Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), приложими на основание чл. 216, ал. 6 от Закон за обществените (ЗОП).
Образувано е по жалба на министъра на финансите и Централен орган на покупки, възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 4 и т. 17 от ЗОП, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Д.Д, срещу Решение № 832 от 15.10.2020 г. постановено по преписка, вх. № КЗК-559/26.08.2020 г. от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), с което по жалба, подадена от Кооперация „П.“, [населено място], на основание чл. 215, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3 от ЗОП е отменено като незаконосъобразно негово решение № РМФ-50/30.07.2020 г. за класиране на участниците и определяне на изпълнител, по рамково споразумение с предмет: „Доставка на тонери и други консумативи за печат за копирни и печатащи устройства“, в частта по обособена позиция № 6. С решението на Комисията преписката е върната на възложителя в отменената част за продължаване на процедурата от етап обсъждане на представената обосновка на участника [фирма], при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението.
В жалбата са развити доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗОП, съответно за необоснованост на изводите на КЗК. Счита, че комисията на възложителя е изложила мотиви за приемане на обосновката на участника А. – България“ О., които са в съответствие с цитираната разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗОП. Моли съда да отмени обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – [фирма] – редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Ответната страна – Кооперация „П.“, редовно призована, не се представлява. В постъпилите по делото писмени бележки, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията. Претендира присъждане на сторените разноски в производството пред КЗК, представляващи заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че КЗК правилно е приела, че комисията по провеждане на процедурата не е изпълнила задълженията си съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗОП, съгласно която помощният орган е длъжен да посочи в протокола мотиви за приемането на писмената обосновка от участника, респ. за нейното отхвърляне. Намира, че в случая правилно Комисията е извела, че при приемането на писмената обосновка от помощния орган на възложителя не е изложил мотиви във връзка с оценяването на посочените от участника обстоятелства. Счита, че възпроизвеждането аргументите на участника не са обсъдени и това обосновава извод за допуснати в хода на процедурата съществени нарушения, обуславящи отмяна на решението на възложителя за класиране и определяне на изпълнител на процесната обществената поръчка. Намира за неоснователно възражението, че при формиране на фактическите си и правни изводи КЗК допуснала нарушение на материалния закон или необоснованост. Предлага процесното решение на КЗК да бъде оставено в сила
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което жалбата е процесуално допустима. След като прецени данните по делото, доводите в жалбата и становището на ответната страна, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното:
Производството пред КЗК е по реда на Глава двадесет и седма - чл. 196 и следващите от ЗОП. Образувано е по жалба на Кооперация „П.“ срещу Решение № РМФ-50/30.07.2020 г. на министъра на финансите и Централен орган за покупки, за класиране на участниците и определяне на изпълнител, по рамково споразумение с посочения по-горе предмет, в частта по обособена позиция № 6, открита с Решение № РМФ-34/28.04.2020 г. на възложителя.
Възраженията са били основно групирани в две направления. Първият довод за незаконосъобразност на решението на възложителя е бил относно наличие на основания за отстраняване на класирания на първо място и избран за изпълнител участник [фирма], тъй като не отговаря на поставените от възложителя критерии за подбор. На следващо място, жалбоподателят е твърдял, че ценовото предложение на класирания на първо място участник несъответства на изискванията на обществената поръчка. В тази връзка е изложил съображения, че представената от участника обосновка за предложената цена не е следвало да бъде приета, поради липса на обективни обстоятелства за направеното по-благоприятно предложение. Твърдяло е и че при приемането на писмената обосновка, помощния орган на възложителя само е преповторил доводите и аргументите на участника, като не е изложил мотиви за приемане или отхвърляне на обосновката, поради което неправомерно го допуснала до оценяване и класиране по процесната обособена позиция на обществената поръчка.
Така обосновал основното си твърдение, че помощната комисия на възложителя, а оттам и последният, неправилно е класирал участника [фирма] на първо място и определен за изпълнител на обществената поръчка частта по обособена позиция №6.
КЗК преценила жалбата за допустима и я разгледала по същество, като приела за основателна по отношение на допуснато от комисията на възложителя нарушение на чл. 72, ал. 3 от ЗОП. В мотивите на Комисията са изложени съображения, че помощния орган е приел обосновката на [фирма] без да е видно на какви посочени в нея факти и доказателства се позовава и кои са от значение за формиране на собствената й преценка. КЗК приела, че в протокола на комисията на възложителя отразяващ работата й по приемане на писмената обосновка, липсва информация за осъществена проверка и анализ, с което е допуснато нарушение на принципа за публичност и прозрачност, регламентиран с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
За да стигне до този правен резултат, от писмените доказателства в приложената административна преписка КЗК установила, че при разгледаните „предлагани ценови параметри“ на подадените оферти от пет участника, назначената комисия за разглеждане, оценка и класиране на офертите на участниците констатирала в протокола от 19.06.2020 год., че ценовото предложение на [фирма] по процесната обособена позиция на обществената поръчка е с повече от 20 % по-благоприятно от средната стойност на съответните предложения в останалите оферти, а именно с 40, 77 %. При така установеното, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗОП, комисията на възложителя е изискала от дружеството подробна писмена обосновка за начина на формиране на предлаганата от него цена. Такава била представена в дадения срок, като на заседание на 30.06.2020 г., комисията е продължила работата с разглеждане на постъпилата чрез Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) писмена обосновка. При нейната преценка, помощният орган счел, че сочените в нея обстоятелства са обективни и са свързани с наличието на благоприятни условия за участника при изпълнението на обществената поръчка по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗОП. На основание чл. 103, ал. 3 от ЗОП назначената от възложителя комисия съставила доклад в който е отразила резултатите от работата й за извършване на подбора на участниците, разглеждането, оценката и класирането на офертите, като на основание чл. 106, ал. 3 от ЗОП възложителят е утвърдил доклада, с който класирал и определил [фирма] за изпълнител на обществената поръчка по обособена позиция №6.
След анализ на съдържанието на посочените по-горе протоколи и след като сама извършила преглед на представените по преписката доказателства, по основните възражения в жалбата, КЗК стигнала до извод за незаконосъобразно приемане на представената от класирания на първо място участник и определен за изпълнител на обществената поръчка по процесната обособена позиция, предвид факта, че протоколът обективира преповтаряне и преразказване на фактите и обстоятелствата, вече изтъкнати в обосновката, както и общият извод, че същите са обективни на основание чл. 72, ал. 2, т. 2, предл. второ от ЗОП. Приела е, че в разглеждания случай липсват мотиви, обвързани с посочване на релевантни доводи защо комисията приема обосновката и не става ясно как така определените от участника като изключително благоприятни обстоятелства обосновават и рефлектират върху предложените от него цени.
С оглед установеното нарушение, КЗК преценила жалбата за основателна, отменила решението на възложителя и върнала процедурата по процесната обществена поръчка на възложителя на етап ново разглеждане на писмената обосновка, изискана на основание чл. 72, ал. 1 от ЗОП от участника [фирма].
Решението на КЗК е правилно. Постановено е в съответствие с чл. 215, ал. 2, т. 3 от ЗОП, от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. Въз основа на установените фактически обстоятелства ВАС намира, че правилно КЗК е формирала извод за незаконосъобразност на оспореното решение на възложителя.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност и необоснованост на решението на КЗК.
КЗК правилно, с оглед подробно изложените по-горе данни е направила обоснован извод, че комисията на възложителя не е изложила мотиви които да съдържат достатъчно обосновани собствени, конкретни доводи от които ясно да се виждат причините, поради които приема в представената от [фирма] писмена обосновка.
Няма спор, че самата преценка дали посочените в обосновката обстоятелства са обективни или не е в оперативната самостоятелност на комисията на възложителя, което следва от текста на чл. 72, ал. 3 от ЗОП, че "обосновката може да не бъде приета", т. е. по същество тя е преценка по целесъобразност, която е изключена от контрола за законосъобразност. В случая КЗК правилно е приела, че комисията на възложителя не е изпълнила задълженията си в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗОП във връзка с ал. 2 да изложи адекватни и относими към предложението мотиви. Този извод се налага и от посочената по-горе норма, съгласно която ако комисията на възложителя прецени, че посочените обстоятелства не са обективни, тя предлага на възложителя този участник за отстраняване от процедурата. Както бе посочено по-горе обаче и противно на твърдяното в настоящата жалба, комисията не е изпълнила задължението си да обсъди посочените в обосновката обстоятелства като не е изложила мотиви, които да отразяват аналитичната й дейност, като посочи кои обстоятелства са обективни, в коя хипотеза попадат. В рамките на оперативната самостоятелност е да прецени до колко предложението е реално, комплексно и подкрепено с достатъчно доказателства. Нещо повече, от установеното и посоченото по-горе в обстоятелствената част на настоящото решение, в ценовото предложение в офертата на [фирма] е предложил с 40, 77 % по-благоприятно от средната стойност на съответните предложения в останалите оферти, поради което следва в писмената обосновка да бъдат представени доказателства, които да обосноват предложената цена и разходи при изпълнение на обществената поръчка.
Твърдението, че КЗК не е имала компетентност и недопустимо е ревизирала съображенията на помощния орган на възложителя по приемане на писмената обосновка на [фирма], което е в неговата оперативна самостоятелност, не намира опора в доказателствата по делото и закона. Противно на посоченото от касатора, КЗК е съобразила, че при обсъждане на мотивите на помощния орган да приеме или не представена писмена обосновка, следва да се има предвид и обстоятелството, че оперативната самостоятелност е законово ограничена с изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗОП. Още повече, всички последователни изменения в уредбата на обществените поръчки, в т. ч. действащите понастоящем разпоредби на чл. 70 - 72 ЗОП, ясно очертават законодателната концепция за засилване на контрола върху необосновани предложения, използвани като способ за печелене на възлагателни процедури, в т. ч. при съобразяване на въведените съгласно § 3 от ДР на ЗОП, изисквания на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, относно процедурите за изясняване на необичайно благоприятни оферти.
Във връзка с гореизложеното и установеното от фактите по настоящия спор и както беше посочено по-горе, след като ценовото предложение в офертата на настоящия касационен жалбоподател е била необосновано ниско, участникът следва да го докаже с подходящи средства обуславящи изпълнението на обществената поръчка.
С оглед правомощията по чл. 215, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията правилно е отменила решението на възложителя и законосъобразно е върнала преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка от последното законосъобразно действие, като изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение, противно на доводите в жалбата, съответстват на закона.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. В обжалваното решение на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Искането за присъждане на сторените разноски в производството пред Комисията за защита на конкуренцията, релевирано от ответната страна Кооперация „П.“ е неоснователно. С постановеното решение, предмет на настоящото съдебно производство, Комисия за защита на конкуренцията се произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски, като на основание чл. 217, ал. 1 от ЗОП е възложил министерство на финансите - Централен орган за покупки да заплати на К. [], направените в производството пред КЗК разноски в размер на 3200 лв. (три хиляди и двеста лева), от които 1700 лв. (хиляда и седемстотин лева), представляващи заплатена държавна такса за образуване на производството пред КЗК и 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК вр. чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 832 от 15.10.2020 г., постановено по преписка № КЗК - 559/26.08.2020 г. на Комисията за защита на конкуренцията.
Решението е окончателно.