Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган орган по Оперативна програма „Околна среда“ 2007 – 2013 година срещу решение № 460/15.12.2017 година на Административен съд гр. В. Т по адм. д. № 358/2017 година, в частта в която съдът е отменил по жалба на община П. негово волеизявление за определяне на финансова корекция в размер на 5 % /пет процента/ от верифицирани разходи по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-510111116-C063-U-5 от 07.11.2013 година с изпълнител „Център за европейско финансиране“ ЕООД, обективирано в Писмо изх. № 08-00-364/02.05.2017 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че ненаименоването на обжалвания акт като решение, не обосновава извод за незаконосъобразност. Приема за неправилен извода на съда в насока, че препращането към окончателния доклад на одитиращия орган има характер на съществено процесуално нарушение, доколкото обосновава извод за липса на мотиви на обжалвания акт предвид факта, че посоченият одитиращ орган няма правомощия на решаващ или помощен такъв в процедурата по определяне на финансова корекция. Като се позовава на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС, твърди, че мотивите на един административен акт могат да се съдържат в друг предхождащ го, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, стига този предхождащ акт надлежно да е инкорпориран в мотивите на индивидуалния административен акт. Мотивира, че изпращането на одитния доклад е в изпълнение на задължението на управляващия орган по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, поради което и същата норма не била нарушена. Оспорва извода на съда за неправилното определяне на основата на финансовата корекция. По делото не бил доказан собствен принос на бенефициера. Прави искане за отмяна на обжалваното решение в посочената част и постановяване на...