Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 2880/11.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1269/2020 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на „Р. П. С“ ЕООД – гр. С. е отменен РА № Р-22221718007393-091-001/27.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 2111/13.12.2019 г. на директора на посочената дирекция за установени допълнително начислен ДДС за месеците август, септември и октомври 2018 г. във връзка с деклариран ДДС за възстановяване по приключила процедура по чл. 92 ЗДДС, започнала с подаването на справка-декларация по ЗДДС за месец август 2018 г. в размер на 242 781, 49 лв. (за месец октомври 2018 г. вместо посочената сума, с ревизионния акт е определена за възстановяване само сумата от 6 171, 49 лв.), а за разликата до декларираната за възстановяване сума по справка-декларация за месец октомври 2018 г. – до 242 781, 49 лв., са променени декларираните резултати за данъчни периоди от месец август до месец октомври 2018 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДДС и със събраните доказателства. При подробно описана фактическа обстановка по делото сключените предварителни договори, се твърди, че те съдържат три елементи – изграждане на недвижими имоти, апорт на същите и прехвърляне на дружествени дялове и представляват опционни договори за покупко-продажба на дялове в несъществуващо дружество и затова се касае за...