Производството е по реда на чл. 208 от Адмиинстративнопроцисуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Н.С от [населено място] против Решение №126/12.08.2020 г., постановено по административно дело № 80/2020 г. по описа на Административен съд –Ямбол.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Ямбол, чрез старши юрисконсулт А.С, изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е установил действителните факти от значение за случая, а именно, че касаторката няма трудови правоотношения с посочения работодател, който не е осъществявал никаква дейност през 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., а за 2017 г. са декларирани данъчни загуби в размер на 16 500 лева. Обстоятелството, че труд реално не е полаган по това трудово правоотношение е обстоятелство, което е известно на Н.С и което сочи на недобросъвестност у нея при получаването на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Съдебният контрол е проведен на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което и не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и...