Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л.С, чрез процесуалния й представител адв. П.С срещу решение № 960 от 18.02.2019 г. по адм. дело № 5785 по описа за 2018 г. на Административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалба й против заповед № 2358 от 02.05.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността „инспектор по приходите” в сектор „Оперативни проверки”, отдел „Оперативни проверки”, дирекция „Контрол” на Териториална дирекция на НАП - София. Обжалваното първоинстанционно решение е поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2482 от 12.05.2020 г. по същото адм. дело № 5785 по описа за 2018 г. на АССГ, след постановяване на определение № 4762 от 23.04.2020 г. по адм. дело № 5870 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С последното са дадени задължителни указания за отстраняване на очевидна фактическа грешка в оспорения съдебен акт. На основание чл. 175 от АПК административният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в обстоятелствената част и в диспозитива на решение № 960 от 18.02.2019 г. по адм. дело № 5785 по описа за 2018 г., като вместо заповед № 2385 от 02.05.2018 г. и заповед № 2338 от 02.5.2018 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите навсякъде да се чете заповед № 2387 от 02.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП).

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед и присъждане на съдебни разноски само за първоинстанционното производство. Представя списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Ответната страна по касационната жалба - изпълнителният директор на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт В.К, оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - София град е образувано въз основа на жалба подадена от Л.С срещу заповед № 2387 от 02.05.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността „инспектор по приходите” в сектор „Оперативни проверки”, отдел „Оперативни проверки”, дирекция „Контрол” на Териториална дирекция на НАП - София, с придобит ранг – I младши, считано от 02.05.2018 г.

В мотивите на съдебното решение е посочено, че със заповед № ЗЦУ-198 от 18.02.2014 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени функционалните характеристики на дирекция ’’Контрол’’ в ТД на НАП - София, като последната е структурирана в пет отдела. Със заповед № ЗЦУ – 560 от 23.04.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП София, считано от 01.05.2018 г., като числеността на дирекция ’’Контрол’’ е 503 бр., и тя е структурирана вече в четири отдела. С това длъжностно разписание са съкратени 114 щатни бройки от длъжностите: ’’началник на отдел’’, ’’началник на сектор’’, ’’главен инспектор по приходите’’, ’’старши инспектор по приходите’’ и ’’инспектор по приходите’’ в отдел ’’Оперативни проверки’’ (ОП), дирекция ’’Контрол’’ в ТД на НАП - София, видно и от записа в самата заповед. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл 13, ал. 1 от Закон за Националната агенция по приходите, а именно изпълнителният директор на НАП, в установената писмена форма и съдържа правното и фактическото основание за прекратяване на служебното правоотношение. Посочил е, че не са допуснати процедурни нарушения от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на лицето и да са препятствали възможността му адекватно да я организира. Изложил е мотиви, че процесната заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, с оглед правилното приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съкратената длъжност „инспектор по приходите” в сектор „Оперативни проверки”, отдел „Оперативни проверки”, дирекция „Контрол” на Териториална дирекция на НАП – София обективно не съществува и липсва аналогична длъжност по идентификационни белези, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Обосновал е изводът за реално съкращаване на щата с наличието на промяна в структурата на приходната администрация. Съдът е достигнал до извод, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, респ. законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно този по назначаването, в изискуемата писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, като при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила. В разглеждания случай е установено, че Л.С е заемала длъжността „инспектор по приходите” в сектор „Оперативни проверки”, отдел „Оперативни проверки”, дирекция „Контрол” на Териториална дирекция на НАП – София. Със заповед № 3ЦУ – 560 от 23.04.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП– София, считано от 01.05.2018 г. Както беше посочено в мотивите на оспорената пред първата инстанция заповед се сочи, че с новото длъжностно разписание са съкратени 114 щатни бройки от длъжностите: "началник на отдел", "началник на сектор", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София.

Спорният момент по делото е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Л.С, като обем от функции, задължения и изисквания. Въз основа на приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, включително и от приетата съдебно-икономическа експертиза, се налага изводът за реално съкращаване на процесната длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Според текста на последната разпоредба, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. За да се обоснове извод за правилното прилагане на същата, следва да се има предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) за „длъжност в администрацията”. Според нея е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. По делото е установено, че считано от 01.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата. В него е посочено, че числеността на ТД на НАП - София е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки, както и числеността на дирекция „Контрол”. Тя е била от 622 щатни бройки и е намалена със 119 щатни бройки, като възлиза на 503 щатни бройки, разпределени в следните четири отдела: „Разследване на особени случаи”, „Селекция”, „Ревизии”, „Проверки”, като съществуващият по старото разписание отдел „Оперативни проверки” е закрит. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП - София по двете длъжностни разписания - действащото до 01.05.2018 г. и това след тази дата е видно, че намаляването на числеността е от 1797 щатни бройки на 1731 щатни бройки, т. е. действително е налице намаляване на щатната численост с 66 бройки, като 53 щатни бройки са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи различни функции от тази на закрития отдел „Оперативни проверки”.

От приетите по делото доказателства се установява, че с оглед на функционалната характеристика на дирекция „Контрол” в ТД на НАП, основните функции на отдел „Оперативни проверки” са осъществяване на данъчноосигурителен контрол чрез извършване на оперативни проверки в търговски обекти или офиси, където се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност на задължените лица. Целта на Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е предотвратяване на злоупотреби с ДДС, чрез осъществяване на фискален контрол от органи за фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на страната. Видно е, че между функциите на закрития отдел и функциите на отдел „Оперативни дейности” при Главна дирекция „Фискален контрол” са налице значителни различия на двете административни звена, обусловени от различния обект на проверките, приложимите нормативни актове и начина на осъществяване, поради което следват и съществени различия между отделните длъжности „инспектор по приходите” в тях. Изложеното води до извод за липса на запазване на системата от функции и задължения, присъщи на заеманата от жалбоподателката длъжност, като няма идентичност между нея и съответните такива в другите отдели в обсъжданата дирекция "Контрол", както и в ЦУ на НАП. С оглед изложеното правилен е изводът на Административен съд София - град за реално съкращаване на процесната длъжност с оглед материално правните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което длъжността, заемана от Л.С е престанала да съществува като позиция по длъжностното разписание и като система от изисквания заемането й, а също така и като функции и задължения с оглед извършените структурни промени в данъчната администрация. В рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да съкращава, респ. да открива и/или закрива отдели и сектори в нормативно определената структура и численост на персонала, ангажиран с дейността и функциите на НАП.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на принципа на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК при постановяване на обжалвания съдебен акт. Налице е закриване на отделите „Оперативни проверки” във всички ТД на НАП в страната, следствие на което е извършено съкращаване на съответните щатни длъжности и предприетите действия в тази насока са въпрос на целесъобразност при изпълнение на правомощията на органа по назначаването, респ. реорганизиране дейността на държавната администрация с оглед повишаване ефективността й. Служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени, целящи оптимизиране дейността на Националната агенция по приходите. В процесната хипотеза за административния орган липсва задължение за подбор, поради което преценката на органа кое лице, независимо от неговата квалификация, да го преназначи на длъжността „инспектор по приходите” в друг отдел не подлежи на съдебен контрол. Обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100, 00 лв.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 960 от 18.02.2019 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2482 от 12.05.2020 г. по адм. дело № 5785 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Л.С да заплати на Национална агенция по приходите сумата 100.00 лв. съдебни разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.