Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) против решение № 498 от 12. 03. 2018 г. по адм. дело № 3587/ 2017 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № РД-27-108/ 17.11.2017 г., издадена от същия административен орган, с която е прекратено действието на удостоверение № РК-0262/ 29.08.2014 г., издадено на „Инекс консулт“ ООД, гр. В. за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) - оценяване съответствието на инвестиционни проекти и/или упражняване на строителен надзор. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на дружеството срещу заповедта за прекратяване на действието на удостоверението да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Инекс консулт“ ООД, гр. В. с писмено становище оспорва касационната жалба и моли съдебният акт да бъде оставен в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Решението на Административен съд – Варна е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства.
Изводите на първоинстанционния съд за наличие на основания за отмяна на оспорения административен акт са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция.
Заключението на съдебния...