Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез пълномощник юрисконсулт Талева, срещу решение № 745/14.04.2020г., постановено по адм. дело № 465/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на УМБАЛ “Е. П. ООД, Заповед за налагане на санкции № РД-2530-38 от 15.01.2019г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, е отменена в частта, с която на лечебното заведение са наложени санкции по т. 11, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 16 и изменена в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 12, в която са наложени санкции „финансова неустойка“, на основание чл. 400, ал. 3 от НРД 2018г. за МД в размер на 300 лева, като размерът на наложените санкции „финансова неустойка“ е намален от 300 лева на 200 лева. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции, включително на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Ответникът – УМБАЛ “Е. П. ООД, представлявано от управителя д-р Д.Д не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-2530-38 от 15.01.2019г., издадена от управителя на НЗОК, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 408, ал. 1 НРД за МД 2018г., на лечебното заведение за констатирани и описани 16 броя нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, за всяко от които е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 300 лева, респективно в общ размер на 4 800 лева.
Въз основа на приложения и приет като доказателство по делото Протокол от 26.10.2018г, първоинстанционният съд установява, че проверяващият екип е проверил 262 бр. ИЗ, отчетени през периода м. юли – м. септември 2018г., предоставени по опис от лечебното заведение, както следва: КП № 33 – 27 бр.; КП № 69 – 30 бр.; КП № 74 – 35 бр.; КП № 84 – 18 бр.; КП № 159 – 45 бр.; КП № 181 – 9 бр.; КП № 197 – 40 бр.; КП № 218 – 11 бр.; КП № 219 – 35 бр. и 12 бр. ИЗ на ЗОЛ с последователни хоспитализации.
Установени са общо 20 нарушения, от които 11 бр. за неспазени индикации за хоспитализация, 4 бр. за неспазен диагностичнолечебен алгоритъм, 1 бр. за неосигурено лечение на придружаващи заболявания и усложнения и 4 бр. за установени индикации за оперативно лечение, извършено непосредствено след приключване на хоспитализация по друга клинична пътека.
С оглед изясняване на относимите към предмета на спора обстоятелства, първоинстанционният съд назначава съдебно – медицинска експертиза, чиято задача се състои в установяване на описаните методи и процедури в медицинската документация и даване на заключение дали са спазени от медицинско-технически аспект изискванията за оказване на медицинска помощ.
От приетото заключение се установява, че за ИЗ № 17084/т. 11 от заповедта/, индикациите за хоспитализация са били спазени; за ИЗ № 16099, ИЗ № 16044 и ИЗ № 15546/т. 13, т. 14 и т. 15 от заповедта/ е изпълнено задължителното изискване по алгоритъма на КП №197, доколкото не се касае за новооткрито онкологично заболяване, налагащо представяне наново пред Клинична онкологична комисия и изясняване на комплекса лечебна стратегия при пациента по първото ИЗ, а по останалите две – не е било доказано наличието на онкологично заболяване, в т. ч. с хистологично потвърждение на предполагаемата диагноза, за да бъдат представени пациентите пред Клинична онкологична комисия; за ИЗ №16485/т. 16 от заповедта/ е установено, че уточняването на причината за повишена стойност на Ту маркер СЕА не е задължително да бъде направено в момента на регистрирането й, а нормализирането на метаболитния контрол и нарушената бъбречна функция може да се осъществи и проконтролира в амбулаторна обстановка.
Първоинстанционният съд възприема заключението на вещото лице като компетентно изготвено, доказващо липсата на извършени от жалбоподателя нарушения по т. 11, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 16 от заповедта. Развити са съображения, обосноваващи крайния извод за незаконосъобразност на оспорената Заповед за налагане на санкции № РД-2530-38 от 15.01.2019г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, в частта й, с която на лечебното заведение са наложени: по т. 11 за ИЗ № 17084 по КП № 84 – финансова неустойка, на основание чл. 400 ал. 3 от НРД 2018 за МД в размер на 300 лева; по т. 13 за ИЗ № 16099 по КП № 197 – финансова неустойка, на основание чл. 400 ал. 3 от НРД 2018 за МД в размер на 300 лева; по т. 14 за ИЗ № 16044 по КП № 197 – финансова неустойка, на основание чл. 400 ал. 3 от НРД 2018 за МД в размер на 300 лева; по т. 15 за ИЗ № 15546 по КП № 197 – финансова неустойка, на основание чл. 400 ал. 3 от НРД 2018 за МД в размер на 300 лева; по т. 16 за ИЗ № 16485 по КП № 197 – финансова неустойка, на основание чл. 400 ал. 3 от НРД 2018 за МД в размер на 300 лева.
По отношение на случаите, описани в частта по т. 1 до т. 10, като нарушени се сочат разпоредбите на чл. 280 ал. 1, чл. 282 ал. 1 и чл. 286 т. 6 б.“а“ от НРД 2018 за МД. От заключението на вещото лице е прието за установено, че по отношение проверените ИЗ не са спазени индикациите за хоспитализация: за седем случая по КП № 33 „Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения“ не е налице анамнеза за спешни внезапно появили се оплаквания от страна на сърдечната дейност, няма данни за поведени амбулаторно диагностични и терапевтични действия, няма клинични и ЕКГ данни за ритъмно или проводно нарушение, състоянието не налага активно болнично лечение, като се касае за хоспитализация с цел провеждане на изследване ЕКГ – Холтер, което е следвало да бъде проведено в амбулаторни условия, а за три случая по КП № 74 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума“ няма данни за амбулаторно лечение, констелацията от анамнестични, клинични и лабораторни данни, както и находката от едноскопското и хистологично изследване е показателна за заболяване на горния ГИТ, а и диагнозата, с която е отчетен, се основава единствено на установената при абдоминалната ехография находка на жлъчния мехур, която е тайна/персистираща/ и не е основание за провеждане на активно болнично лечение.
Относно т. 12 от заповедта, като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 280, ал. 1, във вр. чл. 282 ал. 1 и чл. 286 т. 6 б. “б“ от НРД за МД 2018г., регламентиращи включването в клиничните пътеки и на компонента диагностичнолечебен алгоритъм, който съгласно заключението на вещото лице, се установява в случая, че не е бил спазен, тъй като при хоспитализация по спешност не е извършено образно изследване до двадесет и четвъртия час след хоспитализацията.
С оглед липсата на мотиви, изложени от административния орган относно вида и тежестта на констатираните нарушения, броят на случаите, поредността на извършването им, обуславящи размера на наложените санкции над предвидения минимален размер (от 200 лв. до 500 лв.), първоинстанционният съд приема, че размерът на наложените санкции „финансова неустойка“ следва да бъде намален на минимума от 200 лв. за всяко от единадесетте нарушения.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил процесната заповед по т. 11, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16, като е изменил и размера на санкциите по останалите точки.
Неоснователни са доводите на касатора, че преценката на първоинстанционния съд е неправилна, с оглед приетото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси съдебно – медицинско експертиза е назначена, в съответствие с чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Вещото лице - лекар със специалност по вътрешни болести е дало заключението си след запознаване с всяка история на заболяване и при подробно обсъждане на медицинската документация. Заключението е изготвено по поставените въпроси, като дадените отговори са обосновани и описани в констативно-съобразителната част. Същото е прието от първоинстанционния съд без оспорване от страните в съдебното производство. Предвид изложеното решаващият състав на първоинстанционния съд надлежно е възприел изводите на вещото лице като компетентни и обосновани и е изградил въз основа на тях своите изводи по правния спор.
Фактическите констатации на контролните органи са проверени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно липсата на задължение за административния орган във всеки случай на първо по ред нарушение да налага най - лекото предвидено наказание.
Правилно административният съд е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да се намалят, тъй като в процесната заповед липсва конкретна обосновка относно наложения по-висок от минималния размер на наложените санкции. Съгласно нормата на чл. 399 НРД за МД 2018г., видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение.
Съдебната проверка относно правилното определяне на размера на наложената санкция „финансова неустойка“ представлява проверка на съответствието на административния акт с целта на закона - едно от изискванията за законосъобразност на акта. С оглед на дефинираната в чл. 72, ал. 1 ЗЗО цел и предвид предписанието на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, съгласно който административните органи следва да упражняват своите правомощия по разумен начин и справедливо, а издаваните от тях административни актове не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която преследват, наложените санкции, посочени в частта по т. 1 до т. 10 и т. 12 от процесната заповед, на основание чл. 172, ал. 2 АПК правилно са намалени от първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 745/14.04.2020г., постановено по адм. дело № 465/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.