Р Е Ш Е Н И Е

№ 531

гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. изслуша докладваното от съдия Г. Н. гражданско дело № 1335 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 586 от 12.02.2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 646 от 01.12.2022 г. по в. гр. д.№ 586/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград в частите, с които, след частично отменяване на Решение № 122 от 20.05.2022 г. по гр. д.№ 1079/2021 г. по описа на РС – Петрич, е постановено, че на основание чл. 76 ЗН се прогласява за относително недействителна сделката, обективирана в нотариален акт № *, т. *, рег.№ *, д.№ */* г., на нотариус под № *, с район на действие РС-Петрич, с която И. Т. Г. прехвърля на съпругата си К. К. Г. срещу задължението да го издържа и гледа 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *.*.*, както и е постановено, че се допуска съдебна делба на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 400 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с номер от предходен план 2777, кв. 201, п. 11, съседи на ПИ – ПИ с идентификатори *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.* и *.*.*, която да се извърши между следните наследници и при следните квоти: по 1/3 идеална част за М. Т. Н. и за И. Т. Г. и по 1/6 ид. ч. за Т. Д. Г. и за С. Д. С..

Касаторите И. Т. Г. и К. К. Г., представлявани от адвокат П. Й. от АК – Благоевград, поддържат, че в посочената част въззивното решение е неправилно и молят да бъде отменено, като се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени исковете за делба на 1/2 ид. част от дворното място и по чл. 76 ЗН. Претендират разноски за защитата пред ВКС и ОС съгласно списък (л. 87).

С подадения чрез адвокат М. Р. от АК – Благоевград отговор на касационната жалба ответниците по касация М. Т. Н., Т. Д. Г. и С. Д. С. поддържат, че решението за отхвърляне на иска за делба по отношение на първия жилищен етаж е неправилно, но не са го обжалвали и е влязло в сила. Същевременно, още с исковата молба са поддържали, че дворното място има обслужващо предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС и делба е искана по отношение на 1/2 ид. ч. от него в качеството му на принадлежност към първия жилищен етаж. При това положение, с оглед отхвърлянето на иска за делба на самостоятелния обект, считат, че не следва да се допуска делба на ПИ с идентификатор *.*.*. Предоставят на ВКС относно съдбата на въззивното решение.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, въззивният съд се е произнесъл по предявени от М. Т. Н., Т. Д. Г. и С. Д. С. срещу И. Т. Г. и К. К. Г. иск с правно основание чл. 76 ЗН (която претенция е назована в решението „възражение“) и иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], ведно с по 1/2 идеална част от общите части, от мазето на сградата и от поземления имот с идентификатор *.*.*, в който тя е построена, за които твърдят, че са прилежащи към самостоятелния обект, при съседи на поземления имот – поземлени имоти с идентификатори *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.* и *.*.*.

Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото (с изключение на К. К. Г.) са наследници на Т. Д. Г., починал на 20.01.2006 г. и съпругата му В. И. Г., починала през 2001 г., като ищците са техни дъщеря (М. Т. Н.) и внуци (деца на починалия преди тях на 12.11.1992 г. техен син Д. - Т. и С. Д. С.), а ответникът И. Т. Г. е техен син.

С нотариален акт № 130 от 28.03.1962 г. наследодателят Т. Г. е закупил празно дворно място в [населено място] – имот с пл.№ *, съставляващо парцел * в кв. 201. Страните не спорят, че в имота е построена двуетажна сграда.

С нотариален акт № 63 от 03.08.1993 г. Т. и В. Г. са прехвърлили на сина си И. Г. 1/2 ид. ч. от дворното място, представляващо парцел *, кв. *, имот с пл.№ *, ведно с първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в същия и 1/2 ид. ч. от мазето на същата сграда срещу задължението да ги издържа и гледа.

Със съдебно решение № 349 от 02.03.2007 г. по гр. д.№ 138/2006 г. на РС - Петрич, влязло в сила на 18.06.2009 г., договорът, обективиран в н. а.№ 63/1993 г. е развален в частта досежно 2/6 идеални части от дворното място и мазето и 2/3 от първия етаж от двуетажната жилищна сграда. Развалянето на договора касае притежаваните от ищците дялове от наследството на общите наследодатели.

След изтичане на 10 години, считано от 18.06.2009 г. (когато влиза в сила съдебното решение), с нотариален акт № 5 от 18.08.2019 г. И. Г. е прехвърлил имотите на съпругата си К. К. Г. срещу задължението да го гледа и издържа, като си е запазил правото на ползване.

С нотариален акт № 194 от 31.03.1975 г. общите наследодатели са дарили на сина си Д. Т. Г. втория етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и мазе от север, без дворното място. С нотариален акт № 57 от 29.07.2004 г. наследодателят Т. Д. Г. и ищцата М. Т. Н. са дарили на Т. Д. Г. (техен внук и племенник) съответно: първият дарител - 5/16 ид. ч., а вторият - 1/16 ид. ч. от дворното място (общо - 6/16 ид. части). В имота се намира и търговски обект (заведение за хранене) масивна едноетажна сграда, построена в югоизточната част на дворното място, видно от констативен нотариален акт № 96 от 12.05.1993 г., с който Т. Д. Г. е признат за негов собственик.

Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите С. Р. и И. К..

От правна страна е споделен изводът на РС – Петрич, че възражението, че ответникът И. Т. Г. е придобил по давност следващите се на ищците идеални части от първия жилищен етаж в периода след влизане в сила на решението по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен на 03.08.1993 г., е основателно. Съответно – по отношение на първия жилищен етаж и принадлежащата към него 1/2 ид. ч. от мазето не е налице съсобственост и иска за делба правилно е отхвърлен от РС. Частта от въззивното решение, с която решението на РС е потвърдено в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 76 ЗН и за делба, касаещи първия жилищен етаж и принадлежащата към него 1/2 ид. ч. от мазето, въззивният акт е влязъл в сила при условията на чл. 296, т. 2 ГПК.

На следващо място въззивният съд е приел, че изложеното относно първия жилищен етаж и принадлежащата към него 1/2 ид. ч. от мазето не е приложимо спрямо дворното място. Дворното място не е обща част, тъй като то според съдебната практика е такова по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай на пълна идентичност, каквато в случая между част от наследниците като етажни собственици и собственици на земята няма, като се съобрази и че в дворното място съществува и друга сграда, като правно ирелевантно е в чия собственост е тя. Предвид изложеното въззивният съд е постановил да се допусне делба на 1/2 ид. ч. от дворното място.

По въпроса между кои лица да се допусне делбата, ОС е съобразил позоваването от страна на ищците на чл. 76 ЗН срещу извършената разпоредителна сделка от наследника И. Г. към съпругата му. „Възражението“ по чл. 76 ЗН, направено от наследниците по отношение на извършената продажба от наследника И. Г. на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор *.*.* е намерено за основателно, тъй като след разваляне на договора, с който е прехвърлен от родителите му на И. Г. не се доказва да е придобил идеалната част на останалите наследници от имота по давност. Следователно при прехвърлянето й на съпругата му, той е прехвърлил наследствена вещ. Така делбата следва да се извърши на наследената 1/2 ид. ч. от дворното място между наследниците - т. е. между ищците и И. Г., при квоти по 1/3 за М. Т. Н. и за И. Т. Г., както и при условията на чл. 10, ал. 1 ЗН общо 1/3 ид. ч. за Т. Д. Г. и С. Д. С. (или по 1/6 ид. ч. за последните двама).

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – поради очевидна неправилност, констатацията за която, направена с определението по чл. 288 ГПК се потвърждава и при проверката, извършена от касационната инстанция в обхвата, дължим съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК.

Аксиоматично правило е, че обект на делба могат да бъдат самостоятелни вещи. В случая, с исковата молба делбата е поискана относно самостоятелен обект в сграда (жилището с идент.№ *.*.*.*.*) с твърдение, че принадлежност към него (наред с по 1/2 ид. част от общите части на сградата и от мазето на сградата) е и 1/2ид. част от терена, в който е построена жилищната сграда. Сама по себе си „1/2 ид. част от терена“ очевидно не съставлява самостоятелна вещ. С решението си въззивният съд е потвърдил извода за отсъствие на съсобственост по отношение на главната вещ (жилището с идент.№ *.*.*.*.*). При това положение и на основание чл. 98 ЗС искът за делба е следвало да бъде отхвърлен не само по отношение на главната вещ, но и по отношение на принадлежностите. Като е постановил допускане на делба за принадлежащата към самостоятелния обект в сградата 1/2 ид. част от терена, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с материалния закон (чл. 98 ЗС). При отсъствието на самостоятелна вещ, явяваща се съсобствена по наследяване, искът по чл. 76 ЗН по отношение на 1/2 ид. част от дворното място се явява лишен от основание и неправилно е постановено уважаването и на такава претенция.

В обобщение – въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част, като се постанови отхвърляне на исковете за делба и с правно основание чл. 76 ЗН, предявени по отношение на 1/2 ид. част от ПИ № *.*.*.

С оглед настоящото произнасяне ответниците по касация следва да заплатят на касаторите разноските за защитата пред ВКС (855 лв.), както и разликата до пълния размер на разноските, направени за защитата им пред ОС (200 лв.), т. е. общо 1 055 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 646 от 01.12.2022 г. по в. гр. д.№ 586/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград в частите, с които, след частично отменяване на Решение № 122 от 20.05.2022 г. по гр. д.№ 1079/2021 г. по описа на РС – Петрич, е постановено, че на основание чл. 76 ЗН се прогласява за относително недействителна сделката, обективирана в нотариален акт № *, т. *, рег.№ *, д.№ */* г., на нотариус под № *, с район на действие РС-Петрич, с която И. Т. Г. прехвърля на съпругата си К. К. Г. срещу задължението да го издържа и гледа 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *.*.*, както и е постановено, че се допуска съдебна делба на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 400 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с номер от предходен план *, кв. *, п. *, съседи на ПИ – ПИ с идентификатори *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.* и *.*.*, която да се извърши между следните наследници и при следните квоти: по 1/3 идеална част за М. Т. Н. и за И. Т. Г. и по 1/6 ид. ч. за Т. Д. Г. и за С. Д. С., като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Т. Н., Т. Д. Г. и С. Д. С. срещу И. Т. Г. и К. К. Г. искове с правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване за относително недействителна сделката, обективирана в нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, д.№ */* г., на нотариус под № *, с район на действие РС-Петрич, с която И. Т. Г. прехвърля на съпругата си К. К. Г. срещу задължението да го издържа и гледа 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *.*.*, както и иск за съдебна делба на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 400 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с номер от предходен план *, кв. *, парцел *, при съседи: ПИ с идентификатори *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.* и *.*.*.

ОСЪЖДА М. Т. Н., Т. Д. Г. и С. Д. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Т. Г. и К. К. Г. сумата 1 055 (хиляда петдесет и пет) лева – разноски пред ВКС и ОС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: