Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба на „Д. Х“ ООД ЕИК 203171617 със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „А. З“ № 14 срещу Решение № 308 от 04.10.2016 г. на Административен съд-В. Т, постановено по адм. дело № 182/2016 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Д. Х“ ООД срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 1110-1/03.12.2015 г. на младши експерт от отдел „Местни данъци и такси” при община В. Т, потвърден мълчаливо от началник отдел „Местни данъци и такси” при община В. Т, в частта на установени задължения по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) за такса за ползване на депо за битови отпадъци и за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 1 495, 82 лв. главници и 70, 73 лв. лихви за забава.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в него неправилно е прието, че за процесните недвижими имоти се дължат такси по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като отмени акта за установяването им. Претендира разноски съгласно представен списък.

Ответникът – началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община В. Т не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на задължения по декларация № 1110-1/03.12.2015 г. на младши експерт от отдел „Местни данъци и такси” при община В. Т, потвърден мълчаливо от началник отдел „Местни данъци и такси” при община В. Т, в частта на установени задължения по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за такса за ползване на депо за битови отпадъци и за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 1 495, 82 лв. главници и 70, 73 лв. лихви за забава.

При проверка на законосъобразността на акта, съдът е изложил мотиви, че е издаден от компетентен орган по приходите, при спазване на изискването за форма, в съответствие с процесуалния и материалния закон. Формирал е извод, че няма основания за отмяна на акта и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Присъдил е в полза на ответника претендираното юрисконсултско възнаграждание в размер на 438 лв.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е отхвърлил жалбата, без да посочи приложимата нормативна уредба и да изследва релевантните факти и обстоятелства, съставляващи соченото от ответника основание за възникване на процесните задължения.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1-4).

В чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битовите отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 от ЗМДТ: 1. за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

В чл. 9 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 от същия закон, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ). Тогава, когато при спазване на законовите изисквания кметът на общината е определил териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне, за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже, че имотът попада в териториалния обхват на предоставяне на услугата и че услугата е реално предоставена в района, в който е разположен имотът, а не конкретно за всеки имот поотделно (в този смисъл Решение № 232 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14063/2015 г., VII о.).

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че касационният жалбоподател е собственик на процесните недвижими имоти, находящи се в местността „Дервеня“, землището на гр. В. Т. Не се спори между страните, че през 2014 г. и 2015 г. имотите са извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, следователно по отношение на процесните имоти не е предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, както и че с обжалвания пред съда АУЗД не е определена такса за такава услуга. С процесния АУЗД е определено задължение за такса за ползване на депо за битови отпадъци и за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2014 г. и 2015 г. в размер на 1 495, 82 лв. главници и 70, 73 лв. лихви за забава, като спорът по делото е относно дължимостта на последните две такси.

С Решение № 68/28.12.2011 г. на общински съвет В. Т е приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. Т (наричана по-долу „наредбата“). С последващи решения на общински съвет В. Т са направени множество изменения и допълнения на наредбата, включително такива, които са влезли в сила през процесния период и след него. Наредбата не е представена по делото в редакцията, действаща през процесните периоди, нито е цитирана от съда в обжалваното решение в приложимите й части – на стр. 8, абзац първи съдът е посочил единствено, че размерът на ТБО от 4, 5 промила е определен с наредба на общинския съвет – не се посочва наименованието на наредбата, нито конкретна разпоредба, нито приложима редакция. В първоинстанционното производство ответникът изразява становище, че размерът на процесните такси е определен в изречение последно от т. 2.1 от Приложение 1 към чл. 18, ал. 1 от наредбата, съгласно което за 2012 г. за имоти на юридически лица, намиращи се извън границите на организирано сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци, определени със заповед на кмета на община В. Т се събира такса битови отпадъци в размер на 4, 5 промила. Независимо, че цитираната разпоредба касае предходен период, ответникът счита, че тя подлежи на приложение и за процесните периоди поради неприемане на решение за общинския съвет по чл. 66 от ЗМДТ в съответния срок.

На основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на община В. Т е издал Заповед № РД22-1688 от 17.10.2013 г. и Заповед № РД22-1737 от 24.10.2014 г., с които по аналогичен начин за 2014 г., съответно за 2015 г. са установени районите, в които се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване и честотата на предоставянето на тази услуга. За гр. В. Т границите на района съвпадат с регулационните граници на града. Във всяка от заповедите е посочено, че неразделна част от нея съставлява „Схема на гр. В. Т“ с нанесени граници на организирано сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци. Заповедите са представени по делото без съответната схема.

За услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са разграничени 4 категории райони: 1. гр. В. Т – ежедневно; 2. гр. Д. и гр. К. - ежедневно; 3. населени места с организирано събиране и транспортиране на битовите отпадъци – по график, изготвен от кмета или кметския наместник и 4. всички останали населени места – съобразно необходимостта. По делото няма данни за картов материал относно границите на посочените 4 категории райони.

За услугата ползване на депо е предвидено за всички населени места от община В. Т да се ползва депото на с. Ш..

Съдът не е изяснил въпроса относно границите на районите предоставяне на процесните услуги.

В заключението на СТЕ е посочено, че размерът на ТБО за двете услуги е изчислен при ставка 4, 5 промила и за двата процесни периода – 2014 г. и 2015 г. В открито съдебно заседание ВЛ прави корекция на констатацията си относно ставката за 2014 г. Заявява, че за 2014 г. таксата за депо е изчислена при показател 0, 2 промила, а за поддържане на чистотата – 1, 3 промила или общо 1, 5 промила – според ВЛ е приложена ставката съгласно т. 5 „за други населени места и сгради извън регулация“ от таблицата от Приложение 1 към чл. 18, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. Т. За 2015 г. вещото лице посочва, че няма такава разбивка и размерът за двете услуги е изчислен общо при ставка 4, 5 промила, предвидена в изречение последно на същото приложение. Предвид противоречията в заключението на СТЕ съдът е следвало да допусне служебно повторна експертиза, включително да извърши преценка дали в състава й да включи вещо лице – експерт в областта на счетоводството. Вместо това, за изясняване на спорните въпроси относно данъчната основа и ставката за изчисляване на размера на задълженията за ТБО съдът е призовал ответника да даде обяснения в открито съдебно заседание. Ответникът се е явил лично и е изложил становище, че и за двата периода размерът на таксата по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ е един и същ - 4, 5 промила. За 2014 г. посочва, че задълженията са установени само за част от периода – от м. септември, тъй като дружеството е придобило имотите през 2014 г. Съдът не е събрал допълнително доказателства, нито е обсъдил вече представените за установяване на точния период от 2014 г., за който са установени задължения за ТБО. Не е установил какъв е размерът на ставката и дали правилно е приложен. По делото не са приложени решения на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ относно размера ставките за отделните компоненти на ТБО за процесните периоди, нито има данни дали такива са приемани – процесуалният представител на ответника твърди в открито съдебно заседание, проведено на 05.07.2016 г., че за 2015 г. решение на общинския съвет за размера на ТБО не е приемано, поради което е приложим размерът за 2014 г. По делото обаче няма решение на общинския съвет и за 2014 г., а разпоредбата, на която се позовава ответникът, цитирана по-горе (т. 2.1 от Приложение 1 към чл. 18, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. Т), касае 2012 г. Освен процесния период и размера на ставката, съдът не е извършил проверка дали правилно е определен размерът на данъчната основа. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗМДТ „основа“ за определяне размера на таксата за битови отпадъци е обективен показател в стойностно изражение, на базата на който се определя процентът или промилът на пропорционалната такса, или натурален показател, въз основа на който таксата се определя на единица (например лв.) 1 човек, лв./куб. м изразходвана вода и други. Отговорът на въпроса върху каква основа се определя размерът на таксата за битови отпадъци е съществен, тъй като за да се изчисли дължимият размер на конкретно задължение за ТБО, следва приетият от общинския съвет в решението по чл. 66 от ЗМДТ размер на таксата (в промили) да се умножи по основата, приета от общинския съвет за изчисляване на размера на задължението.

Относно спорния въпрос дали са извършени процесните услуги съдът е дал положителен отговор, без да посочи въз основа на какви доказателства е достигнал до този извод. В настоящия случай са представени над 500 листа документи в подкрепа на твърдението на ответника, че процесните услуги са извършени, които обаче не са обсъдени от съда. Съдът не е установил дали предметът на отчетените дейности кореспондира на нормативно очертаното съдържание на процесните услуги, нито дали периодът на извършването им съвпада с процесния период, а единствено е изложил обща констатация, че ответникът е доказал извършването на процесните услуги.

По изложените съображения обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да установи приложимата за процесния период редакция на наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ, да изиска заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ в тяхната цялост, решенията на общинския съвет за определяне на размера на ТБО по компоненти за процесния период, да изясни всички релевантни въпроси относно периода на установените задължения, ставката и основата за изчислението им, както и фактическите основания за възникването им – дали имотите попадат в район, определен от кмета на общината, в който процесните услуги е предвидено да се предоставят и дали реално са били предоставени, като бъдат събрани и обсъдени съответните относими и допустими доказателства.

Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 308 от 04.10.2016 г. на Административен съд-В. Т, постановено по адм. дело № 182/2016 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.