6Р Е Ш Е Н И Е

№ 517

София, 02.08.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц. ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря А. И. като изслуша докладваното от съдия М. Д. гр. д.№ 1281 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Ловеч, като пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу въззивно решение № 185 от 23.12.2022 г. на Апелативен съд – В. Т. по в. гр. д. № 340/2022г., с което е отменено решение № 88/03.05.2022 г., поправено с решение № 134/28.06.2022 г. по гр. д. № 173/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и е признато за установено по предявения от Кооперативен съюз – Ловеч, че Държавата не е собственик на недвижим имот, за който е издаден АЧДС № 1829/09.03.2005 г., а именно: поземлен имот, находящ се в [населено място], ю. п. з., с идентификатор № *** по КККР на града, целият с площ 19 707 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В открито съдебно заседание не се явява представител на касатора.

С депозирания писмен отговор и в открито съдебно заседание ответницата по касационната жалба, чрез адв. С., оспорва жалбата и прави искане за присъждане на направените разноски по делото.

С определението по чл. 288 ГПК № 3370 от 06.11.2023 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по следния правен въпрос : Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал.4 от Закона за държавната собственост за имущество, което е предоставено от държавата на кооперациите, респ. на кооперативните съюзи?

По поставения правен въпрос :

Отговорът на поставения въпрос е отрицателен, защото разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗДС изрично сочи кое е имуществото, изключено от обхвата на държавната собственост и това са имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Кооперациите не са сред адресатите на тази норма и съответно тя е неприложима по отношение на тях. Относно имуществото, представляващо собственост на кооперациите, има действаща правна уредба и не е налице непълнота в законодателството, която да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА.

По съществото на касационната жалба :

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК, с който ищецът Кооперативен съюз – Ловеч е поискал да се признае за установено, че Държавата не е собственик на недвижим имот, за който е издаден АЧДС № 1829/09.03.2005 г., а именно: поземлен имот, находящ се в [населено място], ю. п. з., с идентификатор № *** по КККР на града, целият от 19 707 кв. м.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да уважи иска, въззивният съд е приел за установено от фактическа стана, че със заповед № ІХ– 481/28.11.1972 г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост по искане на Централния кооперативен съюз, със съгласието на Министерство на финансите и на Председателя на Държавния комитет за планиране, е заповядано на Градския народен съвет – гр. Ловеч да предаде възмездно на ОКС – Ловеч 15. 4 дка неполивна, необработваема земя – пасище, стара каменна кариера от V- та категория, в землището на гр. Ловеч, м. Х. п. с цел изграждане на складова база за изкупуване на ОКС, като предаването на терена ще стане след внасяне на полагащите се суми по чл. 20 от Закона за опазване на работната земя. Заповедта е издадена на основание т. 13 от Разпореждане № 286/13.07.1968 г. на МС, съгласно която на Министъра на земеделието, при съгласие на Министъра на финансите и на председателя на Държавния комитет за планиране, е разрешено да предава на държавни и обществени организации, учреждения и предприятия за стопанисване и ползване държавни земи и пасища от първа и втора категория до 3 дка, от трета категория до 20 дка и от четвърта и пета категория до 100 дка. С констативен нотариален акт № 35, том І, дело № 128/1993 г. Кооперативен съюз – Ловеч е признат за собственик на имота. Имотът е включен като ДМА на ОКС към 1981 г. като площадка складова база – 20 дка, включен е в баланса на ищеца към 2014 г. по сметка 201 – земи с дата на придобиване 01.01.1975 г. Въз основа на представените протоколи обр. 16 е прието за установено, че поетапно /през периода 1976г.-1988г./ имотът е застроен. Построени са 16 бр. едноетажни сгради с обща застроен площ от 4 273 кв. м.

На 09.03.2005 г. е издаден Акт за частна държавна собственост № 1829, с който процесният имот с идент. № *** е актуван като държавен за първи път. В акта е посочено, че бивш собственик е била Държавата, а находящите се в имота сгради са собственост на КС –Ловеч. Ищецът е правил три искания за деактуване на имота, като първото от тях не е уважено с мотив, че не е доказал правото си на собственост, а по останалите няма изричен отказ.

Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че по КККР на гр. Ловеч процесният имот представлява ПИ с идент. *** и е идентичен с отразения в КВС имот с № ***, за който е издаден АЧДС № 1829/2005 г. За южната промишлена зона, намираща се извън строителните граници на гр. Ловеч, няма одобрен кадастрален и регулационен план. При проверка в община Ловеч вещото лице е констатирало, че се съхранява неодобрен кадастрален план ЮЖНА ПРОМИШЛЕНА ЗОНА - ЛОВЕЧ, създаден през 80-те години на миналия век, в който процесният имот е нанесен с кад. № *** . Данни за имота преди предоставянето му на ищеца се съдържат в едромащабна топографска карта от 1957-1962 г. Нанесеният в нея имот № ***, върху който има надпис на ръка Застроено, камък, съответства по местонахождение и граници на имота по Заповед № ГХ-481/28.11.1972г. Имотът представлявал стара каменна кариера с предназначение за пасище. Експертът сочи, че не са налични данни кога и на какво основание площта на имота е увеличена от 15.4 дка на 19. 707 дка.

Въз основа на събраните доказателства съдът е уважил иска. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че не е установено ищецът да е универсален правоприемник на ОКС, тъй като ищецът не е негов правоприемник, а е същото юридическо лице - учреден е под наименованието Окръжен кооперативен съюз – Ловеч през 1960 г. и е преименуван през 1989 г. в КС – Ловеч.

По съществото на спора е прието, че през 1972 г. на ОКС – Ловеч е предоставена възмездно държавната земя – предмет на исковата претенция, което в съответствие с чл.15 от ЗС е станало с административен акт на Министъра на земеделието и хранителната промишленост. Предоставеното право на ползване е било целево - за изграждане на складова база, като върху терена са изградени сгради, за които няма спор, че са на ищеца.

Съдът е изложил мотиви, че с чл. 2, ал. 4 ЗДС от обхвата на държавната собственост са изключени имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество, като кооперациите и кооперативните съюзи не са изрично включени в персоналния обхват на цитираната разпоредба, но не могат да бъдат третирани различно от останалите посочени юридически лица, на които държавата е предоставила собствени имоти за стопанисване и управление/ ползване. Съдът е посочил, че макар и да са търговци, по отношение на кооперациите е неприложим специфичният способ на чл. 17а ЗППДОП (отм.) за прехвърляне право на собственост от държавата на търговските дружества. За разлика от държавните предприятия и организации, кооперациите са могли да притежават собствено право на собственост, каквото са могли да притежават и обществените организации – юридическите лица с нестопанска цел – сдружения и фондации. Направен е извод, че няма основание при една и съща хипотеза на последните да се признае право на собственост върху предоставената им за ползване държавна земя, а на кооперациите и кооперативните съюзи това право да се отрече. По тези мотиви е прието, че ищецът на основание чл. 2, ал. 4 ЗДС, е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Съдът е направил извод, че искът е основателен, защото ответната стана не е доказала да е придобила имота по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи след 1996 г., когато е приет ЗДС. В акта за частна държавна собственост е посочена правната норма, послужила като основание за актуването, но не е посочено нито придобивно основание по чл. 77 ЗС, нито правна норма, удостоверяваща наличието на годно основание за придобиване на правото на собственост от държавата. За неоснователен е счетен доводът на ответника, че имотът е каменна кариера и по силата на закона е изключителна държавна собственост, тъй като макар и имотът да е бил каменна кариера, то към момента на предоставянето му на ищеца вече е бил пасище, което е направило допустимо и предоставянето му за ползване по силата на т. 13 от РМС № 286/13.07.1968 г. Именно защото е бил пасище е било изискано заплащането на вноски по чл. 20 от ЗОРЗ и е издаден акт за частна държавна собственост, а не акт за изключителна държавна собственост по чл. 18 КРБ.

При тези мотиви на съда и с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допускане до касационен контрол, изводът на въззивния съд, че ищецът на основание чл. 2, ал. 4 ЗДС, е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот, е неправилен, като направен в противоречие с материалния закон и е необоснован, което е основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на решението.

След отмяна на решението и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Както се посочи, делото е образувано по предявен от Кооперативен съюз– Ловеч отрицателен установителен иск. В практиката на ВКС /решение № 51 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2021 г., II г. о.; решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о.;решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. и др./, се приема, че според т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

С оглед така даденото разрешение в практиката на ВКС и имайки предвид, че в случая ищецът е обосновал правния си интерес с твърдения, че е носител на същото право, за което поддържа, че не принадлежи на ответника, следва че от обуславящо значение за изхода на спора е дали ищецът е собственик на имота на някое от поддържаните от него основания. В исковата молба са въведени фактически твърдения, че имотът е бил предоставен на ищеца, който го е застроил и е собственик на спорния имот по силата на закона, на основание давностно владение и по реституция. При тези, макар и доста общи фактически твърдения, както и с оглед поясненията, направени в първото съдебно заседание, следва извод, че едно от основанията, на които ищецът основава правата си е разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./, признаваща право на собственост на кооперативните организации върху сградите и постройките, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и върху прилежащия към тези сгради терен. Отмяната на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ няма за последица изгубване на възникналото по силата на закона право, а предпоставките за придобиване право на собственост от кооперации са възпроизведени в пар. 26 от ПЗР на ЗИДЗК, която норма урежда реда, по който става предаването на владението от общините и от държавата върху посочените в разпоредбата имоти на кооперациите, при липса на спор за собственост. При възникнал спор за собственост обаче в тежест на кооперацията е да установи наличието на фактическия състав, визиран в правната норма, а в случая подлежи на установяване, че процесният имот е прилежащ терен към сгради, построени със средства и труд на кооперацията към 13 юли 1991 г. Имайки предвид, че по настоящето дело не се оспорва, че сградите в имота са на кооперацията, както и че са били построени към релевантния момент, то неизяснен е останал въпросът дали спорният поземлен имот съставлява прилежащ терен към сградите в него. Ето защо при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да назначи съдебно - техническа експертиза, която да определи прилежащия терен /площ и местоположение/ към всяка една от сградите, като вещото лице онагледи констатациите си на скица, на която да се нанесат сградите в имота и се обозначи /с букви или цифри/ прилежащата площ към всяка от тях.

В случай, че не се установи основанието по чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./, то съдът дължи произнасяне по останалите въведени от ищеца основания за собственост върху имота.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 185 от 23.12.2022 г. на Апелативен съд – В. Т. постановено по в. гр. д. № 340/2022г.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – В. Т. за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: