Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция „Земеделие“- Шумен, чрез процесуален представител, против решение №108 от 15.11.2017г., постановено по адм. дело №254/2017г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отменена негова заповед №РД 27-129 от 07.08.2017г.
С посочената заповед на Ц.Б, на длъжност директор на дирекция „АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие“ гр. Ш., за извършено нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, на осн. чл. 92, ал. 1 вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът Ц.Б, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в отговор на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение административен съд Шумен е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът е счел, че е допуснато нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДСл, като при разглеждане на процесното дисциплинарно дело в дисциплинарния съвет са участвали само двама държавни служители, вместо минимално изискуемия брой от трима, каквото е изискването на цитираната разпоредба.
Съдът е приел, че не е спазено изискването за издаване на оспорената заповед в установения срок, визиран в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарните нарушения са извършени на 26.04.2017г. и на 02.06.2017г., като същите са станали известни на органа на 29.05.2017г. и на 02.06.2017г., като обжалваната заповед е издадена 07.08.2017г., т. е. пет дни след датата, на която наказващият орган е узнал за второто нарушение и към тази дата е налице преклудиране на правото на наказващия орган да наложи дисциплинарно наказание поради изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението, за което е наложено това наказание. Решението е правилно.
В процесния случай Ц.Б, заемащ длъжност директор на дирекция „Административно-правна финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ при ОДЗ Шумен, е наказан за две последователно извършени нарушения:
1. На 26.04.2017г. въпреки, че е узнал при извършената от него проверка по становище с вх.№1341/26.04.2017г. на ОДЗ Шумен и приложените документи към него, че има отношения със свързани лица, членове на УС на сдружение „Коневъдно дружество Върбовка“ ЕИК177152880, както и че е присъствал на учредяването на същото, като това може да породи основателни съмнения в неговата безпристрастност при изпълнение на служебните му задължения, не е предприел необходимите действия, за уведомяване на прекия ръководител и/или директора на ОДЗ Шумен - дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл и чл. 12, ал. 1-ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация/КПСДА/.
2. на 02.06.2017г. е извършил телефонно обаждане до служителите в ОСЗ-Хитрино, с което е разяснил на служителите в ОСЗ, че нямат право да отказват извършването на административна услуга, вследствие на което служителите са извършили искана в същия момент административна услуга /издаване на скица в рамките на работни ден/ от лицето С.С, придружавано от брата на наказаното лице С.Б /който непосредствено преди това е провел телефонен разговор с брат си Ц.Б/, въпреки разпоредбата на чл. 6, т. 25, ал. 5 от Тарифа за таксите събирани от органите по поземлена собственост, според която услугите се изпълняват до три работни дни при заплащане на такса в двоен размер - дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл и чл. 13, ал. 1 от КПСДА.
Неправилно първоинстанционния съд е счел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
В процесния случай нарушенията са извършени на 26.04.2017г. и на 02.06.2017г. Двумесечния срок за налагане на дисциплинарните наказания е изтекъл както следва: за първото нарушение на 29.07.2017г., а за второто на 02.08.2017г., като нарушенията са станали известни на дисциплинарнонаказващия орган/ по негово изявление/ на 29.05.2017г. и съответно на 02.06.2017г.
Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДСл сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. В конкретния казус от приетите по първоинстанционното дело доказателства се установява, че наказания служител е бил в платен годишен отпуск за периоди 05.06.2017г. до 06.06.2017г. и от 07.07.2017г. до 14.07.2017г., поради което предвид датата на оспорената заповед-07.08.2017г., същата е била издадена в законоустановения срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл.
Въпреки установените, а видно от доказателствения материал и извършени от лицето Ц.Б две деяния, правилно квалифицирани от административния оран като нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, законосъобразен е извода на административен съд Шумен, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДСл.
Според посочената разпоредба, във всяка администрация се създава дисциплинарен съвет в състав от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители. Най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет трябва да е с юридическо образование, освен в случаите, когато в администрацията няма държавен служител с такова образование.
Дисциплинарният съвет към ОДЗ Шумен, е назначен със Заповед №РД27-264/23.10.2013г. на директора на ОДЗ, според която съвета се състои от трима редовни и двама резервни членове, като редовните са Е. Хасан-гл. секретар в ОДЗ Шумен, П.Н-ст. юрист при ОДЗ Шумен и И.С-гл. специалист при ОДЗ Шумен. С последваща заповед от 17.09.2016г. състава на дисциплинарния съвет е променен както следва: председател Е. Хасан, членове Л.Ц-мл. експерт в ОДЗ Шумен и И.С, с резервни членове Ц.Б и А.П-гл. директор на ГД“АР“.
По конкретното дисциплинарно производство, съвета е провел заседание в състав Е. Хасан-председател и членове Л.Н и И.С.В от трудов договор №РД-44-225/31.01.2001г. Стоилова е назначена на длъжност „Главен специалист“ в ОДЗГ-Шумен, като съгласно допълнително споразумение от 05.02.2010г., същата изпълнява длъжност Главен специалист в ОДЗ Шумен - Дирекция АПФСДЧР. Съгласно утвърденото длъжностно разписание на ОДЗ Шумен със заповед на директора на ОДЗ Шумен от 14.03.2016г., в дирекция АПФСДЧР има четири длъжности, една от които главен специалист с вид на правоотношението-трудово. При така установените обстоятелства е видно, че лицето И.С при участието си като член на дисциплинарния съвет е било в трудово, а не в служебно правоотношение, а процесния дисциплинарен състав е заседавал и приел решения в нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДСл. тъй като един от членовете му не е бил държавен служител по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл., което представлява нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от категорията на съществените.
Не се кредитират доводите в касационната жалба относно процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Административен съд Шумен е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища.
Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран при правилна преценка на посочените по-горе обстоятелства.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт на административен съд Шумен не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила.
Съобразно изхода на спора на Ц.Б следва да се присъдят разноски по делото в размер на 850лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат Т.Я.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №108 от 15.11.2017г., постановено по адм. дело №254/2017г. по описа на Административен съд Шумен.
ОСЪЖДА Областна дирекция земеделие-Шумен, да заплати на Ц.Б, гр.[населено място], [улица], ет.[номер], сумата от 850/осемстотин и петдесет/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.