Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х.Х от [населено място] против решение № 7890 от 19.12.2017 г., постановено по адм. д. № 9583/2015 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-21-35/14.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ – София, с което е оставена без уважение жалбата на Х.Х против разпореждане № [ЕГН] от 07.04.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че съдът не зачита претенциите му за редовен трудов стаж и категория труд. В допълнително подадена писмена защита възразява срещу непризнаването на положения от него стаж за такъв от втора категория, без да сочи за кой период, на коя длъжност и при кой осигурител са претенциите му за зачитане на посочената категория.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, прецени данните по делото, обсъди правилността на решението и намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, а по същество е неоснователна.

По делото е установено, че със заявление № МП-99359/14.08.2014 г. Х.Х е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е декларирал, при необходимост да се ползват данните от регистъра на осигурените лица, както и че е с прекратено осигуряване от...