Производството е по чл. 209 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.П и Б.П, и двамата от [населено място], против решение № 66 от 05.03.2020г. по адм. дело № 497/2019г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено оспорването им против заповед № ДК- 11- См-02/25.11.2019г. на началника на РДНСК - Смолян.

Касационните жалбоподатели твърдят, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Считат, че съдът не е съобразил обстоятелството, че началникът на РДНСК е постановил заповедта си при неизяснена фактическа обстановка и без да я мотивира. Считат, че в случая не е било необходимо да се изисква предварително разрешение от министъра на регионалното развитие и благоустройството, макар строежът да попада в свлачищна зона. Поради това касационните жалбоподатели молят за отмяната на атакуваното решение и разрешаване на спора по същество. Претендират присъждането на направените в касационното производство разноски.

Ответникът - главен архитект на община С., счита жалбата за основателна.

Ответникът - началник на РДНСК - Смолян счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът предлага на съда да отмени атакуваното съдебно решение като необосновано.

Върховният административен съд, второ отделение, счита жалбата за процесуално допустима като подадена при спазване на срока по чл. 211 от АПК и от страни, за които постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Главният архитект на община С. е издал разрешение за строеж № 100/06.11.2019г. за строеж „гараж“, находящ се в УПИ ІV, кв. 85 по плана на град Смолян с възложители Р.П и Б.П. От одобрения на 23.10.2019г. проект и съдържащите се в него обяснителни записки се установява, че при строежа ще се използват съществуващите на място ивични стоманобетонни основи с фусове, които са изпълнени през 1997 година...