ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193

Гр. София, 17.01.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А. АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. ч. гр. д.№4474 по описа на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на З. А. С., чрез процесуалния представител адвокат Л. Д. от АК-Бургас, срещу определение № 436/08.08.2024 г. по в. гр. д. № 308/2024 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 209/17.05.2024 г. по гр. д. № 666/2022 г. на Кубратския районен съд.С последното е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение № 153/22.11.2023 г., в частта му за разноските за вписване на исковата молба.

Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска неговата отмяна.

В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частните касационни жалби се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1.Неправилната преценка на съда към момента на извършването й за редовност на исковата молба за делба, освобождава ли останалите съделители от задължението им да заплатят на съделителят вписал исковата молба, необходимите разноски за вписването, съобразно дяловете им в съсобствения имот, при наличие на указания от съда обективизирани в същия съдебен акт към съделителя/съделителката инициирала делбеното производство, че следва да впише исковата молба по негово/нейно искане;

2.Неизпълнението на указанията на съда към съделителя/съделителката инициирал/а делбеното производство, че следва да впише исковата молба по негово/нейно искане в съответната Служба по вписванията прави ли исковата молба нередовна, респективно подлежаща на връщане на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение от 19.07.2010 г. постановено по Тълкувателно дело №3 от 2009 г. на ОСГК при ВКС.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците по частната касационна жалба - Н. С. Б. и С. С. В., с който същите молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това. Ответникът В. А. М. не е взела становище по подадената частна касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по депозирана искова молба от З. А. С. срещу В. А. М., Н. Б., С. В. и В. М. за делба на недвижим имот.

С разпореждане № 1119/ 19. 10.2021 г. първоинстанционният съд е приел същата за редовна и е разпоредил препис от същата с приложенията да се изпрати на ответниците за подаване на писмен отговор.Указал е на ищцата, че исковата молба следва да бъде вписана в СВ при ПС - К. по нейно искане.Приложена е вписана искова молба върху която е посочено, че е заплатена държавна такса в размер на 10 лева.

С молба вх. № 1037/22.03.2024 г. на З. А. С. е отправено искане до съда за допълване на постановеното в производството по чл. 247 и чл. 248 ГПК Решение № 23/ 28.02.2024 г. по гр. дело № 666/ 2022 г. на РС - Кубрат, поради непроизнасяне от съда по цялото искане на страната, формирано с молба № 3749/28.12.2023 г., а именно съделителите В. А. М., Н. Б., С. В. и В. М. да бъдат осъдени да платят на ищцата - З. С., съответно суми в размер на 1.26 лв., 0.84 лева, 0.84 лева и 5.80 лева, претендирайки същите като извършени от нея необходими разноски за производството за вписване на исковата молба в Служба по вписванията - Кубрат в размер на 10.00 лева.

Изложени са мотиви, че вписването на исковата молба за делба на недвижим имот, макар да не е изискване за нейната редовност, след като съдът е дал указание за вписването, придобива характера на процесуално действие по завеждане на делото, чието неизпълнение по последици се приравнява на неотстранена нередовност на исковата молба и влече връщането и и прекратяване на производството. В този смисъл, разходите по вписване на исковата молба в делбеното производство, които страната прави в изпълнение на указанията на съда за това, не са разходи, чието извършване е в нейна дискреция, а са разходи по необходимост извършени във връзка с процесуални действия по завеждане на делото, обуславящи неговата допустимост и като такива, в хипотезата, когато делбеният иск не е оспорен от съделителите - ответници, ползват всички съделители и следва да бъдат разпределени между всички тях съобразно дела им. Прието е, че в случая, съдът е приел исковата молба за редовна и е дал указания на ищцата, че исковата молба следва да бъде вписана по нейно искане, които нямат императивен характер и след като същата е приета за редовна, неизпълнението на указанията нямат за последица връщането й и прекратяване на производството, поради което разходите в размер на 10 лева по вписване на исковата молба не са необходими разходи, обуславящи допустимостта на производството и не се дължат на ищцата.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение/определение/ се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по реда на чл.280, ал.1 от ГПК.Приетото от въззивния съд не противоречи, а е изцяло в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/2009 г. от 19.07.2010 г., с което е прието, че исковата молба за делба подлежи на вписване, защото с решението по допускане се установява право на собственост, а решението по извършване предизвиква правна промяна.Със същото ТР обаче е разяснено, че вписването на исковата молба не е изискване към нейното съдържание и няма отношение към нейната редовност, т. е. то не е основание за връщането й.Вписването цели да даде гласност за третите лица.Само в предвидените в закона случай висящия процес е противопоставим на разпоредителни действия, извършени след вписване на исковата молба.За делбата не е предвидено такова действие на вписването.В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че дори исковата молба да не е вписана, влязлото в сила решение по нея създава сила на пресъдено нещо за страните и ги обвързва.То подлежи на вписване дори да не е вписана исковата молба - чл. 115, ал. 2 ЗС. Приравнено на неизправяне на нередовностите по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК е неизпълнение на указанията на съда за вписването й.Ако обаче съдът не е дал указания за вписване, това не е пречка за възникване на валидно процесуално отношение и за постановяване на валидно решение. Даденото тълкуване отговаря на поставените въпроси и не е противоречиво, както твърди касаторът, а обжалваното определение е съобразено с така постановената задължителна практика.

На основание чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност.В случая обжалваното въззивно определение е явно неправилно и постановено в отклонение от практиката на ВКС, която е формирана по въпроса за разпределение на разноските в делбеното производство.

В определение № 685 от 23.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4028/2015 г., IV г. о., е прието, че разходите, извършени от страната по издаването на скица с оглед индивидуализация на недвижимия имот и по вписване на исковата молба, във връзка с предявения иск за делба, когато са направени в изпълнение на дадени от съда указания за това, са необходими разходи по прекратяване на съсобствеността и следва да се разпределят между всички съделители съобразно дела им, когато искът за делба не е оспорен от съделителите – ответници.Вписването на исковата молба за делба на недвижим имот, макар да не е изискване за нейната редовност, след като съдът е дал указание за вписването, придобива характера на процесуално действие по завеждане на делото, чието неизпълнение по последици се приравнява на неотстранена нередовност на исковата молба и влече връщането и прекратяване на производството. В този смисъл, разходите по издаване на скица за индивидуализация на имота и по вписване на исковата молба в делбеното производство, които страната прави в изпълнение на указанията на съда за това, не са разходи, чието извършване е в нейна дискреция, а са разходи по необходимост извършени във връзка с процесуални действия по завеждане на делото, обуславящи неговата допустимост и като такива, в хипотезата, когато делбеният иск не е оспорен от съделителите - ответници, ползват всички съделители и следва да бъдат разпределени между всички тях съобразно дела им.

В определение № 4328 от 5.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4217/2022 г., I г. о. се приема, че разноските, свързани с ликвидиране на съсобствеността – такси по вписване на исковата молба, депозити за вещи лица, разноски по издаване на скици, се присъждат във втората фаза на делбата, като това не е обусловено от липсата на спор относно правата на съделителите и способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството.

В настоящия случай първоинстанционният съд е дал указания към ищеца за вписване на исковата молба, които са били изпълнени, поради което следва да се приема, че платената от него такса от 10лв. за вписване на исковата молба следва да бъде поета от всички съделители съобразно притежаваната от тях квота.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 436/08.08.2024 г. по в. гр. д. № 308/2024 г. на Разградския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение № 436/08.08.2024 г. по в. гр. д. № 308/2024 г. на Разградския окръжен съд, както и потвърденото с него определение № 209/17.05.2024 г. по гр. д. № 666/2022 г. на Кубратския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ решение № 153/22.11.2023г. по гр. д. № 666/2022 г. на Кубратския районен съд, в частта му за разноските, като осъжда ответниците да заплатят на ищцата З. А. С. следните суми : В. А. М. сумата от 1.26лв. ; Н. С. Б. и С. С. В. сумата от по 0.84лв. за всеки ; В. А. М. сумата от 5.80лв., представляващи припадащата им се част от разходите по вписване на исковата молба за делба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: