Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

Гр.С., 07.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през двехиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря А. Б, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.612 по описа за 2018., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. О. Х. срещу решение №.5722/3.08.17 по г. д.№.2851/17 на Софийски градски съд, II Д състав - в частта, с която, след отмяна на реш.№.II-55-309/30.06.16 по г. д.№.35119/13 на СРС, ГО, 55с., предявеният от касатора иск с правно основание чл. 215 ал. 1 ГПК е отхвърлен за разликата над 973евро до 2998, 13евро - командировъчни разходи за периода 27.10.11-29.02.12г. Моли се за отмяната му, като се излагат твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, в това число за необосновано некредитиране на съдебно-графологична експертиза. Претендират се разноски.

Ответната страна [фирма] не взема становище.

С определение №.633/20.09.18г. по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпрос може ли съдът да не възприеме заключение на съдебни експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността им.

С обжалваното решение въззивната инстанция е намерила, че претенцията за заплащане на командировъчни разходи за процесния период над сумата 973 евро е неоснователна, тъй като всички дължими такива са били платени. Във връзка със спорния въпрос налице ли е действително плащане и извършеното в тази връзка оспорване на автентичността на...