Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите – София (НАП)подадена чрез юриск.Начева, срещу Решение № 7988 от 16.12.2019г.,постановено по административно дело № 9377/2019г. на Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага аргументи, че ищецът не е доказал реално претърпяна имуществена вреда, тъй като представения договор за правна защита и съдействие не може по категоричен начин да удостовери направения от дружеството разход. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно да е претърпяна вреда, която да е в пряка и непосредствена връзка с акт, действие или бездействие на административен орган в случая НАП. Излага съображения за прекомерност на претендираните имуществени вреди, като твърди, че са останали необсъдени от първоинстанционният съд. Иска се отмяна на съдебното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира и разноски по делото.
Ответникът - "Ди Енд Ди Груп 2012" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.. П, в писмен отговор, моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба за допустима. Подадена е в срока по чл. 211 АПК и от страна в съдебния спор, за която съдебното решение е неблагоприятно, както и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на "Ди Енд Ди Груп 2012" ЕООД срещу НАП - София за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1900 лева, която сума твърди, че е платена за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Ревизионен акт №Р-22221418001301-091-001 от 21.03. 2019 г., отменен изцяло с Решение №1328 от 02.08.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на НАП.С обжалваното решение е осъдена НАП - София да заплати на дружеството сума в размер на 1900 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за адвокатско възнаграждение за ползвана адвокатска помощ при административното обжалване на РА, ведно с лихвата за забава върху посочената сума от датата на влизане в сила на решението за отмяна на РА – 02.08.2019 г., както и разноски за исковото производство в размер на 825 лева. Решаващият съд е приел, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като с влязло в сила решение е отменен ревизионния акт от по-горе стоящия административен орган. Счетено е, че е налице и втората предпоставка за реализиране отговорността на държавата, като от незаконосъобразният акт - ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по административното обжалване на РА в размер на исковата сума. Прието е за установено и третото условие за реализиране на тази отговорност - причинна връзка между издадения РА, отменен като незаконосъобразен по съответния ред и заплатеното адвокатско възнаграждение.
В заключение първоинстанционният съд е счел, че претенцията за заплащане на разноски, свързани със защита и процесуално представителство пред решаващия административен орган при задължително обжалване по административен ред, в нормативно определения размер, е основателна и доказана. В тази връзка били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1900 лева следвало да бъде уважен. Изложил съображения за неоснователност на направеното възражение за прекомерност на претендираното обезщетение и уважил искането за присъждане на законна лихва. При този изход от спора, административният съд е счел, че разноските следвало да са в тежест на ответника, като същият следвало да заплати на дружеството – ищец разноски в размер на 825 лв. – за държавна такса и възнаграждение за процесуален представител, съгласно приложения списък на разноските.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че обжалваното решение е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани на събраните доказателства.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, издал решението, с което е отменен ревизионният акт, е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения. Това по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност във фазата на административното обжалване. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт.
Производството по оспорване на РА в конкретния случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило във фазата на оспорването по административен ред. В глава осемнадесета на ДОПК „Обжалване на ревизионния акт по административен ред“, в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 - чл. 155 няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК (Г. П. К) (ГПК). В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ този въпрос изобщо не е засегнат. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 6 АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа и разпореждане относно разноските. Това задължава административния орган при издаването на административния акт да обобщи направените до момента разноски от участващите в производството страни и да ги разпредели съобразно факта по чия инициатива или по чия вина са предприети съответните процесуални действия. Издаденото решение на Директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. не съдържа разпореждане относно разноските. В това положение за страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като към този ред препраща разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ДОПК, съгласно която задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Настоящият съдебен състав на ВАС смята за обоснован на приобщените по делото доказателствата и в съответствие с материалния закон изводът на съда, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред - налице е ревизионен акт, който е отменен по предвидения в закона административен ред от горестоящия орган - Директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, като е установена неговата незаконосъобразност; вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и причинна връзка между отменения незаконосъобразен ревизионен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По предписанието на чл. 4 ЗОДОВ държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Доколкото вредата може да произтича по принцип от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на "Ди Енд Ди Груп 2012" ЕООД, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение.
Неоснователни в са изложените твърдения в касационната жалба, че заплатената сума за адвокатско възнаграждение не е доказана. С. То решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, че разноските са заплатени. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай по делото е представен като доказателство договор за правна защита и съдействие от 18.02.2019 г. на л. 62, в който е договорено оказване на правна помощ и съдействие срещу заповед за възлагане на ревизия и издаден въз основа на нея ревизионен доклад, както и да обжалва и представлява дружеството в производство срещу ревизионен акт, като в договора е отразен размерът на договореното адвокатско възнаграждение – 1900 лв. и срокът на плащане – в деня на подписване на договора по банков път. На л. 63 е приложено извлечение от банкова сметка на адв.. П, от което е видно, че договорената сума от 1900 лв. е преведена на 18.02.2019 г., както е уговорено в договора. Видно от представения по делото хронологичен регистър, сумата от 1900 лв. е осчетоводена по дебита на сметка 609-/1 на кредит сметка 501-Каса в лева на дата 18.02.2019 г., когато е преведена по банков път, която дата съвпада с тази, на която е сключен договорът за правна защита и съдействие, т. е. по време на и преди приключването на производство по оспорването на ревизионния акт по административен ред. Тези обстоятелства водят до извода, че заплатената сума от 1900 лв. за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като доказана вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. В случая е налице плащане по банков път на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство, което е отразено изрично в представения договор за правна защита и съдействие и документално установено със съответните банкови документи, което е достатъчно доказателство за това, че разходът е направен.
Не е налице и твърдяната от касационния жалбоподател необоснованост на съдебното решение по отношение на направеното възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Първоинстанционният съд го е отчел, обсъдил го е, като е изложил обосновани правни съображения и аргументи за неговата неоснователност. Правилно е приел, че причинената вреда подлежи на пълно репариране, като е съобразил ефикасността на защитата, бързината и етапът на приключване на производството по отмяна на РА.Они и правилни са изводите на съда във връзка с това, че уговореният размер на обезщетението, макар и надхвърлящо с 368, 01 лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение определен с разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция), е справедлив и съответства на оказаната правна помощ предвид характера на производството и положения труд. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение още повече, че се касае до обжалване на РА с който на ищеца са определи задължения от 28 700 лева и лихва от 4 999.98 лв.Вредата се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащия дружеството незаконосъобразен РА,както правилно е приел първоинстанционния съд. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на производство по оспорването на ревизионния акт по административен ред.
Ето защо, обжалваното решение е правилно и като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация направена в писмения отговор на касационната жалба за присъждане на понесените по делото разноски пред настоящата инстанция е основателна, но не следва да бъде уважена. Направени от страната разходи в производството по настоящото дело към момента на приключване на съдебното дирене пред ВАС не са установени. По делото не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд, от който да е видно дали е уговорено възнаграждение и какъв е неговият размер. Страната, претендираща разноски по делото следва в установения от закона срок да представи доказателства за реалното им извършване, което в случая не е сторено.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7988 от 16.12.2019 г., постановено по административно дело № 9377/2019 г. на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване