Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „М. У. С Груп" ЕООД, подадена чрез адв.. Д, срещу решение № 1379/27.02.2020 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 12863/2017 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изводите на съда не кореспондират с представените по делото доказателства, което води и до противоречието му със закона. Ангажирани са необходимите данъчни фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, относими към съответния данъчен период, които са отразени от преките доставчици в Дневниците им за продажби като размера на данъка е отразен в СД по ЗДДС за съответните периоди, което е потвърдено и от в. л. по приетата ССЕ. От друга страна преките доставчици „РЕКСОАР 5“ ЕООД, „ТЕКС-КОНСУЛТ 2000“ ЕООД, „ПРИМА - 89“ ЕООД, „АТОС БГ“ ЕООД, „СЪНХЕЛД“ ЕООД, „ЙОЛЕ МАР“ ЕООД освен процесните фактури са представили и допълнителни писмени доказателства - договори, фактури и фискални касови бонови за извършени плащания в брой. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА с присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез юрк.. В, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна.

С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата...