Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационната жалба на С.Н, лишен от свобода, понастоящем в З. [ място], против решение № 7741/09.12.2019 г., постановено по адм. д. № 3289/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Излага съображения за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му.
Ответникът - началникът на З. [ място], чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Нешков срещу заповед № 61/14.02.2019 г., издадена от началника на З. [ място], с която е отменена заповед № 449/20.09.2016 г. на началника на З. [ място], с която на жалбоподателя е възложено да работи като отговорник фитнес зала. Съдът, позовавайки се на разпоредбите на чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 175, ал. 1 от ППЗИНЗС е приел, че жалбата е неоснователна доколкото доброволният труд по чл. 80 от ЗИНЗС се възлага от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и той е компетентният орган да отмени по-рано издадения от него административен акт. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Приел е, че в хода на административното производство от Нешков са били изискани писмени обяснения на 11.02.2019 г. в деня на настъпилия инцидент, същият е бил изслушан на 14.02.2019 г. пред комисия, за което обстоятелство е съставен надлежно протокол № 18/14.02.2019 г. подписан от началника на З. [ място]. Изготвена е и докладна записка от инспектор СДВР на 12-та група с вх. № 383/14.02.2019 г. до началника на З. [ място], в която подробно е изложена фактическата обстановка и е направено предложение жалбоподателят да бъде освободен от работа. Съдът е обосновал извод, че в случая на освобождаване от работа, началникът на затвора действа в условията на оперативна самостоятелност, след като извърши преценка на поведението на лишения от свобода, което той е демонстрирал по време на полагане на труд и на мястото на полагане на труд, което му е определено. При констатирано дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС, в правомощията на началника на затвора е да извърши преценка, относно обстоятелството следва ли лишения от свобода да продължи да полага труд в качеството му на отговорник на фитнес залата в З. [ място]. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, като работата която изпълняват се определя от администрацията, съгласно изрично посочените критерии по чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 164 от ППЗИНЗС.Оно първоинстанционният съд е приел, че в правомощията на началника на З. [ място] и в негова оперативна самостоятелност е да извърши преценка относно обстоятелството, следва ли лишеният от свобода да продължи да полага труд, в качеството си на отговорник на фитнес залата в затвора. В настоящия случай, след като е констатирано извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС, е издадена процесната заповед.
Правилен е изводът на съда за отхвърляне жалбата на Нешков като неоснователна. За да обоснове правните си изводи съдът е изложил обстойни мотиви, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Въз основа на изложеното, настоящият състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд и същото като правилно следва да се остави в сила.
На Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7741/09.12.2019 г., постановено по адм. д. № 3289/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА С.Н да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сума в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно(.