща лично и като законен представител на Н. Н. Т. и М. Н. Т., действащ лично, със съгласието на своята майка С. С. П. – Т., срещу решение №98/15.01.2018г. по гр. д. №338/2017г. на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, в частта, с която след частична отмяна решение №208/29.05.2017г. по гр. д. №1699/2016г. на Видински районен съд, Гражданска колегия, е признато за установено в отношенията между ищеца „Видол – 05” ООД (н.) и ответниците С. С. П. – Т., Н. Н. Т. и М. Н. Т. наличието на престъпно обстоятелство, представляващо отнемане от владението на ищеца на движима вещ – силозно стопанство за слънчогледово семе, представляващо комплект от метални силози – 2 бр., с общ шнек за напълване и изходящи шнекове за зареждане, с вместимост 80 куб. м., размери D.3.5 м. и H.8.5 м и общо тегло като метал около 10 т., направени от метал със сивкав цвят и от метален фундамент на силозите от 5 т., която вещ наследодателят на ответниците К. М. Т. владеел и се разпоредил със същата – престъпление по чл. 206 от НК, както и всеки от ответниците е осъден да заплати на „Видол – 05” ООД (н.) сумата от 7 477 лв., представляваща 1/3 от 22 432 лв. (стойността на присвоеното имущество), ведно със законната лихва, считано от 26.08.2013г. до окончателното издължаване.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните жалбоподатели считат, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 110 от ЗС, като е приел, че процесното силозно стопанство представлява движима вещ. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза, поддържа, че силозното стопанство е недвижим имот, трайно прикрепен към земята. С оглед на това твърди и допуснати от въззивния съд съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в необсъждане на неоспорената от страните съдебно – техническа експертиза и на всички представени по делото доказателства, както и липса на преценка относно доказаните и недоказани факти. Изразява становище, че аргументацията на съда е оскъдна, неясна, нелогична и несвързана и от нея не може да се изведе вътрешното му убеждение за основателност на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК касационните жалбоподатели обосновават допускането на касационно обжалване с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поддържат, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1/ Нужни ли са специални знания, за да определи въззивният съд дали една вещ е трайно прикрепена към земята и възможно ли е съдът да прецени този факт, без да използва назначената по делото експертиза?; 2/ В случай, че въззивният съд служебно прецени, че експертните заключения са необосновани и е налице съмнение за тяхната правилност, то как следва въззивният съд да постъпи – да се лиши изцяло от специалните познания на експертите, като игнорира и не кредитира съдебните експертизи, или е по – правилно въззивният съд да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна?; 3/ Следва ли въззивният съд да обсъди показанията на всеки един от разпитаните свидетели и да аргументира защо приема едните за достоверни, а другите не кредитира?; 4/ Може ли съдът в решението си да се обоснове единствено с показанията на заинтересован свидетел, който установява изгодни за страната, която го е довела, факти?; 5/ Допустимо ли е съдът да уважи иска на ищеца, при положение че същият не е провел пълно и главно доказване за твърдените от него факти, на които обосновава иска си?; 6/ При уважаване на иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК следва ли съдът да обсъди всички елементи на състава на претендираното престъпление, в т. ч. неговата обективна и субективна страна?; 7/Допустимо ли е евентуално съединяване на иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК с такъв по чл. 59 от ЗЗД и възможно ли е двата иска да се намират в положение на обусловеност един спрямо друг, като уважаването на установителния иск за наличие на престъпно обстоятелство да служи за предпоставка за уважаване на осъдителния иск за неоснователно обогатяване?

Касационният жалбоподател поддържа, че разрешението, дадено от въззивния съд, противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 464/19.06.2009г. по гр. д. № 963/2008г. на ВКС, IV г. о, решение №297/22.12.2014г. по гр. д. №4004/2014г. на ВКС, I г. о., решение №152/07.04.2010г. по гр. д. №831/2009г. на ВКС, II г. о. и решение №44/06.07.2017г. по гр. д. № 3117/2016г. на ВКС, I г. о. – по първи въпрос; решение № 72/11.05.2016г. по гр. д. № 5936/2015г. на ВКС, I г. о., решение №132/29.05.2015г. по гр. д. №7298/2014г. на ВКС, III г. о. и решение №542/07.02.2012г. по гр. д. №1083/2010г. на ВКС, IV г. о. – по втори въпрос; решение № 159/22.02.2016г. по т. д. № 1871/2014г. на ВКС, II т. о. и решение № 176/28.05.2011г. по гр. д. № 759/2010г. на ВКС, II г. о. – по трети въпрос; решение № 308/11.07.2011г. по гр. д. №1732/2010г. на ВКС, IV г. о. и решение №105/02.07.2014г. по т. д. №2617/2013г. на ВКС, II т. о. – по четвърти въпрос; решение № 169/31.01.2013г. по т. д. № 664/2011г. на ВКС, II т. о. – по пети въпрос; решение № 265/10.09.2012г. по гр. д. № 703/2011г. на ВКС, IV г. о., решение № 181/03.06.2010г. по т. д. № 281/2009г. на ВКС, II т. о. и определение № 351/29.03.2016г. по гр. д. № 1100/2016г. на ВКС, III г. о. – по шести въпрос. Твърди, че седмият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател излага и съображения за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по касация „Видол – 05” ООД (н.) оспорва касационната жалба. Поддържа, че поставените въпроси не са от значение за решаване на делото. Поддържа още, че жалбата е неоснователна. Твърди, че касаторите - ответници по исковете не са събрали доказателства с оглед направените в отговора на исковата молба възражения. Счита за доказано, че процесното силозно стопанство е движима вещ, оставена в имота на наследодателя на ответниците, с която същият се е разпоредил, както и за установена стойността на вещта.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че ищецът „Видол – 05” ООД (н.) с договор за покупко – продажба на недвижим имот от 11.06.2013г., обективиран в нотариален акт № 111, рег. № 2018, нот. д. № 217/2013г. на Нотариус с рег. № 029 на НК, е прехвърлил на „Бела“ ООД, представлявано от управителя и наследодател на ответниците К. Т., собствеността върху поземлен имот с идентификатор 10971.511.176, находящ се в [населено място], З. складова зона, с площ от 479 кв. м., ведно със сграда с идентификатор 10971.511.176.1, със застроена площ от 201 кв. м. Приел е за установено, че намиращото се в недвижимия имот силозно стопанство за слънчогледово семе не е включено в нотариалния акт; по отношение на същото не е направена оценка при проданта, извършена от синдика в производството по несъстоятелност на „Видол – 05“ ООД, както и че е обявено за продан отделно от недвижимия имот. Според решаващия съд силозното стопанство не е било трайно прикрепено към имота, тъй като собственикът на недвижимия имот се е разпоредил с него, без да нарушава целостта на постройката, към която е било прикрепено. С оглед на това е заключил, че силозното стопанство не е посочено в нотариалния акт и не е изключено, тъй като представлява движима вещ, която не е трайно прикрепена, Въз основа на свидетелските показания на В. И. и И. Д. въззивният съд е приел за установено, че К. Т. се е разпоредил с вещта. Приел е за установена и стойността на вещта от заключението на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че е налице престъпно обстоятелство, представляващо отнемане от владението на ищеца на движима вещ (силозно стопанство за слънчогледово семе), която наследодателят на ответниците е владеел и се е разпоредил с нея – престъпление по чл. 206 от НК. Приел е за установени и елементите на фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД. Счел е, че предвид липсата на основание за солидарно осъждане на ответниците, размерът на отговорността им е до размера на наследствените им права – 1/3 ид. ч.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

В случая въпросите от трети до шести, по начина, по който са формулирани, изразяват несъгласието на касационните жалбоподатели с фактическите констатации на съда и обусловените от тях правни изводи. Същите по същество съставляват оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила от въззивния съд и за необоснованост на обжалваното решение. Третият, четвъртият и петият въпрос касаят оценката на доказателствата, а шестият въпрос е свързан с това дали правилно е приложена разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК. Съответно въпросите съставляват основание за касиране на атакувания акт като неправилен по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Наред с това следва да се отбележи, че третият и четвъртият въпрос са неотносими към спора, тъй като не съответстват на данните по делото, доколкото въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото гласни доказателства. Седмият въпрос не е обуславящ за изхода на спора, доколкото исковете по чл. 124, ал. 5 от ГПК и чл. 59 от ЗЗД не са предявени от ищеца при условията на евентуалност. С оглед на изложеното следва да се приеме, че въведените от касационните жалбоподатели от трети до седми въпрос не могат да обосноват наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия формулиран от касационните жалбоподатели въпрос, свързан с необходимостта от назначаване на експертиза, въз основа на която въззивният съд да определи дали вещта е трайно прикрепена към земята. Този процесуалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че процесното силозно стопанство представлява движима вещ, без да е поставена такава задача на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.

По този въпрос е даден отговор в практиката на ВКС, обективирана в решение № 464/19.06.2009г. по гр. д. № 963/2008г. на ВКС, IV г. о и решение № 152/07.04.2010г. по гр. д. № 831/2009г. на ВКС, II г. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, по смисъла на които преценката на самостоятелния характер на вещта съдът може да извърши въз основа на заключение на вещо лице за възможността вещта да бъде отделена без повреждането й, тъй като за установяване на тези обстоятелства са необходими специалните знания на експерти.

Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по правния въпрос: „Нужни ли са специални знания, за да определи въззивният съд дали една вещ е трайно прикрепена към земята и възможно ли е съдът да прецени този факт, без да използва назначената по делото експертиза?”.

Вторият въпрос е обусловен от отговора на въпроса за необходимостта от назначаването на експертиза за определяне на фактическото състояние на вещта, поради което на същия ще бъде даден отговор с решението по съществото на правния спор.

Не следва да бъде разглеждано основанието за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение, след като е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационния контрол.

Предвид характера на спора, на основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ предварително внасяне на държавна такса от касационния жалбоподател не се дължи.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98/15.01.2018г. по гр. д. № 338/2017г. на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, в частта, с която след частична отмяна на решение № 208/29.05.2017г. по гр. д. № 1699/2016г. на Видински районен съд, Гражданска колегия, е признато за установено в отношенията между ищеца „Видол – 05” ООД (н.) и ответниците С. С. П. – Т., Н. Н. Т. и М. Н. Т. наличието на престъпно обстоятелство, представляващо отнемане от владението на ищеца на движима вещ – силозно стопанство за слънчогледово семе, представляващ комплект от метални силози – 2 бр., с общ шнек за напълване и изходящи шнекове за зареждане, с вместимост 80 куб. м., размери D.3.5 м. и H.8.5 м и общо тегло като метал около 10 т., направени от метал със сивкав цвят и от метален фундамент на силозите от 5 т., която вещ наследодателят на ответниците К. М. Т. владеел и се разпоредил със същата – престъпление по чл. 206 от НК, както и всеки от ответниците е осъден да заплати на „Видол – 05” ООД (н.) сумата от 7 477 лв., представляваща 1/3 от 22 432 лв. (стойността на присвоеното имущество), ведно със законната лихва, считано от 26.08.2013г. до окончателното издължаване.

Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...