Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Й.Б, чрез пълномощника адв. Т.С, против решение № 743 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3019/2019 г. на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, Първи състав, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за отказ за подпомагане по схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г., с изх. № 02-161-2600/482 от 15.07.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 203, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приложил Указанията за прилагане на процесната схема за държавна помощ като е приел, че жалбоподателят, понастоящем касатор, не отговаря на изискванията за допустимост за подпомагане. Проверката за допустимост е извършена в нарушение на Указанията, в които не е посочено към кой момент се преценява спорното в процеса изискване за липса на изискуеми публични задължения. При констатация за несъответствие с изискванията при приемане на документите, служителите на фонда е следвало да върнат същите, за да бъде отстранена нередовността. Посоченото не е отчетено от съда, отхвърлено е възражението за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон, с което е нарушен закона. Иска се отмяна на съдебното решение, да бъде постановено решение по същество, с което се отмени оспорения отказ и преписката се върне за ново произнасяне от административния орган. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно и пледира за оставянето му в сила.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е уведомително писмо, обективиращо отказ за подпомагане по схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г., с изх. № 02-161-2600/482 от 15.07.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Отказът е мотивиран с неизпълнение на изискването за липса на изискуеми публични задължения към държавния бюджет, регламентирано по т. 4 от Указания за прилагане на Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г. (Указанията), утвърдени от председателя на УС на ДФЗ министър на земеделието, храните и горите, след решение на УС на ДФЗ по протокол № 140 от 22.04.2019 г. и е постановен на основание т. 13.15 от Указанията.
Решаващият съд е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил вярно и точно е установил фактите по делото, като по фактическите му установявания не се спори понастоящем.
Съдът е приел за установено, че дружеството - жалбоподател, понастоящем касатор, е подало заявление за кандидатстване по цитираната схема за държавна помощ с вх.№ 02-161-2600/482 от 13.05.2019 г., с проект за закупуване на палето касети модел СТР, с размери 1130х1130х760 мм, 1000 бр. за съхранение на оранжерийни зеленчуци, за оранжерията му в землището на [населено място], [община], област П., на стойност 205 000 лева. Към заявлението са представени изискуемите документи, съгласно Указанията, които са издадени на основание чл. 14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията, както и на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и цитираното по-горе решение на УС на ДФЗ. Заявлението е подадено в определения със заповед № 03-РД/1565 от 25.04.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ период за прием на документите - от 13.05.2019 г. до 13.06.2019 г.
Безспорно е установено, че с решение на УС на ДФЗ по протокол № 141/16.05.2019 г., е приета нова редакция на Указанията за прилагане на Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г., утвърдени от министъра на земеделието, храните и горите на 13.06.2019 г. Съгласно т. 4 от Указанията, в редакцията утвърдена на 22.04.2019 г. кандидатите не трябва да имат изискуеми публични задължения към държавния бюджет. В новата редакция, утвърдена на 13.06.2019 г., в т. 4 е направено допълнение на цитираното изискване, като в скоба е посочено, че изискването следва да бъде изпълнено при кандидатстване и преди предоставянето на помощта. Проверката за наличие на задължения към държавния бюджет се извършва служебно, чрез справка в портала на електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). В процесния случай проверка е направена на 13.05.2019 г. - в деня на кандидатстване, като от справката е установено, че дружеството има задължения към бюджета, като са направени и две последващи проверки за наличие на изискуеми задължения към бюджета, съответно на 28.05.2019 г. и на 11.07.2019 г., като към посочените дати също са установени публични задължения.
На основание извършените проверки и докладна записка, изготвена от директора на Дирекция "Инвестиционни схеми за подпомагане" до заместник изпълнителния директор на ДФЗ, съдържаща становище за постановяване на отказ за предоставяне на държавната помощ поради несъответствие с изискванията на т. 4 от Указанията, както и докладна записка до изпълнителния директор на ДФЗ, изготвена от заместник изпълнителния директор в същия смисъл, е издадено оспореното уведомително писмо за пълен отказ от финансиране.
Първоинстанционният съд е изслушал и свидетелски показания на служителката от отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане", която е приемала заявленията по процесната схема, от които е установил как се извършва проверката за допустимост на заявленията и как се извършва справката за наличие на изискуеми публични задължения на кандидатите към държавния бюджет. Свидетелката е заявила, че за всяка проверка се прилага контролен лист, а конкретните документи не е върнала, тъй като в Указанията няма изрично записване, че изискването за липса на изискуеми задължения към бюджета следва да е към момента на подаване на документите.
Съдът е изслушал и заключението на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което и към трите дати на извършени проверки от служители на ДФЗ дружеството-жалбоподател е имало задължения към бюджета. Налице е и момент, в който дружеството не е имало задължения - към 16.05.2019 г.
При тези данни от фактическа страна, съдът е извел правните си изводи, че оспореният акт е издаден от компетентния съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10 Устройствения правилник на ДФЗ орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемата писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, т. е. отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Приел е също така, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е отхвърлил възраженията в жалбата за допуснати нарушения на чл. 26, чл. 27 и чл. 34 от АПК, както и на чл. 13.12 от Указанията. Посочил е, че в конкретния случай не се касае до нередност, която може да бъде отстранена от кандидата, като му бъде дадена възможност да я отстрани в 10-дневен срок от уведомяването. Възможността по чл. 13.12 от Указанията касае нередност или неяснота в документите, които самият кандидат представя.
Съдът е приел, че административния акт е издаден и в съответствие с материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съгласно т. 4 от Указанията, кандидатите по процесната схема за държавна помощ не следва да имат изискуеми задължения към държавния бюджет. В Указанията не е изрично посочено към кой момент следва да е налице това изискване, но същото следва да е налице към момента на подаване на заявлението, тъй като това е момента, в който се прави проверката за допустимост, в това число и проверката по т. 4 от Указанията. Безспорно се установява, че към момента на подаване на заявлението на [фирма], същото е имало задължения към бюджета, имало е такива задължения и към датите - 28.05.2019 г. и 11.07.2019 г., т. е. дружеството не отговаря на изискването по т. 4 от Указанията и всички доводи развити в жалбата в тази насока са неоснователни. Съдът е посочил, че служителите, които са извършвали проверките за допустимост на заявленията на кандидатите не са възприели правилно Указанията по тази точка, приемали са, че следва само да извършат справка в НАП за наличие на изискуеми задължения към бюджета, което е наложило да бъдат утвърдени нови Указания от министъра на земеделието, храните и горите, в които е включено изрично пояснение, че изискването по т. 4 следва да бъде изпълнено и при кандидатстване и преди предоставяне на помощта. Към датата на подаване на заявлението [фирма] не е отговаряло на изискването на т. 4 от Указанията, и са налице материалноправните предпоставки за осъществяване правомощието на административния орган да откаже поисканата държавна помощ. Установено е неизпълнение на едно от изискванията към кандидатите, което изискване е условие за допустимост, съобразно Указанията за прилагане на Схемата за държавна помощ.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е неправилен и необоснован изводът на съд за липса на допуснати нарушения от страна на административния орган по смисъла на чл. 26, 27 и 34 от АПК, на първо място поради превратно тълкуване на нормите на т. 13.4, 13.5, съответно и т. 13.12 от Указанията. Не намира опора в данните по делото и в разпоредбите на Указанията, твърдението, че процедурата за проверка за допустимост е съществено нарушена.
Съгласно т. 13.4 от Указанията, при подаване на заявление от кандидата, служителите на ОД на ДФЗ извършват проверка за допустимост на същото, за наличие и актуалност на изискуемите документи, в присъствието на кандидата или упълномощено от него лице, а съгласно т. 13.5 при липса или нередовност на документите за кандидатстване или друго несъответствие с изискванията за допустимост, служителите на ОД на ДФЗ връщат документите на кандидата и му предоставят копие от контролния лист за допустимост и наличие и актуалност на документите за кандидатстване. От тълкуването на тези норми в жалбата и в касационната жалба се обосновава твърдението, че след като служителката на ОД на ДФЗ е приела документите на жалбоподателя на 13.05.2019 г., същият не е уведомен за нередовност както в документите, така и по отношение на допустимостта на проекта, не му е връчен контролен лист за допустимост, не са му върнати документите, то същите са приети за допустими. Посоченото се свързва и с обстоятелството, че по-късно е извършена и проверка на място, съгласно чл. 13.7 от Указанията. Извършването на проверка за допустимост на следващ етап от производството е недопустимо, съответно е допуснато съществено нарушение на адмнистративно производствените правила. При положение, че е констатирана недопустимост, то е следвало да бъде приложена т. 13.5 от Указанията - да му бъдат върнати документите, при което същият би имал възможността да отстрани нередовността, което отново установява съществено нарушение на административно производствените правила.
Посоченото не може да бъде споделено. Съдът правилно е приел, че не е налице съществено нарушение на административно производствените правила. Вярно е, че непрецизно в текста на т. 13.4 и 13.5 се говори за проверка за допустимост, която следва да бъде извършена от служителите на ОД на ДФЗ при приемане на документите за кандидатстване, но тази непрецизност е коригирана чрез съдържанието на контролния лист, отразяващ действията по проверка на документите и проекта. От образеца на контролния лист е видно, че проверката протича в два етапа. В първия етап се извършва проверка на документите при кандидатстване, като се проверява наличието или липсата на всички изискуеми, съгласно т. 12 от Указанията документи, които кандидатът задължително следва да представи - заявление по образец, решение на компетентния орган на управление за ползване на помощта, в оригинал (относимо за юридически лица), финансово-счетоводни документи (подробно изброени), копия от документи за собственост или наем на сградите/помещенията, в които ще се монтира оборудването, копие от документ за собственост, договор за аренда на земеделски земя, за наем или други актове, доказващи ползването на земеделска зема, копие от решение за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, копия от предварителни договори, посочени изчерпателно, най-малко три съпоставими оферти и други (настоящото описание не възпроизвежда пълно посочените в т. 12 подробно описани в осем пункта документи). В контролния лист същите са възпроизведени като служителят отразява наличието или липсата им, което съставлява проверка за редовност. Видно от втората част на контролния лист, в същият се отразяват констатации за наличие на така наречените "вътрешни документи и проверки", отразяващи резултатите от действия и проверки, извършени, както от служителят, приел документите, например проверка за регистрация по реда на Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопанства, проверка в сайта на Търговския регистър, проверка в ИСАК, проверка отразена в разпечатка от портала за електронни услуги на НАП за изискуеми публични задължения към държавния бюджет, изготвяне на становище от приелия документите, така и действия и проверки, извършени на следващите етапи от движението на проекта. Такива са проверка на място, изготвяне на становището по т. 13.10 от Указанията от служител на Централно управление на ДФЗ, Дирекция, "Инвестиционни схеми за подпомагане" и други. Всички те са свързани с проверка за допустимост на проекта, което опровергава твърдението на касатора, че такава проверка следва да бъде извършена единствено при приемане на документите. В подкрепа на този извод е и нормата на т. 13.12 от Указанията, съгласно която в случай на липса, нередовност или неяснота в документите за кандидатстване, ДФЗ указва на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни или документи. Тази разпоредба, тълкувана в единство с разпореденото в т. 13.4 и 13.5 от Указанията, води до извод, че правилно съдът е приел, че кандидатът може да отстрани само нередовности в документите, които е представил, но не може да отстрани такава нередовност, която е свързана с изискванията по т. 4 от Указанията, регламентиращи на какви условия следва да отговарят кандидатите. Посоченото би създало недопустимо предимство на този кандидат, в сравнение с останалите заявители, кандидатстващи за държавната помощ, която е строго лимитирана като размер. Не е налице превратно тълкуване на т. 13.12 от Указанията.
Неоснователно е и възражението, свързано с изискването за липса на изискуеми публични задължения. Това изискване е формално, като видно от контролния лист следва да бъде установено, както към момента на подаване на документите за кандидатстване, (което се установява с нарочна проверка в портала за електронни услуги на НАП) така и на етапа при произнасне на административния орган, а при одобряване на кандидата за предоставяне на държавна помощ и преди плащане на същата (предвидена е отново задължителна проверка на портала на електронни услуги на НАП). В този смисъл изготвените от служителите на ДФЗ три справки за наличие/липса на задължения към бюджета, не са на произволни дати или безразборни, както се твърди в касационната жалба, а са свързани именно с посочените моменти - първата е извършена на датата на подаване на заявлението 13.05.2019 г., втората от 28.05.2019 г. е свързана с изпращане на проекта в Централното управление на ДФЗ, а последната проверка от 11.07.2019 г. е свързана с изготвянето на докладната записка от директора на Дирекция "Инвестиционни схеми за подпомагане", в която е направено предложението за постановяване на отказ и е докладвано на заместник изпълнителния директор, който от своя страна е сезирал компетентния административен орган - изпълнителния директор на ДФЗ с предложение за постановяване на отказ. В този смисъл не е необоснован извода на съда, че именно към момента на подаване на заявлението следва да бъде установена липсата на задължения, съответно съдът правилно е приложил и материалния закон. Аргумент в тази насока е и приетата последваща редакция на Указанията, с протокол № 141/16.05.2019 г., на УС на ДФЗ, утвърдени от министъра на земеделието, храните и горите на 13.06.2019 г. В т. 4 е направено допълнение като в скоба е посочено, че изискването за липса на задължения към бюджета следва да бъде изпълнено при кандидатстване и преди предоставянето на помощта. С това допълнение се синхронизира текста на т. 4 от Указанията с регламентираното в Контролния лист по т. 13.5 от същите, в който до приемане на изменението на т. 4 са посочени релевантните моменти за проверка. Следва изводът, че и до приемане на допълнението на т. 4 от Указанията е налице регламентация за релевантния момент на проверка, поради което изводът на съда, че към момента на приемане на документите кандидатът следва да отговаря на изискванията на т. 4 от Указанията е обоснован и съобразен с материалния закон.
По делото безспорно е установено, че кандидатът е имал изискуеми публични задължения, към моментите на извършване на проверки. Поради това дори и да се приеме, че административният орган е допуснал нарушение на процедурата като не го е уведомил за констатираната недопустимост при приема за заявлението, то нарушението не е от категорията на съществените, тъй като не би довело до издаването на административен акт с друго съдържание, тъй като дружеството не отговаря на изискванията за допустимост и това не може да бъде отстранено. Обстоятелството, че в други моменти дружеството не е имало изискуеми публични задължения към държавния бюджет, както и размера на тези задължения е ирелевантен за спора, тъй като изискването на Указанията е заявилият предоставянето на държавната помощ да няма никакви задължения към държавния бюджет при кандидатстване, поради което е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че са налице материално правните предпоставки за постановяване на отказ за предоставяне на държавната помощ - установено е неизпълнение на изискване за предоставянето й. Правилно е приложен материалния закон. Решението не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ и с оглед претенцията за присъждане на минимален размер следва да бъде определено на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 743 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3019/2019 г. на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, Първи състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Й.Б да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 (сто лева) разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.